Публикувано на

Откъс от “Третият Иисус” на Дипак Чопра

Откъс от “Третият Иисус” на Дипак Чопра
Откъсът е от книгата „Третият Иисус“ на Третият Иисус. Книгата търси отговор на въпроса възможно ли е да се живее според учението на Исус.

Избавяне на Спасителя

Иисус е поставен на изпитание. Твърдя, че за почитащите го днес хора – или дори и за онези, които просто произнасят името му – обектът на преклонението им не е онзи, когото смятат. Мистичният образ на Иисус се е създал във времето. В негово име са разделяни народи и нации. Водени са от разрушителни войни заради религиозни измислици. Заветът на любовта в Новия завет се осквернява с най-неприемлива нетолерантност и предразсъдъци, които приживе биха ужасили Иисус. Най-лошото е, че учението му се ограбва от хора, изпитващи ненавист „в името на любовта“.

– Чувствам как понякога социалният натиск ме връща към вярата – каза ми неотдавна един отклонил се от вярата католик, – но изпитвам горчивина. Мога ли да обичам религия, за която хомосексуалистите са грешни, но която мълчи за педофилията сред собственото си духовенство? Вчера, шофирайки към работата си, дочух рок песен с думите: „Иисус вървеше по водата, а трябваше да сърфира“. И знаете ли какво? Избухнах в смях. Никога не бих направил това като млад. Сега не изпитвам почти никакво угризение.

Накъдето и да погледнете, посланието на Иисус е обгърнато от неяснота. За да се взрем в него, трябва да уточним кого имаме предвид, говорейки за Иисус. Единият е реалната историческа личност, за която не знаем почти нищо. Другият Иисус е онзи, който църквата си е присвоила.Той е създаден от нея, за да осъществи целта си.

Третият Иисус, на когото е посветена тази книга, е все още толкова непознат, че дори и най-просветените християни, не подозират съществуването му. И все пак той е Христос, когото не можем и не бива да забравяме.

Първият Христос е равин, скитал се по бреговете на Северна Галилея преди много векове. Този Иисус все пак е осезаем. Представяме си го в прости одежди, но с ореол. Той е мил, ведър, спокоен, любящ и същевременно носител на дълбока загадъчност.

Този исторически Иисус обаче се изгубва, заличен от историята. Той продължава да се рее като призрак, безплътна проекция на всички идеални качества, които бихме пожелали за себе си, но които болезнено ни липсват. И защо не може да съществува толкова любящ, съвършено състрадателен и смирен човек? Смятаме, че е възможно да го има, ако го назовем Иисус и го пренесем назад във времето отпреди хилядолетия. Ако живеете на Изток името му може да е Буда, но и неговата фигура е еднакво митична, същата проекция на собствените ни липси.

Първият Иисус не е особено последователен в принципите си, както би показал един по-внимателен прочит на евангелията. Ако той е в съвършен мир, защо би заявил: „Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята, не мир дойдох да донеса, а меч.“ (Евангелие от Матея, 10:34). Ако е напълно любящ, защо казва: „А негодния раб хвърлете във външната тъмнина, там ще бъде плач и скърцане със зъби.“ (Евангелие от Матея, 25:30)? В някои версии преводът е дори още по-суров: Иисус заповядва „презрения роб“ да бъде предаден на ада. Ако Иисус е смирен, защо ще претендира да владее земята над властта на царете? Най-малкото, което може да се каже е, че живият Иисус е бил доста противоречива личност.

И все пак, колкото повече противоречия откриваме, толкова по-малко митичен става този Иисус. Човекът от плът и кръв, изгубен за историята, трябва да е бил изключително хуманен. За да е божествен някой, най-напред трябва да притежава всички човешки качества, един от знаците на просветлението е способността за допускане на парадокса, поглед отвъд противоположностите. Както каза веднъж един известен индийски духовен учител: „Мярката за просветление е доколко удобно се чувстваш със собствените си противоречия.“

Иисус от евангелията е реален, дишащ човек, той стъпва по земята. Можем да се надяваме, че думи като „кротките ще наследят земята“ и „блаженни са миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии“, са изречени от човешко същество, от човек обладавал изключителна сила и любов. Милиони хора обаче боготворят един друг Иисус, който не е съществувал никога, който не предявява дори претенции спрямо мимолетното битие на първия Иисус.

Това е Иисус, сътворен в течение на хилядолетия от теолози и други учени.Той е Светият Дух, Триединният Христос, източникът на тайнства и молитви, непознати на равина Иисус, когато стъпвал по земята. Той е също Принцът на Мира, в чието име са се водили кървави войни. Този втори Иисус не може да бъде обхванат, без да се разгледа отблизо теологията. Теологията се променя в хода на човешката история. Метафизиката сама по себе си е така усложнена, че е в противоречие с Иисусовото слово. Дали би спорил той с уважаваните духовници за смисъла на причастието? Дали би приел една доктрина, според която новородените са осъдени, докато не бъдат кръстени?

Този втори Иисус ни отвежда в обширната и твърде заплетена област на теологията. Той е в основата на една религия, разклонила се в около двадесет хиляди секти, оплетени в безкраен спор за всяка нишка от одеждата на един призрак. Но може ли някой дори и най-високопоставеният авторитет, да ни даде достоверни сведения за истинските мисли на Иисус? Не е очевидно да се твърди, че Иисус е уникално създание – единствено превъплъщение на Бога, наред с твърденията, че се знае какво е отношението му към настоящите събития? И все пак в неговото име християнството се произнася за хомосексуалността, контрола върху раждаемостта и абортите.

Тези две версии на Иисус – неясната историческа фигура и абстрактното теологическо създание – носят за мен трагичен аспект, тъй като ги обвинявам в отнемането на нещо безценно – онзи Иисус, който учи последователите си как да постигнат богосъзнание. Искам да представя възможността Иисус наистина да е, както сам заявява, спасител. Не Спасителят, не единият и единствен Син Божи. По-скоро Иисус е въплътил най-висшата степен на просветление, учейки и другите как да го постигнат и оставяйки поучението си на идните поколения.

Иисус възнамерява да спаси света, посочвайки на другите пътя към богосъзнанието.

Подобен прочит на Новия завет не зачертава първите две фигури на Иисус, а по-скоро ги поставя в един по-ясен фокус. На мястото на изгубена история и сложна теология, Третия Иисус ни предлага пряка, лична, жива връзка. Задачата ни е да разровим в Библията и да докажем, че там се съдържа карта към просветлението. Според мен това несъмнено е така, всъщност то е жизненият аспект на евангелията. Не става въпрос просто за вяра. Традиционната вяра е да вярваш в невъзможното (например, ходенето на Иисус по водата), но има и друга вяра, която ни дава способността да навлезем в непознатото и да постигнем трансформация.

Иисус говори за потребността да повярват в него като в път към спасението, но тези думи му били приписани от последователите му десетилетия по-късно. Новият завет представлява интерпретация от хора, почувствали се преродени, но не и изоставени. В традиционното християнство обаче това не е завинаги: при второто пришествие Христос ще се завърне, за да прибере праведните. Но второто пришествие е очаквано вече от две хилядолетия от благочестивите и все остава в бъдещето. Идеята за второто пришествие е особено деструктивна за намеренията на Иисус, защото отлага онова, което е необходимо да се извърши сега. Третото пришествие обаче – постигането на богосъзнание чрез собствени усилия – става в настоящето. Използвам понятието трето пришествие като метафора за промяна в съзнанието, която показва че учението на Иисус е истинско и жизнено.

Към книгата