Откъс от “Третата алтернатива” на Стивън Кови и Брек Ингланд

Откъс от “Третата алтернатива” на Стивън Кови и Брек Ингланд
Откъсът е от книгата „Третата алтернатива“ на Стивън Кови и Брек Ингланд. Kнигата разкрива необикновената сила на един сравнително по-рядко използван подход за справяне с най-трудните проблеми в живота – „Третата алтернатива“.

Третата алтернатива: принципът, парадигмата и процесът на синергия

ИМА НАЧИН ДА РАЗРЕШАВАМЕ най-трудните проблеми, с които се сблъскваме, дори да ни изглеждат неразрешими. Има пътека, която преминава през почти всички дилеми и дълбоки разединения в живота. Има път напред. И това не е нито моят път, нито вашият път. Той е от по-висок порядък. По-добър е от всичко, за което сме се сещали преди.

Аз го наричам „Третата алтернатива“.

Повечето конфликти имат две страни. Свикнали сме да мислим в плоскостта „моят отбор“ срещу „твоят отбор“. Моят отбор е добър, твоят е лош – или поне не толкова добър. Моят отбор е прав и справедлив, твоят греши и може би дори е несправедлив. Моите намерения са почтени, твоите в най-добрия случай са смесени. Аз мисля за моята партия, моя отбор, моята страна, моете дете, моята компания, моето мнение; моята позиция срещу твоята. Във всяка ситуация има по две алтернативи.

Почти всеки се идентифицира с едната или другата алтернатива. Затова имаме либерали срещу консерватори, републиканци срещу демократи, работници срещу мениджъри, адвокати срещу адвокати, деца срещу родители, тори срещу лейбъристи, учители срещу администрация, колеж срещу град, селяни срещу граждани, еколози срещу строители, бели срещу черни, религия срещу наука, купувачи срещу продавачи, ищци срещу ответници, развиващи се срещу развити нации, мъже срещу жени, социалисти срещу капиталисти, вярващи срещу невярващи. Затова има расизъм, предразсъдъци, войни.

Всяка от двете алтернативи е дълбоко вкоренена в определена мисловна нагласа. При защитника на околната среда тя например се формира от възхищението му към крехката красота и удивителното равновесие в природата. При строителния предприемач мисловната нагласа ще се предопределя от желанието за разрастващи се общности и нови икономически възможности. Всяка страна вижда себе си като добра и разумна, а другата – като лишена от добродетел и здрав разум.

Дълбоките корени на моята нагласа се преплитат със самата ми същност. Ако кажа, че съм природозащитник, консерватор или учител, аз описвам не само това, в което вярвам и ценя, но и това, което съм. Затова, нападайки моята позиция, вие нападате собствената ми представа за себе си. А конфликтите между личностите могат да прераснат във война.

След като това „двуалтернативно мислене“ е така дълбоко вкоренено у мнозина у нас, как можем да го заобиколим? Обикновено не успяваме да го направим. Продължаваме да спорим или се задоволяваме със съмнителен компромис. Затова се сблъскваме с толкова много ситуации на потискаща безизходица. Проблемът обаче обикновено не е в достойнствата на „нашата страна“, а в начина ни на мислене. Истинският проблем е в парадигмата на мислене.

Думата „парадигма“ означава модел на мислене, който влияе върху нашето поведение. Напомня на карта, която ни помага да решим в каква посока да се движим. Картата, която виждаме, определя какво правим, а това, което прави, определя какви резултати ще получим. Ако променим парадигмата си, нашето поведение и резултати също ще се променят.

Така например, когато доматът за първи път бил пренесен от Америка в Европа, един френски ботаник го разпознал като сеещата ужас „вълча праскова“, за която говорели древните учени. Който ядял от нея, щял да получи гърчове, пяна по устата и го грозяла неминуема смърт, предупреждавал той. В резултат на ранните колонизатори в Америка не припарвали до домат, въпреки че растял в градините им като декоративно растение. В същото време една от най-опасните болести, с която се сблъсквали колонизаторите, била скорбутът, причинен от липсата на витамин С – изобилно присъстващ в доматите. Лекът бил пред очите им, но те умирали заради погрешната парадигма.

След около век парадигмата се променила в резултат от новопоявилата се информация. Италианците и испанците започнали да ядат домати. Твърди се, че Томас Джеферсън ги отглеждал и рекламирал като храна. Днес доматът е най-популярният зеленчук. Ние виждаме, че доматите са полезни, правим това, че ги ядем, и получаваме здраве. Това е силата на промяната в парадигамата.

Ако съм природозащитник и моята парадигма или ментална карта показва само красива девствена гора, аз ще искам да я запазя. Ако вие сте предприемач, на чиято ментална карта има само подземни нефтени залежи, ще искате да сондирате нефт. Възможно е и двете парадигми да са точни. На земята има девствена гора, а под нея – нефтени залежи. Проблемът е, че нито една от тези ментални карти не е пълна и не би могла да бъде. Оказва се, че листата на домата наистина са отровни, така че част от антидоматената парадигма е била точна. Макар някои ментални карти да са по-пълни от други, никоя не може да бъде съвсем пълна, защото картата не е самата местност. Както е казал Д.Х.Лорънс: „Всяка полуистина в крайна сметка поражда своето противоречие в противоположната полуистина“.

Ако виждам само менталната карта на първата алтернатива – моята собствена непълна карта – единственият начин да реша проблема е да ви убедя да промените вашата парадигма или да ви принудя да приемете моята алтернатива. Това е и единственият начин да запазя своята представа за себе си: аз трябва да спечеля, а вие да загубите.

От друга страна, ако захвърля собствената си ментална карта и последвам вашата – тоест втората алтернатива – се сблъсквам със същия проблем. Вие не можете да ми гарантирате, че поне вашата карта е пълна, и може да платя ужасна цена за това, че съм й се доверил. Вие може да спечелите, но аз да загубя.

Можем да комбинираме картите и това ще помогне. Можем да получим по-обща ментална карта, която обхваще и двете алтернативи. Аз мога да разбера вашата гледна точка, а вие – моята. Това е напредък. Но дори тогава могат да ни останат несъвместими цели. Аз все още ще държа гората да не се пипа, а вие ще искате да сондирате за нефт. Задълбоченото ми познаване на вашата ментална карта може да ме накара да се противопоставям по-ожесточено.

А сега стигаме до вълнуващата част. Нейният ред идва тогава, когато ви погледна и кажа: „А може би ще достигнем до по-добро решение от тези, с които и двамата разполагаме в момента. Готов ли сте да потърсим Трета алтернатива, за която още не сме се сетили?“ Почти никой не задава този въпрос, а той е ключът не само към разрешаването на конфликтите, но и към преобразяването на бъдещето.

Към книгата