Публикувано на

Откъс от „Силата на ума“ на Джеймс Борг

Откъс от "Силата на ума" на Джеймс Борг
Откъсът е от книгата „Силата на ума“ на Джеймс Борг. Книгата разказва за това как можеш да постигнеш емоционално благополучие и успех в личен и професионален план чрез упражняване на контрол върху мислите и активиране на умствения потенциал.

Мисленето не е нещо, което ти се случва. Ти си авторът на своите мисли

Грижата за ума е била винаги на заден план. Толкова сме свикнали с дискомфорта, в който тъне психиката ни, че това вече наподобява апатия: приемаме широко разпространените мнения за свои, примиряваме се със стресовите фактори на средата, опитваме се да се справим с тях, кога се справяме, кога не, оплакваме се. И кръгът се затваря.

Точно както полагаме грижи за физиката си, точно така следва да се грижим и за менталното си здраве.

Защо ли? Ами защото ти си това, което мислиш.

Дали се отнася за личния, или за професионалния ти живот, успехът и удовлетворението ще дойдат тогава, когато се научиш да мислиш правилно. Така ще повлияеш на своите преживявания – от една страна ще се повиши ефикасността на действията ти, от друга страна ще се променят реакциите по отношение на онова, с което животът те изненадва.

Мозъкът ти е аптека

И понеже ти си това, което мислиш, ще разгледаме типовете неуслужливо и деформирано мислене и емоциите, които то поражда. Ще ти бъде нужно да си наясно с механизма на самия мисловен процес. Ако разбираш добре едно нещо, то вероятността ти да упражняваш контрол върху него, е по-голяма.

Вълнение поражда фактът че изследванията на мозъка от 90-те години на ХХ век насам регистрират огромен напредък благодарение на все по-модерната апаратура за образна диагностика. Вече можем да наблюдаваме мисловния процес в реално време. Мозъкът прилича на аптека, която никога не затваря, защото се налага да изпълнява денонощно рецепти. Всяка твоя мисъл предизвиква биохимична реакция. Какъв ще е мащабът на тази реакция зависи от емоционалната сила на мисълта. Тялото и умът са сложно свързани. Мислите ти възбуждат емоции, които от своя страна генерират химични вещества. Някои от тях помагат, други вредят.

Така например, когато сме подложени на стрес продължително време, в резултат на емоциите, които изживяваме, в организма се освобождават химикали. С течение на времето те започват да застрашават нашето здраве.

Всички познаваме усещането, когато се разболяваме, както и неразположението, което изпитваме след „тежък период“. Всички сме се борили с негативните мисли следствие от трудна ситуация, независимо дали тя е била въображаема или истинска. И знаем как това се отразява на имунната система.

И обратно в организма ни се освобождават добри, благотворителни химикали, когато ни спохождат хубави мисли, провокирани от положителни емоции. Те стимулират нашия психологически и физически комфорт, укрепват имунната ни система, усилват съпротивителните сили.

Сигурно се питате как инструктираме аптеката в мозъка да разпредели добри и лоши химикали. Много просто е – зависи от това какво сме избрали да мислим.

Процесът съдържа две противоположни вериги.

Първата верига:

  • Колкото повече негативни мисли ти минават през ума мисли, толкова по-по-зле се чувстваш, което предизвиква още негативни мисли, следствие на което се чувстваш още по-зле;
  • Колкото повече положителни мисли ти минават през ума, толкова по-добре се чувстваш, което предизвиква още положителни мисли, а впоследствие се чувстваш още по-добре.

Цяла каскада от добри и лоши химикали се освобождават в рамките на тази връзка. Ето защо някои хора изпадат лесно в депресия.

Втората верига:

  • Мислиш положително – създаваш си приятни емоции, предизвикваш освобождаването на добри химикали, чувстваш се добре;
  • Мислиш негативно – създаваш си неприятни емоции, предизвикваш освобождаването на лоши химикали, чувстваш се зле.

Така функционира връзката ум-тяло.

Как се формира мисълта?

Всичко започва с мисълта. Важно е да знаеш, че всяка мисъл поражда електрохимична активност в твоя мозък. Как става това? Най-просто казано системата включва два основни елемента: нервна система (електрическа) и ендокринна система (химическа).

