Публикувано на

Откъс от “Великолепната четворка” на Джоузеф Маршал III

Откъс от “Великолепната четворка” на Джоузеф Маршал III
Откъсът е от книгата „Великолепната четворка. Уроците по лидерство на Лудия кон от племето лакота“ на Джоузеф Маршал III. Книгата е за най-важните лидерски качества и жизнени принципи – така, както считат индианците от племето лакота.

Превръща ли властта един човек автоматично в лидер?

Общоприетият отговор е „да“. А какво става, когато един човек страстно и упорито прегърне една кауза? „Разбира се, че той е лидер“ – казваме ние, имайки предвид нечий авторитет, почиващ върху водопади от красноречие.

И все пак според повечето речници истинската дефиниция на понятието „лидер“ е „човек, който води останалите и влияе върху тях“.

Може би много от нас са твърде заети да оцеляват и изкарват прехраната си, за да обръщат внимание как функционира обществото. Да, хората с власт определено влияят на ежедневието ни. Действията и решенията на кметовете, председателите на бордове, губернаторите, изпълнителните директори, общинските съветници, депутатите и конгресмените имат влияние върху повечето от нас, ако не и върху всички нас. Тези хора смятат себе си за лидери заради титлата, която притежават или заради властта, която им е дадена, докато обикновените граждани ги приемат за лидери само заради работата им.

Става така, че прекалено често отдаваме доверието си на хора, без всъщност да знаем каква е тяхната квалификация за мястото, което заемат. Забравяме, че всеки, който се кандидатира за обществена позиция на каквото и да е ниво, е преди всичко политик. Хората-политици се научават да печелят избори, но могат ли да се научат да водят?

По същия начин забравяме, че повечето хора, които заемат високи постове са там, за да служат на по-ниските етажи, на себе си и на компанията. Вижте какви облаги получават някои корпоративни изпълнителни директори, а други като тях като че ли биват и по-щедро възнаграждавани, задето не си вършат работата, отколкото ако я вършат. Корпоративните директори знаят добре как да печелят пари и как да бъдат възнаграждавани за невършене на работа и те не са непременно лидери.

Това налага въпроса могат ли кметовете, изпълнителните директори, сенаторите, председателите на бордове и други, да бъдат лидери? Естествено, че могат, но трябва да надраснат себе си и постовете, които заемат. Факт е, че повечето не го правят, защото хората с власт са склонни да отделят време и усилия, за да запазят работата си. И не разбират, че има разлика между привидния и истинския лидер.

Думата „лидер“ често пъти се използва твърде свободно

Прикачвайки необосновано този етикет забравяме, че лидерството не се определя от длъжностната характеристика. Истинското лидерство е възможно само, когато личността е по-важна от властта. Характерът, а не постът може да превърне администраторите, сенаторите, губернаторите, президентите, в лидери.

Във всяко общество или култура има хора с всякакво положение и поведение – добро, лошо, законно, незаконно, за да направят нещо, което може би не биха сторили сами. Значи ли това, че трябва да считаме Чингиз Хан, Хитлер, Мао Дзедун, Атила, Мусолини за ефективни лидери? В крайна сметка тези мъже са убедили хората в правотата и необходимостта от своята кауза и са им повлияли да ги следват.

Казват, че Хитлер водел германския народ, в смисъл, че германците го следвали доброволно по пътя към фашизма, причинил толкова много смърт и разрушения. Чингиз Хан бил решен да завладее света и почти успял, избивайки стотици хиляди хора. Мао Дзедун повел милиони към „културна революция“ и превърнал Китай в съвременна страна, но знаем и за невъобразимите зверства, които са били извършвани не толкова в името на промяната, колкото за да си запази личната власт.

Изглежда, че лидерите могат да бъдат както злодеи, така и герои, и двата типа могат да влияят, манипулират, да застават хората да ги следват, така че последиците от тяхното лидерство се простира далеч извън собствената им личност. Не бива да бъде пренебрегнат факта, че всеки инструмент, процес, идея или метод, които се използват за постигането на нещо добро, могат да бъдат употребени и с тъмни разрушителни цели.

Важно е също да помним, че онзи, който с готовност следва друг, има толкова избор, колкото и лидера и следователно носи същата отговорност. Можем само да фантазираме какво би (или какво не би) се случило, ако думите на Адолф Хитлер не бяха чути.

