Публикувано на

Откъс от “Съкровища на мъдростта” на Тери Бревъртън

Откъс от “Съкровища на мъдростта” на Тери Бревъртън
Откъсът е от книгата „Съкровища на мъдростта“. Книгата разкрива силата и мощта на словото да вдъхновява в посока на истинските човешки ценности и добродетели.

Мойсей
1393-1273 г. пр.н.е.

Аз съм Господ, Бог твой, да нямаш други богове освен Мене.
Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята и що е във водата, под земята, не им се кланяй и не им служи.
Не изговаряй напразно името на Господа,, твоя Бог.
Помни съботния ден, за да го светиш.
Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре,
за да живееш дълго на Земята, докато Господ, Бог твой ти дава.
Не убивай.
Не прелюбодействай.
Не кради.
Не лъжесвидетелствай против ближния си.
Не пожелавай дома на ближния си, не пожелавай жената на ближния си
Нито нивата му), нито роба му, робинята му, ни вола му, не осела му,
(нито никакъв негов добитък) – нищо, което
е на ближния ти.

Десетте божи заповеди били дадени на Мойсей от Бога, изсечени върху една или две каменни плочи на планината Синай и по-късно записани в Изход, глава 20. Мойсей извел робите евреи от Египет след преживяването на десетте напасти и ги превел през Червено море. Получил Десетте заповеди по времето, когато вече цели четиридесет години евреите се скитали из пустинята. Протестантската, католическата и еврейската версия леко се различават. Тук цитираме глава 20, но плочата била строшена и в глава 34 на Изход откриваме още един вариант на заповедите.

Лао-дзъ
Ок. 600 г. пр.н.е.

Дай на човека риба
И ще го нахраниш за един ден.
Научи го как да лови
И ще го нахраниш за цял живот.

Лао-дзъ (Старият мъдрец) е роден между 600 и 300 г. пр.Хр. и се смята за автор на Дао-дъ-дзин (Дао – път на живота, дъ – начинът, по който хората използват живота си, дзин – класика или текст).

Мъдростта му привлякла множество последователи, а философията му учела, че човек трябва да води живот, изпълнен със спокойствие, добрина и уважение. Можем да постигнем всичко това с умението „сами да ловим рибата“, а не да я приемаме като милостиня. Трябва да се стремим към тази добродетел, следвайки инстинктите и съвестта си. Ние постоянно изпитваме влиянието на външни на съществото ни сили, но трябва да търсим „простотата“, за да намерим истината и свободата. Радвай се на това, което имаш, ликувай от това, което е. Когато разбереш, че нищо не липсва, целият свят ще бъде твой. Когато опознае законите на природата, човек ще развие интуицията и ще добие лична сила, за да живее с любов и без насилие.

Казват, че когато остарял Лао-дзъ много се натъжил от човешките слабости и злини, затова решил да напусне цивилизацията и се отправил към пустинята, възседнал бивол. Но когато достигнал до една от портите на Великата китайска стена, решен да напусне Китай завинаги, стражът го спрял и го убедил да остане и да запише мъдростта си за бъдните поколения. Творбата му Дао-дзъ- дзин, състояща се от осемдесетте и една глави, е една от най-превежданите текстове след библията. Всяка книга, посветена на управлението, трябва да видно място да спомена неговите мисли: „Най-добър водач е онзи, когото подчинените не забелязват и когато свърши работата си и постигне целта си, те си кажат: „Ние сами го направихме“.

Друга известна негова фраза, възприета и от бившия китайски комунистически водач Мао Дзедун, гласи: „Пътят от хиляда ли започва с една крачка.“

Антон Павлович Чехов
1860-1904

В цялата вселена единственото,
постоянното и неизменното нещо е духът.
„Чайка“, 1896

А.П.Чехов е признат за най-големия модерен руски разказвач и драматург. Завършилият медицина Чехов работи като журналист на свободна практика и автор на скечове, а след това се насочил към драмата. През по-голямата част от живота си бил практикуващ лекар. „Медицината е моята законна съпруга – казва той – а литературата е моята любовница“.

Първият му успех като драматург дошъл, когато пиесата „Чайка“ била поставена в Москва. Драмата в четири действия разглежда темата за несподелената любов и е емблематична с чеховското си настроение – потиснатост на героите в една безнадеждно общество и сюжет, подчинен на развитието на характерите. Две години по-рано пиесата претърпяла такъв провал в Санкт Петербург, че авторът се зарекъл повече да не пише за театъра, но още през 1899 г. била поставена „Вуйчо Ваньо“, последвана от „Три сестри“ (1901) и шедьовъра „Вишнева градина“ (1904), с които Чехов дал началото на нов живот с изграждането на антигероични характери. Починал от туберкулоза едва на 44 години в немски санаториум.

Антон Чехов се смята за най-популярния драматург след Шекспир. Някои критици намират разказите му за още по-голямо постижение. „По-лесно е да измолиш от бедния, отколкото от богатия“ – казва писателят.

А във „Вуйчо Ваньо“ откриваме следния пророчески пасаж:

„Трещят руските гори под сечта на брадвите, милиарди дървета погиват, опустошават се домовете на животните и птиците, все по-плитки стават реките, пресъхват, приказни пейзажи чезнат безвъзвратно… Трябва да си безразсъден варварин, за да унищожаваш това, което не можеш да създадеш. Човекът е надарен с разум и творческа сила, за да умножава това, което му е дадено, но до този миг той не твори, а руши. Горите намаляват, пресъхват реките, дивечът изчезва, климатът се влошава и с всеки изминал ден земята все повече обеднява и погрознява“

Индира Ганди
1917 – 1984

Готова съм да отдам живота си в служба на нацията. Ако днес умра, всяка капка от кръвта ми ще влее нов живот на моя народ.
Последната й реч в Ориса, 30 октомври 1984

Индира Приядаршини Неру е дъщеря на Джавахарлал Неру – първият министър председател на независима Индия (1947-1964). Тя посветила целия си живот на политиката. През 1964 г. е била избрана за член на Парламента. Оженила се за Фероз Ганди (1912-1964) и е имала двама сина. Единият й син – Санджай Ганди (1946-1980) бил противоречива фигура в правителството и е загинал в самолетна катастрофа. Другият син – Раджив Ганди (1944-1991) станал министър-председател след смъртта на майка си, бил убит при бомбен атентат.

Индира Ганди е първата жена министър-председател на Индия и е заемала поста от 1966-1977. като спечелила четири последователни мандата. В резултат на успешната й политика във войната между Индия и Пакистан възникнала държавата Бангладеш (1971). Индира Ганди е била отново министър-председател в периода от 1980-до 1984 г., а през 1984 г. е използвала военна сила, за да потуши сикхстките бунтове, разпореждайки нападение срещу сикхския Златен храм в Амритсар. Загинали над 1000 сикхки, въпреки максимата й: „Хората не могат да си стиснат ръцете, ако те са свити в юмрук.“

Няколко месеца по-късно, след речта на Ганди в Ориса, тя е убита от сикстки заговорници.

„Ако умра от насилствена смърт – казва Ганди – както някои се страхуват, че ще стане, а други го замислят, знам, че насилието ще бъде в мисълта и действията на убийците, не м моята смърт.“, както и „Мъченичеството не поставя край на нищо, то е само начало.“

Към книгата