Публикувано на

Откъс от “Скритата мъдрост” на Джей Кини и Ричард Смоули

Откъс от “Скритата мъдрост” на Джей Кини и Ричард Смоули
Откъсът е от книгата „Скритата мъдрост“ на Джей Кини и Ричард Смоули. Книгата е за езотеричните традиции, учения и практики на Запада.

Да открием Христос в себе си: езотеричното християнство

Вътрешно-духовните форми

Днес много хора се смятат за отявлени иконоборци. Докато повечето цивилизация проявяват инстинктивно уважение към наследството на миналото, нашата цивилизация показва също толкова инстинктивно пренебрежение към него. Отнасяме се доста грубо към старите вярвания и на готово дадената ни мъдрост.

Никъде другаде недоверието към миналото не е така силно изразено, както при отношението към християнството. Християнската вяра, основана на западната цивилизация, очевидно в известна степен е привлекателна за нас, както се вижда от изобилието от нови преводи на Библията и безкрайните дебати за историческата личност на Исус през последните десетилетия.

Ширят се обаче и критичността и съмнението. Всъщност, голяма част от днешните неспирни духовни търсения, изглежда вдъхновена от убеждението, че християнството няма какво повече да предложи на духовния ни живот и че се е превърнало просто в сбор от догми, йерархия и политика.

Религиозното активизиране на хората през първите години на двадесети и първи век донякъде промени тази картина, но не и фундаментално. Главният ефект като че ли се прояви в известна поляризация – на всеки човек, върнат към конвенциалното християнство, съответства друг, който все повече се отвращава от него.

Във всеки случай би било грешка да смятаме, че християнството няма вътрешно-духовни измерения. Сред примерите в полза на това твърдение, са квакерите, неуморимо търсещи Вътрешната светлина, а също и великите мечтатели като Тереза Авилска, Емануел Сведенборг и Якоб Бьоме – немски обущар от седемнадесети век, получил просветление, омагьосан от отблясъците на един калаен съд. Тук са е великите средновековни съзерцатели като Майстер Екхарт, Тома Кемпински и онзи анонимен английски мистик от ХІV век , който настоява търсещите да „пробият плътния облак на неведението“, който разделя Създателя от творението“.

Двадесети век има свои собствени примери – Борис Муравиев, енигматичен руски емигрант, който твърди, че тълкува езотеричната „Доктрина“ на православното християнство, Валентин Томберг – друг руски емигрант, написал едно от най-завладяващите изложения на съвременния католически мистицизъм под формата на коментари върху картите Таро и Стелиянос Атешлис (Даскалос), кипърския т маг, описан в трудовете на Кириякос Маркидес.

Езотеризмът може да се разследва повече или по-малко като систематичен начин за изследване на невидимото. Той често съчетава медиация и съзерцание на структурирана и понякога строга теоретична рамка (която обикновено се корени в определена духовна традиция).

За разлика от езотеризма, мистицизмът е по-съсредоточен върху непосредственото преживяване на божественото; при него теориите и концепциите са закърнели или изобщо липсват. От тази гледна точка квакерите, които винаги са наблягали на чистата опитност на Вътрешната светлина, са по-скоро мистици, отколкото езотерици. Яко Бьоме, който описва една забележителна барокова система, претендираща да покаже самата структура и динамика на Върховния Бог, е по-скоро езотерик.

Категориите се припокриват, но би било вярно, ако кажем, че мистичното и езотеричното християнство са фокусирани върху един знаменит стих от Евангелието: „царството Божие вътре в нас е“ (Лука 17:21). Вместо да приемат този текст като успокоение, вътрешно-духовните форми на християнството задават много точно въпроса какво е Божието царство и къде в нас можем да го открием.

Повторното раждане

Много християни твърдят, че да се „родиш отново“ е от първостепенно значение за спасението, но изглежда малцина знаят какво означава това повторно раждане. То като че ли има нещо общо с посланието „да приемеш Иисус в сърцето си“, но това ли е всичко?

Езотеричното християнство също подчертава необходимостта от „повторно раждане“, но разглежда този процес като много по-сложен и предполагащ повече усилия, отколкото мнозина смятат. Според Борис Муравиев „второто раждане“ изисква колосален труд, „много по-голям от труда, който полага един ученик от детската градина до доктората“.

За да разберем защо „второто раждане“ отнема толкова много усилия, като начало можем да се върнем към известните думи на Христос: „Ако някой не се роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие (Йоан 3:5). Христос не уточнява какво има предвид по „вода и Дух“, но други откъси от Новия завет ни помагат да си изясним посланието му. Павел казва на солуняните: „И целият ваш дух и душата и тялото да се запази без порок до пришествието на Господа нашего Иисуса Христа“ (1 Солуняни 5:23)

Този стих показва как ранните християни са разбирали устройството на човешкото същество. Според тях то се състои от три части – физическо тяло, душа и дух. Вярвали са, че , че човешкото развитие може да се прецени според това кой от тези елементи доминира.

Най-ниското ниво е това на плътта ни или както се казва във версията на крал Джеймс плътският човек е онзи, който се ръководи от желанията и нежеланията на тялото: щом помежду им има завист, разрухи, раздори и разногласия, не сте ли плътски? (1 Коринтяни 3:3)

Второто ниво е това на душата – душевното или с днешния термин „психичното“. Във версията на крал Джеймс гръцката дума „психикос“ е преведена като „природно“ (вж например І Послание към коринтяните 15:44). Макар тази й употреба да изглежда на пръв поглед подвеждаща, смисълът се пояснява, ако възприемем това ниво като фокусирано върху чисто човешката природа – емоциите и интелектът. Един от най-универсалните символи за душата е водата – образ, който отразява движещото се, течащо, бурно качество на съзнанието.

Третото ниво е духовното ( на гръцки – пневматикос). Духът е, ако използваме една модерна думичка, трансперсонален“ – той има нещо общо с вечното и неизменното, с онова, което стои отвъд ежедневните ни желания, мисли и емоции. По-задълбочено погледнато това е истинският Аз, онова нещо у нас, което на най-дълбоко ниво казва „Аз съм“. Точно това е онази част, която се стреми към Бога…

Човек се обръща от „плътското“ към психическото, или „природното“, после от „природното“ към духовното. А съсредоточието на духа е Христос.

Това означава „да се родиш наново от вода и Дух. За да се влееш в Божието царство, т.е. да достигнеш точката, в която Бог, а не тялото или егото, представлява сърцевината на битието ни, трябва „да се родиш отново“ на две нива – това на душата, и това на духа.

Езотеричното християнство твърди, че на психично и духовно ниво не сме толкова добре организирани. Съзнанието и духът ни няма на към какво да се обърнат – нямат нито цел, нито съсредоточие. И те сякаш да са принудени да се обърнат към тялото и да се оставят да бъдат подчинени на неговите интереси. Това е страст, известна още и като грях, или условие за грехопадение. За да бъдем спасени от това положение, трябва да приемем Христос като съсредоточие на нашето битие или както често се казва „приемем Иисус в сърцето си“.

Към книгата