Поуката е, че за да функционират и процъфтяват обществата, културите и нациите, всички трябва да помагаме и насърчаваме лидерството на страната, на морала, честността, равенството и справедливостта. За тази цел трябва да изискваме не толкова лидерите ни да са нещо повече от нас като хора, колкото да бъдат символ и на практика да осъществяват най-доброто за нас. Имаме право на добро, етично, морално, динамично и дори вдъхновяващо лидерство.

Критерии за оценяване на качествата на лидера

Твърде често хората се стремят да станат лидери и да водят другите от желание за лично удовлетворение или печалба. За щастие много мъже и жени на ръководни постове не са такива, вършат добре работата си, или поне се опитват да правят това. Добри или сурови, способни или неумели, самоотвержени или егоистични, лидерите идват и си отиват. Някои остават след себе си постижения, защото са служели за общото благо, други са постигнали малко, защото са служели само на себе си. Ако разгледаме примери в историята, ще видим, че всичко това надали скоро ще се промени.

Но това не означава, че сме обречени да страдаме или да ликуваме според прищевките на тези, които ни ръководят, а по-скоро да поемаме отговорност за собствената си роля в упражняването на властта…

… За нас, обикновените хора, е добре да имаме критерии, с които да оценяваме желаещите да станат лидерите, както и по-нататъшните им действия. Критериите на всяка цена трябва да включват нещо повече от академични справки, политическо минало, партийни пристрастия, религиозна принадлежност.

Критериите за оценка на лидерските качества трябва да се основават преди всичко на личността, а именно: безкористност и самоотверженост, морал, опит, честност, отговорност.

Безкористност и самоотверженост на лидера

Безкористният лидер поставя на първо място нуждите и грижите за другите, като полага усилия да ги удовлетвори или поне частично да ги задоволи.

Може би най-добрият пример за самоотверженост е майка Тереза, чиято цел в живота бе да утеши страдащите. Тя обаче демонстрира и друг вид безкористност – не желаеше на всяка цена да получава признание. Светът забелязваше и нея, и делата й, но тя мъдро преобразяваше вниманието към нея самата в шанс за своята кауза, като насочваше вниманието на хората към страдащите, а не към себе си.

Като човешки същества ние изпитваме нужда от внимание и признание и се чувстваме добре, когато ни отличат и похвалят за добре свършена работа. Но ако сме в състояние да се посветим на признанието си без необоснован стремеж към признание, тогава можем да бъдем истински безкористни.

Морал на лидера

Повечето от нас могат да различават доброто от лошото, но за съжаление това не означава непременно, че винаги избираме правилното. Етиката ни често се замъглява от обстоятелствата или от възприятията ни за тях.

Ние очакваме от лидерите да разбират, че обществото и културата трябва да се основават на морала. Нещо повече. Трябва да сме предпазливи по отношение на амбициозните лидери, които удобно откриват необходимостта от морал само в моментите, в които решават да кандидатстват за пост или да участват в избори. Лидерите трябва да демонстрират морала си чрез последователни действия, а не само в реториката си.

Опит на лидера

В нашето младежки ориентирано общество, което се влияе от външността, често млади и неопитни мъже и жени получават отговорни постове. В много случаи подобни решения се вземат само по финансови причини. Един квалифициран служител с голям стаж иска далеч по-висока заплата от заплатата, за която настоява младежът. Но освен това младите и неопитните могат да бъдат по-лесно повлияни и дори контролирани. Ценният опит се пренебрегва и в дългосрочен план организацията страда, понеже бляскавият младежки облик не може да компенсира по-дълбоката липса на лидерски опит.

Във времето преди резерватите в общността Лакота имало метод, който позволявал на младите бъдещи воини да трупат опит от първа ръка. Те придружавали военните походи и обиколки не като пълноправни бойци, а като помощници и наблюдатели и това чиракуване им позволявало да се учат от опитните бойци на самото бойно поле.

Единственият антипод на неопитността е времето. Американското общество и западната култура като цяло са избрали да се лишат от опита, пренебрегвайки възрастните хора. След определена възраст се счита, че по-старите хора са прекалено остарели, както и че са бреме. Вместо да бъдат ценени за мъдростта на придобития жизнен опит, те биват пенсионирани и хвърлени в забрава. Това може би е най-самоубийствената нагласа на едно общество.

