Откъс от “Сатаната и неговите демони” на Дечко Свиленов

Откъс от “Сатаната и неговите демони” на Дечко Свиленов
Откъсът е от книгата „Сатаната и неговите демони“ на Дечко Свиленов. Книгата разкрива същността, характера, качествата, пагубните дела на Сатана и неговите демони и вдъхва вяра, че можем да се справим със злото.

Сатаната и неговите демони

„… богът на тоя свят е заслепил умовете на невярващите, за да не ги озари светлината на благовестието Христово (2 Кор. 4,4)

Знаем добре, че темата за Сатана и демони се възприема с насмешка от днешния човек, а да не говорим ако той е атеист. Атеистите не само че отричат съществуването на Бога, но и всичко онова, което има свръхестествен характер, разбира се, и Сатаната, и неговите демони.

А това е най-големият успех, който Сатаната изобщо може да постигне – да накара хората да си мислят, че той не съществува.

Така той, необезпокояван, си върши своята душепагубна дейност с хората, нашепвайки им, че нито истински Бог, нито Сатана, нито демони съществуват. На тази въдица се хващат атеистите, като по този начин стават плодоносен инструмент в стратегията на Сатаната.

А към последователите на езическите религии той прилага съвсем друга стратегия, убеждавайки тези хора, че богът, на когото те служат е единственият и истински бог и друг бог не трябва да търсят. И нещо повече – те трябва да воюват срещу онези, които изповядват единственият и истински бог. Виждаме, че това много добре се практикува през последните 1400 години от втората по големина световна религия – исляма.

Не желая в тази книга да накърнявам човешкото достойнство на атеистите, езичниците и суеверните, за което нямам никакво право.

Искам на първо място да разкрия и покажа на хитрите, подмолни и прикрити действия на Сатаната и неговата огромна демонична армия.

И на второ място – как тези зли сили използват атеисти, езичници и суеверни хора, както и традиционни християни като инструменти, чрез които осъществяват своето пагубно дело.

Задължен съм обаче с най-добро чувство на кажа на всички онези, които омаловажават настоящата тема, че те ще се уверят в съществуването на Сатана и неговите демони, когато дойде времето да отидат в отвъдното, но разбира се, ако не са се убедили преди това чрез написаното в тази книга.

Доказателствата

По плодовете им ще ги познаете… (Мат. 7, 16)

Знаем, че едно от най-силните доказателства за съществуването на истинския Бог е Творението. Няма Творение без Творец и следствие без причина. В случая действа с пълна сила законът за причинно-следствените зависимости и на този закон никой не може да противоречи.

По силата на този закон можем да докажем съществуването на Сатана и неговите демони. Както по отпечатъците на пръстите може да се открие извършителят на дадено престъпление, така и по характера на дадено действие може да се открие извършителя и неговите качества.

Както вече споменах Сатана полага огромни усили, за да остане скрит и анонимен пред хората.

Скрит и анонимен Сатана може да остане, но той никога не може да прикрие плодовете от своята дейност. Тези плодове аз ще използвам като най-силно доказателство за съществуването на Сатана и неговите демони.

В настоящата втора глава на книгата ще представя десет доказателства за съществуването на Сатана и неговите демони, с които хората се срещат ежедневно. В следващите три части на книгата давам и много други мотиви и хитрости на Сатана, с които той демонстрира своето съществуване.

Злото в този свят трябва да има свой източник

Въпросът за злото в света е занимавало човека през цялата негова история и е бил съставна част на всяка човешка култура. Тази никога не е преставала да ъде актуална, поради което е станала съставна част от битието на човека.

Какво представлява злото?

Това е феномен, който съдържа в себе си комплекс от неестествени и противоморални форми на мислене и поведение и се изявява в страдание, болка, смърт.

Относно произхода, същността и изявата на злото, езическите религии са давали различно обяснение. Ето няколко примера.

Древноперсийската религия (зороастризъм) учи за съществуването на две божества. От добрия бог произлиза доброто в този свят, а от лошия бог – лошото. Между тези две божества съществува борба, чието бойно поле е светът. В кра на краищата добрият бог ще победи и ще възтържествува доброто в света. Това е най-старата форма на религиозен дуализъм.

Ислямът учи, че Аллах е създал Сатана и неговите демони (Иблис и джиновете), за да причиняват зло на неверниците (предимно евреи и християни) и да наказват онези мюсюлмани, които се отказват от исляма.

Хиндуизмът, египетската религия, гръцката и германската митология представят бога като същество, което притежава едновременно както добри, така и злонамерени качества, като реагира в зависимост от поведението на хората.

Съществуването на злото е една от причините за отричането на Бога или поне на Божието всемогъщество, поради неправилното твърдение: „Ако има Бог, то той не е всемогъщ след като не може да се справи със злото“ В богословско-философската литература това е известно като теодиция, което може да се изрази по следния начин: как съществуването на един всемогъщ, любящ, всезнаещ, справедлив и безкрайно мъдър Бог може да се съвмести със злото в света!

В класическия си вид проблемът със злото е формулиран от гръцкия философ Епикур (трети век пр.н.е.) по следния начин: Ако Бог иска да премахне злото, но не може, то този Бог е слаб, което не отговаря на Неговите свойства. Ако може, но не иска, то този Бог е злонравен, което също не съответства на качествата на един добър Бог. Ако не иска и не може, то той е едновременно слаб и злонравен, което е в противоречие с един всесилен Бог. А ако иска и може, което единствено отговаря на качествата на Бога, то тогава защо съществува злото?

Заблуждението на това определение, както и на хората, които го приемат, идва от смесването на понятията „всемогъщ“ и „отмъстителен“, което всъщност най-точна изява на мисленето на покварената от греха човешк природа. Очевидна такъв човек не е освободен от първобитното си мислене да отговаря на злото с още по-голямо зло. Така постъпват безсловесните животински твари, както малките деца, които често изразяват вродената си злоба върху играчките.

Защо Бог не унищожи злото в света?

Разбира се, че Бог е всемогъщ и може да унищожи злото. Но Той не го прави. Защо? Поради три причини.

Първо, ако Бог трябваше да унищожи злото, то той трябваше да унищожи всички хора, носители на зло. Така тези хора трябва да отидат в ада.

Второ, Бог е създал човека със свободна воля. Премахването на злото обезсмисля свободата на волята.

Трето, Бог обича хората и иска да им предостави шанс да се покаят и да наследят вечен живот. Затова Бог оставя да действа злото, за да могат хората да видят злото и да се освободят от него. А тези, които не сторят това, ще ги сподели присъдата от притчата за житото и плевелите (Мат: 13, 24-30), където Христос казва: Оставете да расте и едното, и другото заедно до жетва, а по жетва ще река на жетварите: съберете първом плевелите и ги свържете на снопове, за да изгорят, а житото приберете в житниците си.

Към книгата