Публикувано на

Откъс от “Самоконтрол. Съзнанието може всичко” на Кели Макгонигъл

Откъс от “Самоконтрол. Съзнанието може всичко” на Кели Макгонигъл
Откъсът е от книгата “Самоконтрол. Съзнанието може всичко” на Кели Макгонигъл. В книгата се представя темата за самоконтрола и волевите механизми, без които емоциите, чувствата и действията не биха ни носели удовлетворение, а разочарования и трудности в личния и професионалния живот.

Когато спомена, че уча хората да развиват волята си, най-често срещаната реакция е: „О, точно от това имам нужда“. Те осъзнават, че силната воля – способността да владееш вниманието, емоциите и желанията си – влияе съществено на здравето, финансовата стабилност, отношенията и професионалната кариера.

Така е. Благодарение на волята държим под контрол всеки аспект от живота си – от хранителните навици до действията и покупките си. Благодарение на волята ние се самоконтролираме.

Въпреки това повечето хора живеят с чувството, че самоконтролът им се изплъзва. В определени моменти те владеят положението, но след това изпускат нещата.

Какво е това, което следва да се направи, за да се постигне желания самоконтрол?

За да постигнеш самоконтрол, трябва да разбереш кое ти пречи

Повечето книги, учещи как да се променят навиците, съветват да започнем с определяне на цели. Малко са книгите, които обясняват защо целите не се изпълняват. Разбира се най-краткият отговор в този случай е „не мога да се самоконтролирам“.

Пушачите, които са най-уверени в способността си да откажат от цигарите, пропушват лесно. Хората, които започват диета с прекалено голям оптимизъм, най-трудно свалят килограми. Защо е така? Защото не успяват да предвидят кога, къде и защо да се откажат. По този начин се излагат на повече изкушения, например да са в компания на пушачи, да държат сладки неща в къщи. Склонни са и да се откажат още при появата на първото затруднение.

Познаването на собствените възможности особено в ситуации, които поставят волята ни на изпитание, стои в основата на самоконтрола.

Какво е волята и защо е толкова важна?

Какво е първото, което ви идва на ум, когато се замислите за нещо, изискващо силна воля? За повечето хора класическото изпитание за волята е устояването на изкушение, независимо какво е то – поничка, цигара, евтина разпродажба, секс за една вечер. Когато човек казва „Нямам воля“ това обикновено означава: „Не мога да откажа на устата, стомаха, сърцето или…“ (попълнете със съответната част на тялото си). Аз го наричам волево умения „аз няма…“

Способността да кажеш „не“ обаче е само едната страна на волята и това, което тя изисква. В крайна сметка „просто кажи не“ е любимият израз на хората, свикнали да отлагат и да мързелуват. Понякога е много важно да можеш да кажеш „да“. Има толкова неща, които все отлагате за утре (или за вечни времена). Волята ще ви помогне да ги включите в списъка с това, което трябва да свършите днес, дори когато имате някакви тревоги, странични задачи. Наричам го волево умение „аз ще…“. Това е способността да си наложите да направите това, което трябва, дори да не ви се иска много.

„Аз ще…“ и „аз няма…“ са двете страни на самоконтрола, но не са единствените елементи на волята. За да кажеш „не“, когато трябва да кажеш „не, както и да кажеш „да“, когато трябва да кажеш „да“, е необходимо да притежаваш и друга сила. Тя е способността да си спомниш какво е това, което искаш в действителност.

Пример

Сега може да ви струва, че нещата които наистина желаете, са парче торта, още една чаша алкохол или почивен ден. Когато сте изправени пред изкушение или ви блазни мисълта да помързелувате, спомнете си, че нещата към които наистина се стремите всъщност са следните:

  • Да се поберете в стегнати дънки
  • Да получите повишение в службата
  • Да се измъкнете от оковите на кредиторите
  • Да запазите брака си

Иначе какво ще ви попречи да се подчините на най-непосредствените си пориви?

За да овладеете самоконтрола, трябва да умеете да се мотивирате в моментите, когато ви е най-необходимо. Това е волевото умение „аз искам“.