Честност на лидера

Ако само пуснем телевизора на някоя новинарска емисия, ще видим как поредният политик отрича, че е замесен в най-новия политически скандал, въпреки информацията и доказателствата в подкрепа на противното. Дори след като бъдат признати за виновни, такива „лидери“ често пъти продължават да твърдят, че са невинни. Политиците определено са ни научили, че честността не е синоним на политика. Затова макар и да заемат постове с голяма власт, липсата на честност им пречи да бъдат дори лидери.

Но ако политическият климат е такъв, че не се изненадваме от нечестността на избраните от нас ръководители, може би това печално състояние на нещата действително е отражение на нас самите. Именно ние, обикновените хора, които съставляваме електората, сме позволили това да се случи. И макар че е твърде късно един политик да се спаси от самия себе си, не можем, а и трябва да положим усилия да спасим самите себе си като се погрижим следващият кандидат да осъзнае позициите ни по въпроса за личността. Ако честността е на от основните добродетели, които всеки от нас трябва да притежава, то това важи и за избраните за лидери, както и за онези, които са им дали властта.

Отговорност на лидера

В ежедневието всички ние отговаряме за много неща – от ставането сутрин от леглото, за да посрещнем деня, до изпълнението на задачи, за да можем и ние, и семействата ни да функционираме и да бъдем щастливи и да вършим работата си колкото е възможно по-добре.

Повечето от нас като индивиди и членове на обществото разбират какво означава отговорността. Но онова, което често пренебрегваме е отговорността по отношение на нашите ценности. Знаем колко време ни отнема да отведем децата на училище, колко часа трябва да прекараме в службата, за да можем да си платим храната или вноската за колата.

Много често се сблъскваме с избора между правилното и погрешното. Изправени пред такава дилема основното при вземане на решение не е въпрос на пари, а на прилагане на фундаменталните ценности, които сме усвоили в семейството и общността, за да направим добрия избор.

Тъй като сме хора, то грешим. И тук става дума за една друга отговорност. Понякога трябва да платим за грешките си в пари, време или емоционално страдание, но преди това трябва да сме готови да признаем: „Допуснах грешка“.

Дали поемаме тази отговорност по-трудно или по-лесно от ежедневното плащане на сметки или грижи за семейството, не е важно. Най-важното е да поемем отговорността за нещо, което не може да се промени, дори след като сме си платили за грешката. Това е една от най-трудоемките отговорности. И точно тя е задължение на всеки лидер. Нека той я приема сериозно и да действа почтено и всеотдайно…

Предефиниране на лидерството

Понякога при избори в САЩ, например, е имало оспорвана надпревара, особено за местата в Конгреса. Имало е случаи, когато решаващи са се оказвали само няколко хиляди гласа.

Подобни тесни граници на победата са послания към победителите, особено към лидерите на листи. Ако 100 000 са гласували за победителя, а 98 000 – за другия кандидат, в интерес на избрания е да обърне внимание на нуждите и желанията на целия електорат, а не само на своите поддръжници. Който и да спечели, той следва да представлява и да работи за целия народ, включително и за онези, които са гласували за неговия опонент. Не го ли стори, това може да му струва спечелената власт.

Ако направим това, което е правила общността Лакота, а именно да не следва лошите лидери, то надали ще предизвикаме положителна промяна. По-вероятно е лошите лидери да продължат необезпокоявани от никого, да продължат да се грижат за личния си интерес. А да се примирим с по-малкото зло, означава да се откажем напълно от силата си. Ето защо трябва да преоценим очакванията си към лидерите, като предефинираме схващането си за лидерство.

Предефинирането на лидерството означава да се откажем от схващането, че единствените лидери са хората, заемащи постове на властта.

Ако приемем, че лидерът е човек, който влияе на другите, ще разберем, че всеки човек с достатъчно силен характер и принципи може да стане лидер в подходящата ситуация и в подходящия момент.

По-добре е да влияем на лидерите, отколкото да им даваме повече власт. Един от начините е да ги караме да се придържат към критериите и очакванията, за които стана дума по-горе.

Към книгата