Публикувано на

Откъс от “Животът след смъртта” на Елизабет Кюблер-Рос

Откъс от “Животът след смъртта” на Елизабет Кюблер-Рос
Откъсът е от книгата „Животът след смъртта“ на Елизабет Кюблер-Рос. Книгата е сборник от три есета с новаторски авторски тези за смъртта, умирането и живота след смъртта.

За живеенето и умирането

Мнозина са онези, които казват: „Д-р Рос е видяла твърде много умиращи. Сега започва да става малко странна“.

Мнението, което хората имат за вас си е техен проблем, не ваш. Важно е това да се знае. Ако сте съвестен човек и си вършите работата с любов, ще злословят зад гърба ви и ще ви вгорчават живота. А десет години по-късно ще ви присъдят осемнадесет почетни звания „доктор хонорис кауза“за същата тази работа. Ето така стана и с мен.

Когато в продължение на години човек седи на смъртния одър на деца и стари хора и внимателно слуша какво искат да кажат, осъзнава нещо важно – те знаят, че смъртта им е близо. Представете си, че някой се сбогува с вас, а на вас дори през ум не ви минава, че съвсем скоро би могъл да умре.

Но ако не пренебрегвате думите му, ако останете спокойно седнал до него, умиращият ще сподели с вас всичко, което би желал да каже. И когато след това умре, у вас остава хубавото усещане, че сте били може единственият, който е взел думите му на сериозно.

Ние сме изучили двадесет хиляди случая на хора от цял свят, които са били обявени за клинично мъртви и които са се върнали към живота. Някои са се събудили от само себе си, други – след процедурата по реанимация.

Искам накратко да ви обясня какво ще преживее всеки в мига на смъртта си. Това преживяване е едно и също за всекиго, тоест не зависи от факта дали сте австралийски абориген, индус, мюсюлманин, християнин или атеист, това не зависи също така от вашата възраст, нито от социално-икономическия ви статут.

Умирането е събитие от чисто човешко естество, той както и раждането е нормално събитие, еднакво за всички хора.
Преживяването на смъртта е почти идентично с това на раждането. Смъртта е раждане за друг вид съществуване, което не може да бъде доказано по прост начин. Над две хиляди години ни приканват да „повярваме“ в отвъдното.

За мен обаче това не е въпрос на вяра, а на знание. И на драго сърце ще ви кажа как да получим това знание, стига да искате да го разберете. Но и да не поискате, все едно. Когато умрете така и така ще го разберете. А аз ще бъда там и ще се радвам, особено за тези, които днес казват „Ех, горката д-р Рос!“

В момента на смъртта има три етапа. На езика, който ползвам, когато разговарям с умиращите съвсем малки деца, ще кажа, че физическата смърт на човек прилича на това, което наблюдаваме при пеперуда, напускаща пашкула си. Пашкулът и ларвата му са ефимерното човешко тяло. Но то не е идентично с вас, а е просто ваш временен дом. Да умреш е като да се преместиш в по-хубав дом – символично казано.

Когато пашкулът е необратимо повреден, било то чрез самоубийство, убийство, инфаркт или дълго и сериозно заболяване – няма значение как – от него ще се освободи пеперудата, тоест душата ви. По време на този втори етап, когато пеперудата все така символично казано, напуснала тялото, ще се случат няколко важни неща. Ако узнаете какви, завинаги ще се освободите от страха за смъртта?

По време на втория етап ще получите приток на психическа енергия, както по време на първия етап сте получили физическа енергия. Тогава сте имали нужда от функциониращ мозък, от будно съзнание, за да можете да общувате с другите. Ако този мозък, или пашкул, е много увреден, съзнанието ви вече не е будно.В момента, когато то липсва и пашкулът така да се каже е болен до такава степен, че не можете да дишате и пулсът и мозъчните вълни не могат да бъдат измерени, пеперудата вече е извън пашкула.

Това не значи непременно, че сте мъртъв, а че пашкулът повече не функционира. При напускане на пашкула, се достига до втория етап, който се характеризира с приток на психическа енергия. Психическата и физическа енерия са единствените две енергии, с които човек може да борави.

Най-големият дар, който Бог е направил на човека, е свободният избор. От всички живи същества само той разполага с този дар. Така че вие сте свободни да използвате тези енергии по позитивен или по негативен начин. Когато душата ви напусне тялото, най-напред си давате сметка, че виждате всичко, което се случва на мястото на смъртта ви – в болничната стая, на местопроизшествието, или другаде. В този момент вие вече не възприемате събитията със съзнанието си, което сте имали допреди малко, а получавате нов вид възприятие. Забелязвате всичко наоколо с помощта на това ново осъзнаване, при това в момент, когато вече нямате нито кръвно налягане, нито пулс, нито дишане, дори понякога в отсъствието на мозъчни вълни.

Отлично осъзнавате какво казва, мисли и какво прави всеки от присъстващите. И впоследствие можете съвсем точно да свидетелствате например, че са ви били нужни три разреза с газова горелка, за да измъкнат тялото ви от катастрофиралата кола. Има дори хора, които са в състояние безпогрешно да посочат номера на колата, която ги е блъснала и си е заминала по пътя, без да спре.

Науката не е в състояние да обясни как някой, който вече няма мозъчни вълни може да разчете номер на кола. Учените би трябвало да бъдат по-скромни. Трябва да приемем скромно, със смирение, че съществуват милиони неща, които все още не разбираме. Но това, че все още не разбираме някои неща, съвсем не означава, че те не съществуват и не са реални…

По време на втория етап „мъртвият“ си дава сметка, че отново е цялостен. Слепите могат да виждат. Глухите и немите могат отново да чуват и да говорят. Имах пациентка с множествена склероза, чийто живот преминаваше в инвалиден стол и тя говореше с голямо усилие. Когато се завърна от преживяване, близко до смъртта, тя щастливо възкликна: „Д-р Рос, аз можех да танцувам отново!“ И хиляди са хората в инвалиден стол, които през този втори етап са били в състояние да танцуват отново. Но когато се върнат, отново се оказват в старото си болно тяло.

Сега можете да разберете защо преживяването извън тялото е чудесно и благословено. Момиченца, които за загубили косичките си от химиотерапиите, казват след подобно връщане „отвъд“: „Отново бях с хубавите си къдрици!“ Жени, чиито гърди са били ампутирани, са отново с тях. Всички са отново цялостни. Те са съвършени.

Към книгата