Силната воля комбинира въздържаността (аз няма), решителността (аз ще) и целеустремеността (аз искам). С помощта на силната воля човек може да постигне целите си и да си спести много неприятности. Имаме късмета, че притежаваме мозък, който владее всички тези умения. Всъщност именно те – въздържаността, решителността и целеустремеността – може би са най-типичните признаци на човешкия интелект.

Защо имаме воля?

Представете си следното: върнали сме се 100 000 години назад. Станали сме типичен представител на нововъзникналия вид Хомо сапиенс. Имаме палци, изправен гръбначен стълб, подезична кост, която ни дава възможност да използваме членоразделна реч, научили сме се да използваме огъня, да изкормваме диви биволи и хипопотами с остри кремъчни сечива.

Няколко поколения по-рано отговорностите ни са били съвсем прости: да си намерим храна, да се размножаваме, да избягваме непредвидени срещи с кръвожадни животни.

Сега обаче живеем в сплотени племенни групи и оцеляването ни зависи от други Хомо сапиенси. Затова в списъка с приоритети следва да добавим още една точка – да не ядосваме никого от околните. Всяка общност изисква сътрудничество и споделяне на ресурсите – не можеш просто ей така да с вземеш каквото искаш.

Ако откраднеш нечия чужда биволска пържола или чужда жена, може да ни изгонят от племето, или дори да ни убият. В замяна съплеменниците се грижат за нас в случай на нужда. В Каменната ера правилата за това как човек да печели приятели и да влияе върху другите хора не са се отличавали от сегашните правила, а именно: помагай, когато съседът има нужда от подслон, споделяй храната, дори да си граден и хубаво си помисли когато казваш на половинката си: „С тази еленова кожа изглеждаш много дебела“. Това са прояви на самоконтрол.

Ето това са и първите предпоставки за това, което наричаме воля. С развитието на човешкото общество и в хода на историята, необходимостта от самоконтрол и воля са се увеличавали все повече и повече. И това, което сме в момента, е резултат от тези обстоятелства. Мозъкът ни е отговорил на нуждите и така сме развили способността да контролираме импулсите си, благодарение на което сме станали истински човеци.

Защо ни е нужна воля сега?

Да се върнем в наши дни. Волята вече не просто отличава човека от животните, но и ни отличава един от друг.

Всички се раждаме с воля, но някои от нас я използват повече от други. Хората, които имат по-добър контрол върху вниманието, емоциите си и действията си, се справят по-добре във всяко отношение. Те са по-щастливи и по-богати. Любовните им връзки са по-удовлетворяващи и по-дълготрайни. Те печелят повече пари и напредват по-бързо в кариерата. Справят се по-успешно със стреса, излизат от конфликти и преодоляват нещастия. Дори живеят по-дълго.

Когато съпоставим волята с други човешки качества и добродетели, волята е на първо място. Самоконтролът е най-добрият критерий за академични заложби, отколкото коефициентът на интелигентност и е по-решаващ за ефикасното управление на харизмата, както и по-важен фактор в брака, отколкото способността за съпреживяване. Да, тайната на стабилния брак е в умението да си държиш устата затворена.

Така че ако искаме да подобрим живота си, то възпитанието на силна воля е една добро начало. За да го постигнем, ще се наложи да поискаме малко повече от стандартно екипираните ни мозъци. Затова нека да видим с какво се налага да работим.

Неврофизиологичните основи на волята

Умението да се самоконтролираме е резултат от многовековната необходимост да бъдем по-добри родители, съседи и приятели. Как мозъкът е усвоил това умение?

Отговорът е в развитието на префронталния кортекст – това е част от кората в челния дял на мозъка, точно зад челото и очите. Отначало той е отговарял за физическите движения – ходене, тичане, протягане, бутане. Това е бил първичен самоконтрол. С развитието на човека префронталният кортекс се е уголемявал и установявал по-добри връзки с останалите мозъчни дялове. Така с разрастването си челният дял поемал нови и нови контролни функции върху вниманието, мислите, чувствата, постепенно и върху действията ни.

