Публикувано на

Откъс от “Unfu*k Yourself” на Гари Джон Бишъп

Откъс от “Unfu*k Yourself” на Гари Джон Бишъп
Откъсът е от книгата „Unfu*k Yourself“ на Гари Джон Бишъп. Книгата е за невероятно силната роля на вътрешния монолог върху живота ни.

Престанете да обвинявате късмета

Престанете да обвинявате другите. Престанете да изтъквате външни влияния или обстоятелства.

Вие водите живота, който ви задоволява.

Помислете върху горното. Какви са проблемите, онези отвратителни тъмни сенки, които в настоящия момент помрачават топлината и щастието на иначе безметежния ви живот?

Мразите работата си? Връзката ви е несполучлива? Здравето ви куца? Чудесно, намерете си нова работа. Променете хранителния си режим, увеличете физическата си активност или потърсете помощта, от която се нуждаете. Изглежда просто, нали? Макар, че има неща, които не зависят от вас, като смъртта на обичан човек или загубата на работата ви, ЕДИНСТВЕНО от вас зависи как ще живеете след тези събития.

Ако не сте готови да предприемете действия, за да промените ситуацията – с други думи, ако не сте готови да се примирите с вашата ситуация, тогава независимо дали ви харесва, или не, това е животът, който сте избрали.

И преди да си помислите: „Но…“ или да ви обземе раздразнение…нека ви кажа още нещо: защитавайки житейската ситуация, в която се намирате в момента, вие всъщност показвате, защо сте се отзовали в нея.

Никакво „но“. Не можете да си го позволите. То е излишният куфар в едно пътуване, за което ви е нужен само ръчен багаж.

Обстоятелствата не създават човка, те само го разкриват пред самия човек.

Епиктет

Както посочва Епиктет, истинската същност на човека проличава не в житейските му обстоятелства, а в начина, по който реагира на тях.За да запомнете този нов процес, първо трябва да сложите край на друг такъв.

Престанете да обвинявате късмета.

Престанете да обвинявате другите.

Престанете да изчаквате външни влияния или обстоятелствата.

Престанете да обвинявате детството си или квартала.

Този подход е в основата на всичко, за което става дума в следващите страници. Не може, повтарям: НЕ МОЖЕ цял живот да търсите виновници. Напълно безполезно е да обвинявате себе си. Ясно е, че ще се изправяте пред ситуации, които ще са извън вашия контрол. Може дори да се сблъскате с трагични обстоятелства като инвалидност, тежко заболяване или смърт на близък човек.

Винаги обаче има нещо, което може да направите, за да повлияете на тези обстоятелства, дори ако ви припискат от години и не виждате начин да се справите с тях. Ала първо трябва да сте готови за това. За да приемете изцяло моя подход отначало трябва да си дадете сметка, че макар в живота ви да са се случили събития, върху които не сте имали контрол, вие сте 100% отговорни за онова, което правите в живота си след тях. Винаги, всеки път, без да се оправдавате.

Определението за „готовност“ в речника е „качество или състояние на подготвеност: в готовност“.

С други думи готовността е състояние, в което можем да се заемем с живота и да погледнем на дадена ситуация от друг ъгъл. Това започва от вас и свършва с вас. Никой не може да ви подготви и вие не можете да поемете напред, докато не сте напълно готови да предприемете следващата крачка.

Когато най-сетне сте готови, вие можете да усетите буквално готовността, тази изначално присъща свобода, която тече във вените ви, а когато не сте готови – онази първична сила, която ви спира и ви притиска надолу като невидима тежест върху гърдите.

Повярвайте ми, чувам ви: „Аз съм готов, но…“Всеки път, когато добавяте „но“ в края на това твърдение, вие се превръщате в жертва. През годините, в които работя като консултант и ментор, съм чувал за какви ли не сложни житейски ситуации, от най-мрачното минало до тежкото бреме на настоящото или парализиращия страх от бъдещето.

Наслушал съм се на подобни истории. Трябва да чуете това, което казвам и да вникнете в смисъла му. Не казвам тези неща, за да ви предизвикам (добре де, може би и това го има); намерението ми е да ви накарам да прогледнете на собствените си възможности, да осъзнаете своята значимост, а не просто да ви дразни. Хайде представете си за миг, че такава готовност липсва в живота ви. Не някаква неопределена и хилава, а пълна готовност, онова състояние, когато вие сте подготвени за това, което предстои и решени да предприемете съответните действия. Готовност да се променяте, готовност да се отказвате, готовност да приемате. Истинска, вълшебна, вдъхновена готовност.

Съдбата води желаещия, а нежелаещия – влачи

Или вие управлявате съдбата си, или съдбата управлява вас. Животът няма да спре, когато решите да си почините или започнете да отлагате изпълнението на задачите. Той няма да спре, когато се объркате или когато ви обзема страх. Той ще продължи напред без вас. Дали ще играете активна роля или не, шоуто ще продължи.

Ето защо едно от първите лични убеждения, които втълпявам на моите клиенти е: „Готов съм“.

Преди да можете да заявите това абсолютно убедено, трябва да си зададете въпроса: „Готов съм“. Този въпрос изисква отговор. Не може просто да го оставите да витае в безкрая на вселената. Готов ли съм? Той настоява на отговор. Неговата сила е непреодолима, няма как да избягам от необходимостта да отговоря честно.

Готов ли съм да отида в залата за фитнес?

Готов ли съм да започна работа по проекта, който отлагам?

Готов ли съм да се изправя лице в лице със социалните страхове?

Готов ли съм да поискам увеличение на заплатата или да напусна отвратителна работа?

Животът няма да спре, когато решите да си почините или започнете да отлагате изпълнението на задачите. Той няма да спре, когато се объркате или ви обзема страх. Той ще продължи напред без вас.

Накратко: готови ли сте да престанете да живеете по старому и да заживеете живота, към който се стремите? Всичко започва с появата на готовност, това променливо, непрестанно пулсиращо състояние, където животът приижда и се оттегля – то може да бъде изцяло ваше само с натискането на един езиков превключвател.

Най-често гледаме на себе си като на мудни или мързеливи, или бездейни. В действителност просто ни липсва желание. Често отлагаме различни неща, като се опитваме изобщо да ги отхвърлим, защото си казваме, че просто не искаме да ги направим или че не можем да ги направим.

Вместо да гледаме на това поведение като на недостатък в характера, нека да се опитаме да създадем чувство за готовност там, където то очевидно липсва. Хайде, нека бъде наченка на потенциал, ако искате. Вие самите сте генератор на това състояние на откритост и на този потенциал.

Към книгата