Публикувано на

Откъс от „Въведение в будизма“ на Кябдже Кензур Тамдинг Гяцо Римпоче

Откъс от "Въведение в будизма" на Кябдже Кензур Тамдинг Гяцо Римпоче
Откъсът е от книгата „Въведение в будизма“ на Кябдже Кензур Тамдинг Гяцо Римпоче. В книгата са събрани основни беседи, които разясняват кратките Дхарма будистки учения и приложението на будистките практики в ежедневието.

Първото будистко учение в Тибет

В света съществуват различни религии, но тяхната цел е еднаква и се изразява в търсене и успокоение на вътрешното безпокойство на хората.

Корените на будизма произлизат от Буда Шакямуни, който е роден в Индия преди около две хиляди и петстотин години. Първото учение, дадено от Буда Шакямуни представлява обяснение на методите за отстраняване на истинското неудовлетворение и страдание. За да постигне това Буда използва състраданието, обичта и ненасилието, считани за основни умствени фактори.

Много трудно е да бъдат разделени тибетската култура и религията на будизма, широко разпространена и с голямо влияние в Тибет. До 1959 г. тези учения са били поддържани в тибетските манастири, които тогава са били многобройни, колкото понастоящем са училищата в Европа.

Тибет, който има територия колкото Западна Европа е подложен на инвазията на Китай, без да може да се отбранява. Негово Светейшество Далай Лама съветва населението да не реагира с насилие на нашествието, а да преговаря с мир. Убити са 1 200 000 тибетци, разрушени са 1200 манастира и много културни паметници. От планините слизат 60 000 души, за да се преселят в Индия. Пацифизмът, който е коренът на будистката религия, се запазва непокътнат и досега и се поддържа от Н.С. Далай Лама.

През годините тибетският будизмът се развива и стабилизира в азиатските страни.

Премахване на страданието

Желанието на всички нас – от най-малкото същество до най-влиятелния човек, е да избягваме страданието и всички ние го желаем еднакво. Като пример за това бихме могли да вземем Западна Европа, където се наблюдава бум на материалното развитие. Ако това може да елиминира страданието, резултатът би бил очевиден, но реалността показва точно обратното. Материалният напредък води до голямо неудовлетворение и голямо умствено страдание. От двата вида страдание, умственото е по-тежко.

Ако желаем да премахнем страданието, ни е нужен метод. Ако искаме да донесем спокойствие на света, на първо място е нужно да постигнем вътрешен личен мир. Когато някой страда психически, материалните удобства не го лекуват. В Западна Европа материалният комфорт е достигнал своя максимален израз и именно в тези страни преобладават психическите страдания, депресии, самоубийства, за разлика от слаборазвитите страни. Няма съмнение, че САЩ имат най-висок обем на материално богатство, но също така е сигурно, че притежават и най-високия показател за умствено неудовлетворение.

Ако външният материален напредък ни интересува повече от вътрешния мир, винаги ще срещаме големи страдания. Учените доказаха, че включването ни само във външното развитие не е правилният път за постигане на вътрешен мир. Затова много от тях признават и подкрепят валидността на Буда Шакямуни.

Дори на един материалистичен и нерелигиозен човек не се харесват егоистичните действия на заобикалящите го или собствения му лош характер или омраза. Егоистите не се интересуват от щастието и чувствата на другите и са в състояние да извършват всичко, за да реализират собствения си интерес. Нагласата, че стоят над другите, предизвиква у тях неприязън и омраза към другите същества.

Ако искаме да намерим мир с другите, първо трябва да открием смущаващия фактор на липсата на така наречения мир със собствения ум.

Ако с нашето поведение създаваме положителни причини, ще получим добри резултати, добри ефекти. Следователно, за да намерим своето щастие, първо трябва да открием неговият произход и причина. Добрата причина води до добър резултат. И обратно, от една неположителна причина ще получим негативен резултат. Будизмът вярва във връзката между причина и следствие. Това е въпрос , който не се отнася единствено до религия, а е общоприет в целия свят.

Коренът на будистката практика е състраданието

В будизма се говори за състоянието на просветление като за ситуация, в която някой се намира отвъд страданието. Това състояние не се подарява, нито пък пада само от небето. Религиозната (духовната) практика не се състои в изолиране от света. Има много различни нива на практика, носещи хармония за различни типове хора и техните възможности.