Нервната система

Твоят мозък съдържа неврони (нервни клетки). Те възлизат на около сто милиарда и всяка една от тях наподобява малко дърво, което постепенно се разклонява – клончетата се наричат дендрити. Колкото повече са дендритите, толкова повече връзки се осъществяват с други клетки, а това означава, че мисълта е по-лесно достъпна. Нервните клетки участват в процеса на получаване и организиране на информацията. Пипалата на дендритите се прострат и достигат до различни мускули и органи в тялото. Всичко това формира нервната система.

Ендокринната система

Партньор на нервната система е ендокринната система. Тя се състои от малки жлези, които секретират хормони в кръвния поток. И понеже се интересуваме от мисленето, трябва да сме наясно с надбъбречните жлези, които отговарят за физиологичната реакция „Борба или бягство“. Повелител на надбъбречните жлези е хипофизата – малка жлеза с размерите на грахово зърно, което се намира в основата на мозъка. На практиката хипофизата олицетворява мозъчната аптека. Хипофизата дирижира работата и на останалите жлези с вътрешна секреция, а хипоталамусът бди над този процес.

Нека опростим електрохимичният процес

Невронът изпраща електрически сигнал и когато той стигне до края на неврона, последиците за нас, човеците, стават интересни. Невронът освобождава химични вещества. Те се преплъзват в мозъчната течност и стигат до дендрита на друг неврон. Така нервните клетки си разменят химични послания.

С всяка мисъл, която се поражда и съответстващата й емоция или чувство (напомняме, че емоциите следват мислите), се отделят химикали. Те циркулират в тялото чрез кръвния поток. Произхождат от една област в мозъка, която се нарича лимбична система, както и в мозъчната кора – в така наречения кортекс.

Разнообразните емоции са причина мозъкът да отделя съответните химични вещества. За да упражняваме контрол върху ума си, а това означава и да променим нагласата си към света, трябва да сме в състояние да преформулираме реакциите, които произтичат от деформираното ни мислене и да възприемем друга отправна точка.

Лимбичната и ендокринната системи

Центърът на емоциите в мозъка е лимбичната система. Тя е част от ендокринната система. Освен лимбична система, ендокринната система включва важната жлеза хипоталамус – именно тя управлява фармацевтичния склад и взема решения какви химични вещества да се отделят в съответствие с определена мисъл или определена външна ситуация.
Хипоталамусът контролира хипофизата в процеса „борба или бягство“ в периоди на стрес, страх, безпокойство и гняв.

Ти не принадлежиш на ума си – умът ти принадлежи

Хипоталамусът разпределя химикали в отговор на твоите мисли. Когато смениш негативните разсъждения с позитивни, той действа адекватно.

В лимбичната система се намират още хипокампусът, амигдалата и таламусът – тези елементи играят също важна роля в интерпретирането на дадена ситуация, т.е. дали се чувстваш спокоен и отпуснат или си напрегнат, изправен пред заплаха, предполага секретиране на стресови хормони в тялото. А освен това има и неврони, които са отговорни за щастливите усещания. Например, когато изпитваме наслада, мозъкът се освобождава от ендорфини.

Разполагаме със солидни доказателства, че тялото и умът са неразривно свързани. Нека повторим. Качеството на мислите ти определя емоционалното и физическо състояние. Разсъжденията и чувствата, независимо какви са те, са свръзани помежду си.

Мислите: добрата, лошата и грозната

Повечето хора вярват, че мисленето е нещо, което им се случва, а не нещо, което те правят. За естеството на мислите си, отговаряш самият ти, от теб зависи да упражняваш контрол над мислите!

За съжаление в съзнанието ни се тълпят не само благи, красиви мисли. Занимават ни лоши и грозни. Всички ние познаваме хора, които разполагат с пари, с колата на мечтите се, с приятел/приятелка, със съпруг/съпруга на мечтите си, с разкошен дом. Но всичко това е недостатъчно, за да удовлетвори представата им за благополучие. Такива хора нямат усещане за доволство. Тяхното мислене не отразява ценността на онова, което имат. Способни са да прекарат деня в размисъл за нещата, които им липсват, а не за постигнатото до момента.

Ние, хората мислим през цялото време. Колко е просто, нали? Но малцина от нас осъзнават този факт. Именно защото мислим през цялото време, ние забравяме за това. От една страна мисленето е манифест на нашите чувства, на начина, по който се чувстваме. От друга страна, начинът по който се чувстваме сега, се трансформира отново в мисли. Това става за части от секундата.

