Публикувано на

Откъс от “Всичко за фотографията” на Крис Гаткъм

Откъс от “Всичко за фотографията” на Крис Гаткъм
Откъсът е от книгата „Всичко за фотографията“ на Крис Гаткъм. Книгата помага да повишите компетентността си в областта на фотографията, за да можете просто да вземете какъвто и да е фотоапарат и да снимате уверено каквото желаете.

ISO и шум

Когато филмите властваха в бранша, ISO не играеше особена роля по отношение на експозицията. Но дигиталната фотография го извади на преден план. Благодарение на възможността да променяме ISO при отделните експозиции, разполагаме с повече творчески решения от когато и да е било преди.

Когато снимате с филм, имате избор да заредите фотоапарата си с лента ISO 100 или ISO 400, но това ще бъде единствената опция към ISO, докато не употребите целия филм. Нямате свободата да правите една снимка при ISO 100, втора при ISO 400 и трета при ISO 800, както когато снимате с цифров апарат. Нито пък ще имате набора от настройки на ISO, който днес е сравнително обичаен за повечето безогледални и DSLR фотоапарати. В момента ISO 409 600 е последното умопомрачително постижение, намерило място в заглавията на пресата, докато филмите са достигнали до ISO 3200. Да, освен че с такова впечатляващо ISO фотоапаратите придобиват способности за почти нощно виждане, е важно да разберем как се постига това и как се е развивало ISO, откакто е станало част от дигиталната фотография.

Филмовото ISO – или филмова скорост – е базирана на светлочувствителността на кристали на сребърен халогенид, включени в желатинова емулсия, които формират латентен образ: колкото по-големи са кристалите, толкова по-добри са светлосъбиращите им качества и съответно толкова по-светлочувствителен е филмът. Когато върху него попадне светлина, химичният процес създава негативен или позитивен образ, като в кристалите се образуват зрънца, които могат да се проявят или не при отпечатване, сканиране, прожектиране или друг тип визуализация на филма. Простата зависимост е, че колкото по-високо е ISO, толкова по-големи и съответно по-забележими са зрънцата.

Макар че дигиталните фотоапарати са запазили наименованието ISO, начинът, по който то се изразява, е фундаментално различен. Странно е, че толкова много хора описват регулируемото цифрово изражение на ISO като чувствителност на сензора, докато всъщност, като всеки лентов филм, и сензорът на един цифров апарат има фиксирана светлочувствителност. По-натам ще обясня как работят сензорите, но казано с две думи, сензорът на цифровия фотоапарат не променя чувствителността си. Никога.

Вместо това, когато увеличавате ISO, сигналът от сензора – светлината, която е попаднала върху него и е преобразувана в цифров вид – се усилва. Така един слаб сигнал, породен от ниски нива на осветеност, достигнали сензора, бива усилен, за да може полученото изображение да стане видимо по-ясно. Обичайната аналогия е, че дигиталното ISO е като да усилите звука на радиото, за да чувате по-добре слаб сигнал. Самият сигнал не се променя, но увеличаването на звука означава, че ще можете да го чувате по-ясно.

Разбира се, когато увеличите звука на старо аналогово радио, всякакви фонови съскания и други нежелани звуци стават по-отчетливи. Същото се случва, когато усилите сигнала от сензора на фотоапарата ви: освен че изображението става по-видимо, увеличаването на ISO изостря всякакви артефакти, които не са част от изображението. Във фотографията наричаме тези нежелани артефакти “шум“ (цветен шум). Но при колкото по-високо ISO снимаме, толкова по-осезаем става шумът.

Видове шум

В цифровата фотография има два вида шум: шаблонен шум, който може да се появи, когато използвате дълги експозиции и случаен шум, който засяга снимките, правени при високо ISO. Този случаен шум се проявява по два начина – често едновременно- като и двата могат да свалят качеството на снимките ви.

Светещ шум

Светещият шум се проявява като фонова текстура, която е най-видима в местата със средна до тъмна тоналност, където може да засегне например гладкостта на тъмно небе и да наруши фините детайли. Светещият шум сам по себе си не засяга цветовете; по тази причина някои хора наричат този вид шум „дигитална зърнистост“.

Цветен (хроматичен) шум

Докато светещият шум може да бъде приемлив на някои снимки, това не може да се каже за хроматичния шум, като той рядко може да се определи като нещо добро. Цветният шум вкарва цветни петънца, които не само нарушават финия детайл, но и засягат вида на цветовете. Случайната природа на този шум означава също, че премахването му е по-трудно.

Контрол на шума

Тъй като шумът е неизбежен фактор в цифровата фотография, не е толкова изненадващо, че е постигнат значителен напредък не само по отношение минимизирането на формата и причините за появата му, но и са развити високотехнологични начини за неговото редуциране. Това е съществено за превръщането на високите стойности на ISO в обичайно използвана опция и, което вероятно, е дори от още по-голяма полза за фотографите – ефектът, който подобри контрола върху шума, намали приложимите ISO стойности по отношение на обичайните снимачни условия.

В не толкова далечното минало не бихте се изненадали да видите как шумът засяга изображението при ISO 800. Днес с някои фотоапарати е възможно да снимате при ISO 1600 и дори при ISO 3200, без това да е свързано със съществена загуба на качество. Резултатът е, че на тези настройки вече не се гледа като на екстремни, а като на приемливи, използваеми и обичайни опции. Съответно това ни позволява да играем с ISO повече, отколкото сме го правили преди, което означава, че имаме по-голям избор от комбинации от диафрагма и скорост на затвора за нашите снимки.

Естествено има праг, след който шумът става неприемлив, въпреки че къде точно се намира той, зависи от вашия фотоапарат, от това какъв размер на изображението ще използвате и (в по-малка степен) от лична преценка. Едно просто упражнение представлява заснемането на много детайлен, неподвижен обект при всичките ISO настройки, с които разполагате, и да прегледате резултатите при различни размери, за да видите какво е приемливо за вас и какво не е. Снимането на парче вестник, залепен на стената, е грубо, но ефикасно решение, туй като ще позволи бързо да видите точката, в която дребния шрифт бива „изяден“ от шума.

Заслужава си също да разгледате различните опции за намаляване на шума, с които разполагате, тъй като това може да направи сериозна разлика. Повечето безогледални фотоапарати и DSLR имат вградени приложение за редуциране на шума (NR), обикновено с отделни опции за справяне с шума, причинен от дълги експозиции и с този от високо ISO. Но ако не снимате в JPEG и не възнамерявате да използвате снимките директно от фотоапарата, редукцията на шум от високо ISO е най-добре да не се ползва. Причината за това е, че можете да прилагате шумовата редукция върху RAW файлове при обработката на снимките си, а също е вероятно софтуерът за обработка да има приложение за намаляване на шума в JPEG формат. И в двата случая ще имате много по-голям контрол откъм постигането на вида шум (светещ или хроматичен) и степента на въздействието върху него.

Към книгата