Публикувано на

Откъс от “Силата на Признателността” на Ноел Нелсън и Джанин Калаба

Откъс от “Силата на Признателността” на Ноел Нелсън и Джанин Калаба
Откъсът е от книгата “Силата на Признателността” на Ноел Нелсън и Джанин Калаба. Книгата е за признателността като състояние на духа, което може да промени живота ни – от добър към още по-добър, от тревожен към радостен, от неумел към преуспял. Книгата е написана по рядко срещана, но много важна тема.

Работата. Нещо, което някои от нас правят пет дни в седмицата, петдесет седмици в годината в продължение на приблизително петдесет години.

Работата. Една изключително важна част от живота. Независимо от това дали строите къщи, работите като сестра в зъболекарски кабинет, имате малък бизнес, или сте изпълнителен директор на голяма фирма, вашата работа влияе върху начина, по който гледате на себе си и на своето място в този свят; доколко цените себе си, своето семейство и общността, в която живеете; както и – много често – какво е онова, което определя вашия успех и финансова стабилност.

Работата. Какво предизвиква в съзнанието ви тази дума? Страстна обвързаност с любима професия? Задължение, което непременно трябва да изпълните? Фишът със седмичната надница? Страхотните колеги, с които работите? Задължение, което бихте искали да избегнете? Начин, времето ви да минава по-бързо? Нещо, което ви изкарва навън от къщи?

Място за срещи с хора? Ситуации, които предизвикват мисълта ви да работи по-добре? Твърде много задължения и отговорности за прекалено малко пари? Безкрайна скука, изпъстрена с досада и отчаяние?

Непрекъснати срокове, които ви стресират? Пречка да прекарвате повече време с вашето семейство? Спорове с колеги от екипа? Груб, доминиращ и неприятен шеф?

За повечето от нас работата е трудност и постоянна битка, една присъда, която излежаваме, докато не дойде време да се пенсионираме и най-накрая да се порадваме на живота.

Признателността може да промени този негативен възглед.

Когато гледате на работата си през призмата на признателността, тя придобива лекота и непосредственост и вие се съсредоточавате върху общите намерения, които мотивират вас и колегите, шефа ви и клиентите. Признателността ви помага да разберете своята стойност и принос към по-общата схема на нещата. С нея работата представа да бъде бъхтене и досада и се превръща в поддръжка и помощ в живота. Работата носи радост и в този процес носи радост и на другите.

Признателността подпомага личната гордост и достойнство

Когато признаете и оцените своята собствена роля на работното си място, вие виждате нейния смисъл и значимост. Въпросът за социалното ви положение остава на заден план, тъй като работата на всеки има своя стойност и значение. Вече не завиждате на другите за постовете и заплатите им. Щом спрете да се сравнявате с другите, вашето самоуважение нараства. И тъй като вече цените мястото, на което се намирате, именно то е най-добрата позиция, от която можете да излъчите вибрация за постигането на нещо по-прекрасно.

Вие вече щедро и с желание ще се раздавате, защото сте започнали да цените онова, което можете да предложите. Когато оценявате самите себе си, ви става по-лесно да оценявате и приноса на околните.

С тази перспектива вие поемате отговорност за това как се чувствате на работа. Не чакате някой друг да оцени делата ви. Напротив, определяте собствените си стандарти и сами оценявате себе си на всяка крачка. Съзнателно гледате с очите на признателността и намирате много неща, които да цените високо. Дори и текущата ви работа да е е точно такава, каквато бихте искали, признателността ви позволявада видите добрите й страни.

Понякога можете да се окажете в ситуация, в която всички се оплакват и са недоволни. Техният негативизъм е без значение – докато вие излъчвате вибрация на признателност, тя ще се слее с подобни вибрации. И ще се върне като бумеранг към вас, тъй като такава е нейната природа. Ще откриете, че околните започват да ви ценят по един или друг начин.

Как може да развиете признателността така, че тя да промени трудовия ви живот?

