Публикувано на

Откъс от “Тайната на Руми” на Брад Гууч

Откъс от “Тайната на Руми” на Брад Гууч
Откъсът е от книгата „Тайната на Руми“ на Брад Гууч. Книгата разказва за живота и делата на Руми – персийски мистик, религиозен учител и проповедник–суфист, прекрасен поет.

„Пей, моя флейто!“

В годините след смъртта на Салах, Руми който вече бил вече на петдесет и пет, не назначил веднага нов лидер на медресето. Той отделял повече време на просители и посетители и продължавал да се грижи за делата на училището, което вече приличало на суфистка ложа, без формална йерархия, сигурни доходи и имущество.

Голяма част от оцелелите му лекции, събрани в тома „Фихи ма фихи“, както и официалната му кореспонденция, датират от този период. В сказките си Руми често пъти подчертавал, че развитието е невъзможно без напътствието на по-мъдра душа. Той навлязъл в период, когато отново се върнал към преподаване и използвал често различни образи, за да разяснява смисъла на своята работа със студентите си. Астролабията – дървен инструмент за определяне на позициите на планетите, била една от любимите му метафори:

„Човешкото същество е астролабия на Бога, но е необходим астроном, който да знае как да си служи с астролабията.

Ако един зарзаватчия разполага с астролабия, каква работа ще му свърши? Как ще схване той състоянието на небесните сфери или обиколката на домовете на зодиака и техните влияния?

Астролобията е полезна само в ръцете на астроном, защото който познава себе си, познава своя господар.“

Руми чувствал, че притежава духовното познание, подобно на научното познание на астронома и искал да го предаде на последователите си, но също така знаел, че проникването в това изисква вяра и любов. Той вече ясно осъзнавал себе си като радикален религиозен лидер и разбирал каква е ролята му.

Въпреки подновения интерес към медресето, Руми не се застоявал дълго време зад стените му. През 60-те години на ХІІІ век едва ли е имало по-забележителна и разпознаваема от всички фигура, крачеща из улиците, градините или гробищата отвъд стените на Коня, от Руми.

Среден на ръст, с бледо лице и вперен напред поглед, облечен с груба ленена роба, със стегнат тюрбан и оранжеви обувки или ботуши, с обръсната глава и късо подстригана брада, Руми никак не приличал на благочестив вярващ. Хората отбелязвали колко бил слаб, „тънък като ръба на чаша“, вследствие на стриктния му режим и диета, състояща се от купа кисело мляко с няколко скилидки чесън и кора хляб. Причудливият му силует понякога ставал обект на присмех. Един негов съперник суфи хапливо отбелязвал: „Погледнете Мевляна! Каква мрачна фигура с този опушен тюрбан и с този тъмносин плащ! И какъв неразумен път е поел. Кой му е дал мантията?“

Руми преподавал на хоросанските емигранти, останали още от времето на баща му и на увеличаващия се брой турски, кюрдски и гръцки работници, привлечени от Салах. Лекциите му били още по-завладяващи, когато обикалял из улиците. Той не обръщал внимание на различията по класа, раса, религия и докато крачел, на всеки завой имал случай да изненада хората със своите виждания.

Веднъж един равин се сблъскал с него и го попитал: „Моята религия ли е по-добра или твоята?“ „Твоята“ – изненадал го Руми. Разказвали, че в резултат на умелите отговори на Руми, много от тези срещи завършвали с моментално приемане на мюсюлманската вяра. Вярно или не, суфитите наистина били най-привлекателните представители на вярата, както добре били пресметнали селджуките.

Руми общувал не само с местните гръцки християни, но и с тосканци и генуезци, които живеели в Коня. Той често посещавал манастира на философа Платон и според разказите на един учен монах, който той по-късно предал на внука на Руми, Руми обичал да ходи в манастира, когато монаси от Византия, Европа, Армения и Трабзон, отсядали там. Когато веднъж видял как се готвят да екзекутират младия християнин Териан край портата на Конския пазар, Руми, който бил приятел на гръцката общност, поговорил с полицейския префект и спасил живота на младежа, като символично го завил с плаща си. Младият мъж веднага сменил вярата си и гръцкото си име и станал Аляедин Териан.

Християнски монах, дошъл от Константинопол, като чул за тези благородни жестове на Руми, му се поклонил три пъти, когато го срещнал на улицата. Когато вдигнал глава, монахът видял, че и Руми също му се покланя много пъти: „Мевляна се поклони тридесет и три пъти на монаха“ – записал Афлаки. Руми отговорил: „Как мога да не се държа смирено пред един божи служител! Ако не се държа така, колко щях да струвам, на кого щях да мога да помогна и каква щеше да е ползата от моята работа?!“

Следвайки примера на Шамс, Руми продължавал да посещава квартала на арменските кръчми, които били забранени за мюсюлмани. След изпълнението на сема в резиденцията на заможен благородник, Руми си тръгнал, обкичен със скъпи подаръци – червена мантия със златни копчета и яка от рисова кожа в египетски вълнен тюрбан. Минавайки край една препълнена кръчма, от която се носел неустоимия звук на рабаба, Руми се развълнувал и започнал да се върти на улицата и подарил на хората и мантията, и тюрбана.

Неодобрение предизвикало приятелството му с една красива танцьорка в близкия кервансарай. Когато един духовник се оплакал, че „не е прилично такъв велик мъж да прекарва време с проститутка в кръчмата“, Руми отвърнал: „Тя поне не се преструва и е честна със себе си.“

Макар, че за много религиозни лидери в Коня, както и сред ортодоксалните духовници, така и след суфитите, Руми оставал неразбираем и виждали в него известна заплаха, той намерил най-предана публика ред децата. Дори когато собствените му деца вече били големи, той продължавал да използва игри и приказки, за да им дава полезни уроци.

Един ден забелязал, че синът му Султан Валад е тъжен и потиснат. Руми надянал на главата си вълча кожа, долазил на четири крака до него и извикал: „Аууу!“ синът му се разсмял, а Руми му казал: „Ако многообичащ те приятел, който винаги се смее и шегува, ти извика „Аууу!“, ще се уплашиш ли?“ Той искал да подчертае, че животът може да е труден, но не и когато в основата му има любов. Когато дъщеря му Мелике се оплакала от скъперничеството на мъжа си, Руми я развеселил с историята за един богат мъж, който бил толкова стиснат, че не отварял вратата от страх да не й се износят пантите. По думите на Афлаки: „Мелике се разсмя и лошите й мисли се разсеяха“.

Към книгата