Коренът на будизма е състраданието, или развиване на любящото сърце. Ако има лукавство, то е отворена врата за създаване на негативизъм и противопоставяне на другите. Практикуването на будизма в ежедневието изисква първо да създадем алтруистична мотивация. В края на деня е добре да направим анализ и оценка на своите действия и ако осъзнаем, че действията ни са положителни, можем само да се радваме. А ако стигнем до извода, че действията ни през деня са били отрицателни, то трябва да помислим как чрез разкаяние можем да ги поправим. И това ще ни помогне впоследствие да променим действията си.

Алтруизмът като търсене на полза за другите е основен фактор в будистката практика, но така също е добър, ако се приложи в действие, защото хората, които мислят за изгодата на другите, ще постигнат щастие не само в този живот, но и в бъдещите.

Будизмът се основава на логиката, не на догмата

Изискват се правилни разсъждения, а не следване на догми. Следваш будизма не само чрез вяра, но и защото си анализирал и си се убедил в тяхната достоверност.

В будистката практика ни се дават много инструменти и средства за подготовка. Със сигурност всички ние имаме желанието да станем по-добри, но се нуждаем да проучим и прилагаме методи и техники за вътрешно усъвършенстване. Сега в най-големите западни университети започва да се отдава значение на методите на будистката философия.

Ако целта ни е да достигнем по-голямо вътрешно щастие, трябва ни да научим методите за трансформация на ума. За всяко ниво на реализация има съответния метод и подходяща техника за развитие. Това означава, че будизмът се основава не само на вярата, но и на нагласата за учене.

Така например за постигането на вътрешен мир, трябва да се открият първо грешките на ума, а след това и да се усмирят. Постигайки вътрешен мир, физическите дразнения вече стават по-маловажни.

Също така без значение е дали вярваме или не вярваме в прераждането. За някои хора това е изпитан и изживян факт, а тези, които имат противоречия с вярата подобни явления, не притежават валиден и логично мотивиран отговор за доказване на своето убеждение.

Всички ние имаме тяло и ум. Нашето тяло произлиза от нашите настоящи родители, но нашият ум има приемственост. Настоящият ум идва от предишния ум. В момента на смъртта умът (намиращ се на едно по-фино ниво) не изчезва, а се преражда в други същества.

Буда Шакямуни ни препоръчва духовна практика, основаваща се на строги принципи, но препоръчва и те да се осмислят на индивидуално ниво и според умствените способности на човека. Той различава три нива на поведение:

  • Нивото на тези, които полагат грижи за себе си, без да вредят на други същества;
  • Нивото на тези, които полагат грижи за собственото си благополучие и за благополучието на другите;
  • Нивото на тези, които полагат грижи за една по-висша практика, за едно ниво на по-висши учения в съответствие с по-напреднали лични способности от тези на предишните нива.

Целта на будизма е позитивният ум

Това, което наричаме духовна или религиозна практика, е желанието на всички същества, включително и най-малките да се освободят от страданието и безпокойството и да намерят щастието. Обикновено приемаме, че причините за щастието и страданието са извън нас, но според будизма и страданието, и благополучието произлизат от причини, създадени от самите нас. Естествено е да съществува тясна връзка една отрицателна причина и нейният отрицателен резултат.

Изпитваме физическо и психическо недоволство и страдание. Всяко съзнателно същество от самото си раждане изпитва някакво ниво на незадоволеност, проблем, който идва с раждането на произлизащ от агрегата на тялото, който стимулира вътрешния дискомфорт. (агрегат – функции, аспекти на съществуването на съществата, например материална форма, чувства, възприятия и др. – бел. Проба Грешка)

Физическото страдание се премахва по-лесно от психическото. С различни външни средства можем да облекчим или намалим физическите проблеми.А при умственото (психическото) страдание първо трябва да приложим вътрешен метод – вътрешна духовна практика – чиято основна цел е изкореняване на негативните фактори като омраза, привързаност и невежество.

