Откъс от “Урок по музика” на Виктор Утън

Откъс от “Урок по музика” на Виктор Утън
Откъсът е от книгата „Урок по музика“ на Виктор Утън. Книгата е за духовното израстване с помощта на музиката.

Години наред свирех в Нашвил, но нито веднъж не съм го виждал. Бях известен, свирех с много групи, но никой не беше споменавал името му пред мен. Въпреки че се надявах да си изкарвам прехраната с музика по един приличен начин, беше много трудно д държа главата си над водата и да не потъна, борбата за оцеляване просто ме изцеждаше. Може би точно това го доведе при мен.

Нямах ангажименти, но бях твърдо решен да не започвам работа като сервитьор, както много от музикантите в града бяха принудени да правят. Хазяинът ми точно беше позвънил да ми напомни, че до края на месеца остават само няколко дни и тъй като нямах никакви планирани участия, не бързах да му върна обаждането. Приятелката ми…е добре, няма нужда да лъжа за това, нямах приятелка.

Колкото повече се стараех, толкова по-невъзможно изглеждаше да пробия и да вляза в звукозаписно студио. Няколкото ми сценични участия не бяха предизвикали бум от обаждания, а когато ангажиментите ми с някоя клубна група отпадаха, рядко знаех защо. Бях добър басист – не казвам най-добрият, просто – така че наистина не разбирах защо никой не ми се обажда.

Без постоянни ангажименти и без всякаква идея какво да правя, реших просто да се упражнявам и да свиря повече. Упражняването не ми харесваше (и сега не ми харесва), но знаех, че нещо трябва да подобря.Нещата щяха да се оправят или с магическа пръчка, като променя стила си на свирене, или трябваше да се преместя в друг град и да започна отначало.
И така, седях си в къщи и се трудех прилежно над гамите и ладовете, без да знам защо. Всички учители ми бяха казвали да го правя. Книгите, които бях чел, твърдяха същото и ето, аз седях и свирех.

Бях стигнал дъното в емоционално отношение.Не можех да печеля с музиката си и ситуацията в момента никак не ме удовлетворяваше. Животът ми в къщи, любовният ми живот, животът ми като цяло не изглеждаше в най-добрата си форма.
Трополенето на дъжда по перваза и монотонността в упражняването на гамите ме приспиваше. Един от тези сънливи промеждутъци го срещнах за първи път, или казано по-точно, той се появи з първи път.Точно това направи. Появи се неканен! Или поне така си мислех тогава. Неговата версия беше друга. Каза, че всъщност съм го повикал. Все още се чувствам смутен от това твърдение, но ето че някак си, по някаква причина той беше в дома ми.

Нямах представа колко време е пребивавал в къщи този странник и ме е наблюдавал какви ги върша. Фактът, че беше напълно сух, а навън валеше, ме караше да се съмнявам, че идва отвън. Но най-странното от всичко беше, че аз…исках да си тръгва.

От мястото ми на дивана, изглеждаше доста висок и загадъчен. Носеше син гащеризон в стил НАСА и черна мотоциклетна маска. Въпреки че очите му бяха скрити зад каската, чувствах как погледът му прониква дълбоко в съзнанието ми и търси подходящо място, от което да започне.

– Как влезе – попитах го сепнат, полубуден и изумен защо не съм ядосан от внезапната му поява.
– Ти ме повика.
– Аз?
– Да.
– Но как точно влезе? Кой те пусна?
– Ти.
– О, така ли! Дал съм ти ключ?
– Не ми трябва ключ.
– Кой си ти?
– Твоят учител.
– Моят учител?
– Да.
– Моят учител по какво?
– По нищо.
– По нищо? Добре тогава, на какво ще ме учиш?
– На нищо.
– Какво означава „на нищо“?
– Точно това. На нищо.

Това щеше да е типичният стил на разговорите, които ни предстояха, но в онзи момент не знаех какво да правя и се нуждаех от ясен отговор.

– Пробвай с нещо по-добро. Появи се в дома ми неканен, мисля, че заслужавам някакво обяснение.

Той се наведе, погледна ме през стъклото на каската и отговори:

– Уча на нищо, защото няма нищо за учене. Ти вече знаеш всичко, което трябва да знаеш. Но ме повика и ето ме тук.
– Но ти каза, че си моят учител.
– Да, казах, но ти се опитай да разбереш. Учител е проста название. Не мога да те уча, защото няма човек, който да може да учи друг на каквото и да било.
– Какво искаш да кажеш?
– Ти можеш да учиш единствено себе си. Докато не доживееш времена, в които ще мога физически да имплантирам знания в глават ти, не бих могъл да те науча на нищо. Мога само да ти показвам нещата.
– Какво можеш да ми покажеш?
– Каквото поискаш.
– Тогава ми покажи всичко.
– Това ще отнеме известно време.Може би ще е по-лесно, ако просто си избереш нещо.
– Ок. Какво ще кажеш за „Музика“?
– Чудесно. Музика! Започваме ли? Готов ли си?

Не знаех в какво се забърквам. Освен това не можех да определя дали говори сериозно или не. От всичко до тук можеше да се заключи, че е влязъл в дома ми да ме обере. Но не мислех така. Имаше много неизвестни, но реших да продължа играта. Бях силно заинтригуван и исках да разбера повече.

– Почакай. Ако не си учител, то какво си? Как да те наричам?
– Майкъл. Наричай ме Майкъл.

Той свали каската си и ми подаде ръка.

Спомням си будните му сини очи, бяха хипнотични. Имаха незабавно въздействие върху мен. Усетих, че могат да виждат под повърхността и изтръпнах от мисълта какво би могъл да открие.С мъка се овладях.

Тъй като не си дадох труда да помръдна от мястото си на дивана, ръката му увисна във въздуха.

Отстоявайки доминиращата позиция, която би трябвало да имам, отговорих надменно:

– Ок, Майкъл, на какво можеш да ме научиш за Музиката?
– На нищо. Вече ти казах това – каза той и отдръпна ръката си. Опитвал съм да преподавам няколко пъти досега. Веднъж като лечител при апахите в Ню Джърси и два пъти като йога учител в Индия. Правил съм опити да обучавам и докато летях с биплан в Илинойс. Сега живея по законите на Музиката. Някои биха ме нарекли учител, но аз не преподавам, аз показвам.

Този човек беше изпълнен… е, добре, с нещо. Не можех да обясня с какво. Мислех си: „Това сигурно е някаква шега. Този човек актьор ли е? Той каза, че живее „по законите на Музиката“. Какво значи това? Музиката, доколкото знам, има правила, но закони? Не е като да говорим за закона за гравитацията или скоростта на светлината, или…

– Науката – каза той, прекъсвайки размислите ми. – Музиката е нещо повече, отколкото си мислиш.
– Науката – повторих на себе си. Точно това се канех да кажа. Как го направи той? Съвпадение? Би могло.
– Mu – продължи той – е древна дума за „майка“, а sic е съкращение на думата „наука“- Взети заедно, означават „майка на науката“, това е mu-sic, музиката. Както виждаш Музиката е важна. Ако искаш, мога да ти я покажа. Дали това е нещо, което би искал да видиш?

Към книгата