Не можеш да изпитваш чувство, ако не имаш определена мисъл преди това. Мислите са отговорни за твоите чувства!

Да направим следния експеримент.

  • Опитайте се да бъдете тъжни, без да мислите за нищо натъжаващо.
  • А сега се опитайте да се разгневите, без да мислите за неща, които ви разгневяват.
  • И накрая, отдайте се на чувство за вина, без да мислите за неща, които пораждат вина.

Невъзможно е, нали?! Не сме в състояние да чувстваме, ако не мислим. И сега след като сме наясно с това, можем да открехнем ума си за най-добре опазената тайна на този свят. А тя е: Мислите ти са отговорни за твоите емоции, за твоите чувства!

Веселите и оптимистични мисли вдъхновяват чувства на оптимизъм и бодрост. Чувстваме се добре.

Песимистичните и негативни мисли провокират мрачни, песимистични чувства. Чувстваме се зле.

Кой от вариантите ти се нрави повече? Няма нужда да отговаряш.

Не можеш да се чувстваш нещастен, ако не мислиш песимистично. Едното произтича от другото. Това обяснява защо двама души, изпаднали в едно и също положение, биха могли да звучат различно. Това се дължи на начина, по който всеки един от тях е избрал за чувства.

Само мисълта, единствено мисълта може да те нарани

Както вече намекнах повечето хора които се разхождат около нас изобщо не съзнават, че чувствата им са производни на техните мисли. Дори не събитията и ситуациите, а реакциите им по повод на тези събития и ситуации съдържат разсъждения, пораждащи съответните чувства.

Е ето, че се връщаме към началото: ти си автор на своите собствени мисли. Ако те са потискащи, ако съдържат боязън, гняв, вина, ти се самонараняваш. Никой не ти го причинява, причиняваш си го сам. Забелязал съм, че когато подчертавам това в разговор, хората реагират с автоматична съпротива, но след това разлират, че не са прави.

Силата е на страната на твоя ум – ти си творецът на твоите мисли. И само ти можеш да пропъдиш онези от тях, които са безполезни. Разбира се животът неминуемо ще те сблъска със ситуации, изискващи битка с болезнени и негативни мисли, независимо колко добре се справяш с тях. Осъзнаваш ли, че това са размисли в твоята собствена глава, ти ще започнеш да се съпротивляваш на чувствата, които ги съпровождат. Ще се научиш да ги разпознаваш и да наблюдаваш как преминават край теб, вместо да се занимаваш с тях.

Твоите мисли нямат силата да те нараняват, освен ако ти не им я осигуриш.

Случвало ли ти се е да си някъде с приятели, например на ресторант, да изкараш чудесно и нагласата ти да е изцяло положителна? И тогава съвсем неочаквано да видиш или чуеш нещо, което довява спомен от миналото. За кратък миг то те потапя в състояние на депресия, гняв или уплаха. Ако дадеш шанс на това нашествие от мрачни мисли, появили се от нищото (а дали ще го сториш, зависи само от теб) то те ще се умножат и ще оформят нещо като спирала. Ето че си поел пътя на отчаянието, а още не си напуснал ресторанта. Започнеш ли да осъзнаваш мислите, които те спохождат, ще се научиш да се освобождаваш от тях. Формирането на този навик може да отнеме време. Но само от теб зависи да промениш мисленето си и да не се самонараняваш.

Ако обаче не се чувстваш отговорен за болката, която изпитваш, този неприятен процес може да продължи през целия живот. Много хора се подлагат на това без да го разберат. Трудно им е да повярват, след цяла ера на традиционно мислене, че тъкмо то е в основата на много болки и страдания. Погрешното убеждение, че мислите са част от действителността, може да доведе до образуването на спирала от враждебни разсъждения. Приеми факта, че те не са реални, нямат плътност и сила и сами по себе си не биха могли да нараняват. Само когато разбереш това, ще си в състояние да се сбогуваш с горчивите мисли и да не страдаш.