Умът ни е отворен както за нашето благополучие, така и за нашия дискомфорт. Той е този, който създава нашето вътрешно състояние, той е този, който командва както тялото, така и речта. Умът решава дали първо да действаме, да или да кажем нещо. Затова големият индийски учител Атиша казва, че когато сме сами, трябва да внимаваме за своя ум, а когато сме в компания – трябва да наблюдаваме онова, което казваме.

Ако сме на среща и водим безсмислени разговори и не внимаваме, можем да стигнем до неудобна ситуация. Дори, когато сме сами нашият ум не спира и затова е добре внимателно да се съсредоточим върху своите мисли и да ги анализираме.
Най-добре е да контролираме и изгоним негативните мисли, които ни вредят. Лесно е да кажем нещо, но е трудно да го направим, защото умът ни действа под влияние на същите тези навреждащи ни мисли. На всички ни иска да живеем във всеобщ мир и съвършенство, но ако не работим вътрешно върху това желание, няма как да го реализираме външно.

Материалните удобства сами по себе си не са способни да осигурят това спокойствие и щастие. Ако беше така хората на Запад щяха да живеят и най-прекрасния свят, но в действителност не е така. Хората не са щастливи само заради материалното си удобство.

Има най-различни негативни емоции, които оказват негативно въздействие, но главните са омразата и антипатията. Те са враговете, които наистина трябва да разгромим. Така както търпението е главната противоотрова за успокоение на омразата, така и позитивните умствени аспекти за противодействието на негативните.

Омразата е разрушителен аспект, който съществува на различни нива – от индивидуално ниво до нива на цяла държава. Ако позволим на нашите заблуди да витаят във въздуха, ще заживеем заобиколени от врагове, а ако решим да премахнем тези врагове, например да убием един или няколко ще постигнем само увеличаване на заблудите. И обратно. Но ако атакуваме вътрешните корени на нашата омраза, ще можем да се справим с нашия проблем доста по-ефективно. Това означава да се фокусираме навътре в себе си.

По-важна е вътрешната мотивация, а не извършването на самия акт

Възгледът, че всички явления са взаимно свързани, е основен в будистката философия. Същевременно е важно и ненасилствено поведение. В този смисъл от гледна точка на вътрешното намерение, има разлика в будистките школи хинаяна и махаяна. Хинаяна изтъква ползата за самия тебе. Махаяна поставя ползата за другите над ползата за самите нас. Крайната цел на махаяна е просветленият ум, а крайната цел на хинаяна е постигане на най-високата степенна това, което желаят, или личното освобождаване (нирвана).

Това, което характеризира будизма е вътрешната мотивация на човека, а не извършването на самия акт. Затова дори някой да изглежда външно духовен човек, но умът му е объркан от негативна мотивация, то неговата практика няма да бъде духовна. Ако човек не медитира, но вътрешният му импулс е насочен към ползата на всички, то това означава, че той има духовна цел.

Будистите вярват в закона за кармата, чийто смисъл е, че добрата мотивация поражда добри резултати. И обратно, негативната мотивация води до негативни резултати. Следователно, мотивацията определя дали един резултат ще е отрицателен, или положителен.

Всички желаем спокойствие, но трябва да знаем, че то няма да дойде отвън, докато не го създадем вътре в себе си като работим за намаляване на нашата собствена негативност и се контролираме. По този начин ние последователно ще увеличаваме кръга на спокойно въздействие върху другите.

Будизъм, духовна практика и вътрешен мир

В своя живот всички се нуждаем от мир, без значение дали сме религиозни или не. Става дума за един вътрешен мир, за чието постигане будизмът предлага комплекс от практики. От собствен опит мога да ви уверя, определено е възможно да се постигне този вътрешен мир, в случай, че тези практики се прилагат по правилния начин. Чрез лични усилия и възможности можем да превъзмогнем трудностите като премахнем дискомфорта и така да постигнем благополучие.

В моя случай, когато бях на 20 години получих ръкополагане за монах и после 30 години изучавах и практикувах медитация в Тибет. Бях принуден да напусна през 1959 година, а после завърших учението си в селище за бежанци в Индия. В Индия останах още 28 години, учейки се за степента „геше марампа“, макар че за тези, които следваме будизма, обучението не свършва, докато не стигнем просветление.