Ценете своето място в работата

Започнете с оценка на собствената си личност. Запитайте се: „С какво допринасям за успеха в своята работа? С какви умения? С какъв специален талант? С коя черта на моя характер – чувство за хумор, адаптивност, прямота, бдителност, педантизъм, старание?“

Вие вероятно приемате своите уникални качества за даденост. А трябва да ените уменията, талантите и приноса си. Бъдете благодарни за способностите си. И ще забележите как самоуважението ви нараства почти незабавно, а с него и чувството на лична гордост…

Ценете това, което вашата работа прави за вас

Навярно първата ви мисъл за това какво ви носи вашата работа може да е дората заплата. Но всъщност работата внася много повече в живота ви. Тя е мястото, където проявявате вашите таланти, умения, способности. Когато оцените начина, по който работата ви позволява да изразите себе си, тя се превръща в нещо повече от работно място и става изключително важна по един интимен и много личен начин. Тя става средство за лична реализация.

Ценете силното чувство за целенасоченост, което ви дава вашата работа

Работата ви дава чувство на целенасоченост и влияе на околните. Когато оцените начина, по който работата ви прави значими на този свят, вие започвате да гледате на нея по друг начин.

Например, вие не сте само инженер, който проектира климатични инсталации и отоплителни системи в индустрията. Признателността ви помага да осъзнаете, че правите по-удобен и здравословен живота на хората. Вашата работа допринася за тяхното общо, помага им да бъдат по-здрави и по-щастливи.

Ако вашата работа е да поддържате дома, то това значи не само че чистите къщата, готвите, вземате децата от училище. Вие допринасяте за здравето и щастието в семейството, допринасяте за общото здравословно състояние и щастие на целия народ, тъй като здравите и щастливи индивиди са строителните камъни за жизнеспособен общество.

Всяка работа може да се оцени по този начин, като се започне от домакинството и семейството, стигне се до ръчния труд, благотворителността, сервитьорството, записването на песен в студиото, създаването на база данни. Няма значение какво вършите – вашата работа има винаги смисъл в общата схема на живота.

Как признателността към вашите колеги, шефове и служители ще подобри живота ви

Никой не работи във вакуум. Повечето от нас се трудят в колектив или пък си имат началник. Много често хората ненавиждат колегите си и биха били по-щастливи, ако нямат шеф над главата си…

Когато изпитваш признателност към другите, ставаш по-склонен да работиш в съгласие с тях и сработването се постига съвсем лесно. Те знаят, че вие цените уменията им така, както цените своите способности. Лесно е, когато се работи в хармония и всички участници в процеса са доволни и процъфтяват…

Повечето от нас не си правят труда да оценяват колегите си, но ето примери, които ще ви помогнат да започнете:

„Благодаря ти, че ми показа как да оправя копирната машина.“

„Благодаря ти, че си толкова откровена, това наистина много ми помага.“

„Благодаря ти, че изнесе чашите за кафе.“

„Благодаря ти, че ми напомни за тази среща. Бях я забравил.“

Бъдете конкретни, внимавайте проявите ви на признателност да са казани на място. Да благодариш на някого, защото ти е помогнал, е прекрасно, но понякога да кажеш нещо за дрехите на другия, може да не е подходящо.

Например:

„Ценя вашия професионализъм, както в работата ви, така и в начина, по който се представяте в обществото. (Подходящо)

„Наистина страшно много ми харесват късите ти поли.“ (Неподходящо)

Трудни за харесване колеги и ситуации

Как да оценим колеги, когото мразим? Как да оценим и колега, който вечно взема телбода и не го връща, или този, който краде идеите и ги представя за свои, или пък онзи, когото повишават вместо нас, защото целува подметките на шефа?

Признателността в такива случаи е истинско предизвикателство, но си струва да се опита, защото може да промени опита ви с този колега. Запитайте се какво бихте могли да оцените у колежката, която вечно ви задига телбода и можете ли да й сте благодарни за нещо. Явно това да връща телбода очевидно не е най-силната й страна. Но надали прекарва целия си ден в това да ви взема телбода и след това да не го връща. Сигурно върши и много други неща и има доста други качества. Забравете за момент въпроса с телбода и започнете да търсите източника на признателност към нея, който по-късно можете да изразите открито. Дайте й например да разбере, че чувството й за хумор освежава живота ви или че някаква нейна идея е улеснила текущата ви работа. И не си мислете за онзи телбод.

С излъчването на искрена вибрация на признателност вашите преживявания с тази колежка ще се променят. Тя или ще спре да взема телбода ви, или ще започне да го връща, или ще се случи нещо съвършено различно, например, ще преместят колежката в друг отдел.

Сигурно е едно – вашата вибрация на признателност ще се съедини с нещо у тази колежка, което вие ще можете да оцените, дори в крайна сметка д се стигне дотам, че тя да напусне отдела…

Към книгата