Умът не може да роди две различни мисли в един и същи момент

Насочвайки вниманието към определена мисъл, ти пропъждаш предходната. Колкото повече време отдаваш на една мисъл, толкова по-значима става тя мислите обаче идват и си отиват и тава е така, докато сетивата ни регистрират информация. Ето защо следва да контролираш оценките си върху тези мисли. И да ги третираш като мисли, а не като реалност.

Ключът към психическия комфорт е способността да наблюдаваш мислите, които те спохождат. Така ще избягваш водовъртежа на онези от тях, които изкривяват отношението ти към определена ситуация и ти влияят лошо.

Приеми, че твоите мисли не са действителни – те са нещо въображаемо. Те са заченати само от теб. И независимо дали са положителни или отрицателни, те се разгръщат благодарение на твоята собствена енергия. Това е чудесно, стига да е в духа на позитивизма. „Ще стана учител по Пилатес и то един от най-добрите – мислиш си ти и тогава енергията и вниманието ти ще превърнат хубавите ти намерения в реалност.

Същата енергия може обаче да бъде вложена в неприятни мисли. „Иска ми се да мина обучение за инструктор по Пилатес, но смятам че ми липсва дисциплина, не обичам ситуации, които изискват красноречие, сигурно ще трябва да нося трико, то пък излага на показ всичко…“ – след подобен вътрешен диалог няма как да се чувстваш добре. Чувствата следват мислите, ти сам си причиняваш страданието.

Идеята е следната: когато в главата ти се пръкне някаква мисъл, първо я класифицирай като полезна или вредна. Това ще ти помогне да овладееш положението. Възпирайки негативните мисли навреме, ти установяваш контрол върху тях. Нека пак напомним – ти контролираш своя ум, а не то теб. Въпрос на избор е да НЕ мислиш негативно, деструктивно. Спиралата обикновено се извива надолу, а не нагоре. Тревога, безпокойство, депресия, гняв, вина – това е естествената свита на нашите умове и една безполезна мисъл води до друга.

Осъзнавайки, че мислите ти не са плод на външни събития и обстоятелства, а възникват в собствения ти ум, ти ще започнеш да търсиш решение. Ти си титулярът на своето мислене, затова само от теб зависи да го промениш. Твоето мислене те въвлече в тази каша и единствено то може да те откъсне от нея.

Време е за кафе пауза…

  1. На ден през главата ти минават между 60000 и 80000 мисли. Промяната във вътрешния диалог рефлектира върху твоето настроение и физиологическо състояние.
  2. Първообраз на всичко, което виждаш е мисъл, родена в нечия глава.
  3. Няма как да изпиташ някакво чувство, ако не ти е минала съответната мисъл.
  4. Промяната в начина на мислене води до промяна в твоите чувства, влияе на поведението ти. Всички ние сме продукт на нашето собствено мислене.
  5. Дори хората и текущата житейска ситуация да не подлежат на промяна, не забравяй, че можеш да контролираш мисленето си за тях.
  6. Ти можеш да наблюдаваш своите мисли, което означава че можеш да контролираш ума си, а не той теб.
  7. Стилът ти на мислене предопределя реакциите ти за всичко, което животът ти поднася.
  8. Твоят мозък е вградена аптека.Мислите ти генерират емоции, впоследствие се освобождават химични вещества – някои от тях ти помагат, други ти вредят.
  9. Твоята лимбична система включва хипоталамус, който дирижира разпределението на химикали според траекторията на мислите ти – от позитивни към негативни и обратно.
  10. Повечето хора третират мисленето като нещо, което им се случва, а не като дейност, подлежаща на контрол.
  11. Твоите мисли и трансформацията им в чувства се осъществява в рамките на секунди, ето защо ти или не ги осъзнаваш или моментално забравяш за тях.
  12. Няма как да се чувстваш нещастен, освен ако мислите ти не са песимистични. И няма как да си щастлив, ако не започнеш да мислиш оптимистично.
  13. Твоите мисли нямат силата да те наранят, освен ако не ги ги овластиш.
  14. Имаме склонността да се заблуждаваме, че нашите мисли са реални. Не, те не са реалност, те са просто мисли.
  15. Колкото по-често даваш приоритет на негативните „късометражни филми“ в главата си, толкова повече са мрачните сцени, които се разиграват и толкова по-зле се чувстваш.
  16. Може и да нямаме контрол върху съдържанието на мислите, но пък от нас зависи оценката за тях.

Към книгата