Съществуват много и различни религии, но общата им цел е осигуряването на човешко щастие чрез умиротворение на ума, като това води до по-добро физическо състояние. В настоящия момент на Запад преобладават две религии – християнство и ислям. Те осигуряват благосъстоянието на много хора. Посланието, което приобщава будизма към тези религии, е да се избягва причиняването на вреда другиму, както и че това носи полза не само за другите, но и за нас. В този смисъл правилното практикуване на една религия може да носи благополучие – и на другите, и на тези, които я практикуват.

Ние, хората притежаваме тяло, реч и ум. Умът е този, който контролира другите две. Ако тялото изпитва болка, възможно е да намерим облекчение чрез външни методи. Но когато се касае до умствено заболяване, единственото, което може да го успокои, е използването на самия ум.

Грешките или състоянията, отговорни за нашия умствен дискомфорт, са заблудите като завист, омраза, ревност, гордост и т.н. Тези заблуди са болезнени емоции. Проявяват се и при децата още при първия им досег с външния свят, а това показва съществуването на силните им корени в детския ум. Първата стъпка за изкореняване на заблудите е тяхното разпознаване, за да бъде избран подходящ метод, или подходяща противоотрова.

Будистките текстове учат, че дискомфортът който изпитваме в настоящето се крие в миналото ни и във загнездилите се умствени нагласи, които задържат този дискомфорт. Трябва да знаем, че не е необходимо да търсим външна причина, отговорна за нашето неудобство, а да работим със собствения си ум, за да го освободим от страданието. Няма кой да ни подари освобождението – ние сме тези, които трябва да положим усилие. Буда е бил същество, което е изпитвало същите проблеми като нас, но е успял да ги преодолее, прилагайки усилие и решителност за премахване на тези причини. Оттогава досега много хора от Индия и Тибет, следвайки неговите инструкции, са успели да изтрият всички грешки на умовете си.

Най-лошото състояние на ума е омразата. Никой човек, афектиран от омраза, не може да изпита истинско благополучие, или щастие. Той губи съня си и не може да се зарадва на вкусна храна.

А в световен мащаб омразата, а така също и гневът са в основата на всички военни конфликти и конфронтации. Омразата е и основата на човешките разногласия и семейните конфликти.

Ако се опитаме с омраза да подчиним външните сили, резултатът е увеличение на вътрешните врагове. Вместо това можем да контролираме омразата и стъпка по стъпка да отстраняваме следите от външните проблеми. По-практично и реалистично е да решим своите вътрешни проблеми, отколкото да влошаваме външните.

Според Буда най-добродетелната практика срещу омразата е търпението. Практикувайки търпение, ние откриваме своето спокойствие, но едновременно с това даваме и спокойствие на другите. Практикувайки омраза, ние изоставяме нашето спокойствие, но и спокойствието на другите.

Когато изпитваме затруднения, не трябва да изпадаме в неконтролирана паника, която може да ни доведе и до самоубийство. Неразумно е да се притесняваме прекалено много за изпитваното от нас неудобство, ако приемем, че заради закона за причината и следствието, ние сме отговорните. Добре е да размишляваме върху личната отговорност, както и върху факта, че могат да се дадат примери за ситуации на страдание, много по-тежки от нашето собствено.
Друг добър съвет е да уважаваме другите, знаейки, че нашият живот и благополучие зависят от тях. Ставайки сутрин е полезно да вземем решение да действаме за благото на другите. По този начин ние изпълняваме една висша практика, тъй като помагаме на другите.

Да контролираме ума означава да го накараме да функционира по начин, по който се виждат недостатъците на нашите негативни действия, когато не упражняваме контрол. Учителят Атиша ни препоръчва да внимаваме какво говорим, какво мислим. Не трябва да се радваме на негативни или грешни действия. Трябва да генерираме разкаяние и силно желание повече да не се повтарят.

Това действие изчиства съзнанието, негативната атмосфера, недобродетелните действия. А след това е полезно да разширим нашите позитивни желания към другите и действайки със спокойствие, създаваме добро съжителство, изпълнено с хармония и съчувствие.

И така, ако търсим вътрешен мир, не ни остава нищо друго, освен да работим първо в себе си, а после постепенно да разширяваме кръга около нас.

Към книгата