Публикувано на

Откъс от “Трите въпроса” на Дон Мигел Руис и Барбара Емрис

Откъс от “Трите въпроса” на Дон Мигел Руис и Барбара Емрис
Откъсът е от книгата „Трите въпроса“ на Дон Мигел Руис и Барбара Емрис. Книгата е за хора, които искат да разберат истината за себе си, за живота, такъв какъвто е и да покажат най-доброто, на което са способни.

Отварянето на вратата

Притчите ни приканват да се замислим върху собствения си живот. По един или друг начин те отразяват историята на всеки от нас. Ако е добра, притчата отразява способността да предизвиква въпроси и ни подтиква да търсим отговори. Ако е много добра би могла да ни влезе под кожата и да ни предизвика да видим истината. Може да отвори нови врати на възприятието. Тези кратки истории ни дават право на избор: да приемем предизвикателството на истината или да затръшнем вратата и да продължим по познатата пътека.

Настоящата книга е за онези, които имат желание да видят истината. Тя е за хората, готови да се запитат кое е реално и да навлязат в непознатото. Животът няма търпение да започне нов разговор с вас. Ако сте готови да слушате и да се променяте, светът ви ще се преобрази.

Днес ние сме такива, каквито сме, заради начина, по който нервната система е реагирала на светлината в продължение на милиони години. Мозъците ни са сложно устроени, способностите – най-разнообразни, а обществата – многопластови. Несъмнено сме оставили отпечатъка си върху планетата. И все пак, ако ни попитат за резултата от дългогодишната еволюция на човечеството, какво ще изтъкнем?

Ще кажем ли, че сме преодолели тревогите и конфликтите? Че най-после сме се научили да проявяваме най-доброто?Би било чудесно да посочим, че убежденията ни вече не ни подтикват да вършим ужасни неща. Би било прекрасно да заявим, че в умовете ни вече не бушуват вътрешни войни. Би било хубаво да споменем, че хората вече са твърде мъдри, за да се изправят един срещу друг. Добре би било да кажем всичко това за човечеството, но няма как – или поне още не.

В един идеален свят хората са толерантни към другите заради самите себе си и заради общото благо. В едно идеално общество гражданите си сътрудничат, за да просперират и си дават сметка какъв късмет имат.Те ценят живота и се грижат за земята, която ги храни. В идеалния случай те уважават себе си и всички останали.

В едно идеално семейство децата се чувстват сигурни и ценени.Родителите са вдъхновени учители и бдителни закрилници. Старите хора продължават да живеят продуктивно. Групите разбира се формират общества, но никое общество не се опитва да подкопае което и да е било друго. Заедно те изграждат по-големи общности и осигуряват благополучието на всеки гражданин.

В този въображаем свят пак може да има правителство. Идеалното правителство ръководи държавата с уважение. Неговите лидери са мъдри и далновидни. Най-добрият парламент е онзи, който създава законите, воден от съвестта и състраданието. Приетите от него закони са ясни и справедливи и правилата важат за всички.

В този идеален свят хората са способни да управляват себе си справедливо. Какво означава да управляваме себе си? Означава да контролираме мислите си и действията си. Да се откажем да вървим слепешком през живота. Да виждаме действителността, а не просто онова, което предпочитаме да виждаме. Да не позволяваме на миналото да ръководи настоящето. Да виждаме личната си реалност като велик художник – с усет към красотата и хармонията.

В един идеален свят ние не се наказваме многократно за една и съща грешка- Не тънем в самосъжаление. Не манипулираме емоциите. Не злосровим и не търсим драми.

В един идеален свят нямаме желание да съдим и да обвиняваме. Не позволяваме на чувството за вина и срам да ни сломят, нито караме някого да се срамува. С други думи управляваме себе си така, както бихме искали да бъдем управлявани – с уважение.

Бихме могли да кажем още много неща за този идеален свят, но е важно да помислим защо за повечето от нас той не съществува в действителност. Да помогне на света да се приближи към идеалното си проявление е твърде амбициозна крачка за една скромна книжка, но всеки може сам да направи първите крачки. Всичко, което изграждаме като хора, започва с малко въображение. Ако се смятаме за трагични жертви на обстоятелствата, с малко въображение бихме могли да възприемем различни гледни точки и да видим колко зле се отнасяме ние с околните. Умът с всичките му мисли и критики може да ни се струва най-големия ни враг, но като си го представим по различен начин, бихме могли да го превърнем в свой съюзник. Променяйки начина, по който умовете ни работят, ще започнем да променяме и света.

Всички си имаме страхове, които не желаем да признаем дори пред себе си и не винаги сме сигурни как да ги преодолеем. Копнеем за любов, но не сме убедени, че я заслужаваме. Искаме да обичаме себе си, но не знаем как в една или друга степен във всеки от нас царят хаос и объркване. Идеите се установяват, мненията ни плашат. Попадаме в капана на собствената си драма и я приемаме за много сериозно. Играем роли, които не отразяват истинската ни същност.

Защо си го причиняваме? Отговорът е, че ни е било показано как да го правим и ние сме станали майстори в това.При раждането си всеки е автентичен, но е трудно да останем такива в свят, който ни налага определени виждания. Когато сме били бебета и деца, са ни казвали кои сме, как да се държим и как да реагираме на възприятията си. Това е най-ефективният начин на функциониране на семействата и културите и така децата оцеляват в своята традиционна среда. Което не означава, че тези уроци почиват на реалността. Бихме могли да кажем, че ранното обучение приучва хората да мамят себе си. Научава ги да лъжат.

Животът е истината и само животът съществува. Когато се опитваме да опишем истината с думи, автоматично я изкривяваме. И така, лъжата е просто изкривена истина. Може да нямаме лоши намерения, но използваме лъжата против себе си и против другите.

Към книгата