Префронталният кортекс не е еднородна маса от сиво вещество. Той има главни района, които си поделят функциите „аз ще…“, „аз няма…“ и „аз искам…“. Областта около горния ляв край отговаря за „аз ще…“. Тя помага за извършваме досадни, трудни, стресиращи задачи. Например, да продължим на пътеката за бягане, въпреки че искаме да се отпуснем във ваната. Дясната страна контролира „аз няма…“ като ни спира да се поддаваме на всеки подтик или желание. На тази област трябва да сме благодарни, когато устояваме на изкушението да прочетем получения есемес, докато караме кола и следователно да продължим да следим внимателно пътя. Двете области – лява и дясна контролират нашите действия.

Третата област, разположена малко по-надолу и в средата на префронталния кортекст, следи нашите цели и желания. Тя е тази, която решава какво искаме. Колкото по-активно функционират клетките в нея, толкова по-голяма е мотивацията да се предприемат действия, или да се устоява на изкушенията. Тази част на префронталния кортекс помни какво е това, което наистина искаме, дори когато останалите части крещят: „Изяж това! Изпий това! Купи това“.

Проблемът с двете самоличности

Когато волята изневери, ние харчим без контрол, ядем прекалено много, пилеем си времето или губим самообладание. Постижимо е да свършим работата, която сякаш сама ни моли да я отложим за утре, но в повечето случаи надделява „утре“.

За тази вбесяваща черта на волята трябва да благодарим на еволюцията. В процес на развитие мозъкът ни не се е променил особено, въпреки че значително е нараснал в сравнение с този на предците ни. Еволюцията предпочита да надгражда върху онова, което вече е създала, а не да започва всеки път наново от нищото. Затова, когато на човек му се е наложило да използва нови умения, примитивният ни мозък не е бил сменен с подобрен нов модел. Системата за самоконтрол просто е била лепната върху старата система от инстинкти и влечения.

Някои невробиолози казват, че човек има един мозък, но две съзнания, двама души, обитаващи едно съзнание, или две самоличности. Едната самоличност действа импулсивно и се стреми към удоволствия, които да получи на момента. Другата самоличност контролира поривите ни и отлага удоволствието в името на по-дългосрочни цели. И двете са част от нашата същност, но ние превключваме ту на едната, ту на другата. Понякога се отъждествяваме с човека, който просто иска да похапне бисквити. Това е същността на предизвикателствата за волята. Едната част иска едно, а другата – друго. Сегашното ви „аз“ иска нещо, но бъдещето ви „аз“ разбира, че ще бъде по-добре, ако постъпите иначе. Когато двете самоличности са в противоречие, едната трябва да надделее. Онази част от вас, която не може да устои на изкушенията не е по-лошата част. Тя просто има различни приоритети.

Значението на двете „аз“

Изкушаващо е да си мислим, че системата за самоконтрол е по-висшето, по-съвършеното „аз“, а пък по-примитивното, което е ориентирано към инстинктите, е остатък от еволюционното ни минало. Когато сме ходили на четири крака инстинктите са ни помагали да оцелеем, за да предадем гените на поколенията. Сега обаче инстинктите ни пречат, могат да доведат до здравословни проблеми, изпразват банковите ни сметки, забъркват ни в сексуални връзки, за които после трябва публично да се извиняваме. Ех, колко по-лесно щеше да е, ако не бяхме обременени от древните си прародители!

Не прибързвайте обаче с изводите. Въпреки че системата ни за самооцеляване работи и в наша полза, би било грешка да си мислим, че трябва да обуздаем напълно примитивните си инстинкти. Първичните страхове и желания за здравето, щастието са много важни. Без тях човек изпада в депресия, а без страх не може да се предпазва от опасности. Затова успешното справяне с предизвикателствата пред волята включва и умението да обръщате внимание и на примитивните инстинкти в своя полза, а не да се борите с тях.

Пример

Представете си, че вървите из магазина и нещо лъскаво привлича погледа ви. Примитивното ви „аз“ казва „Купи го!“. Вие спирате и поглеждате цената на лъскавото нещо. Тя ви изглежда безбожно висока. Това обаче се възприема като физическа болка, че не можете да си позволите подобна покупка и по този начин вие се отдалечавате от групата хора, които имат пари и купуват такива лъскави стоки.

Първият закон на волята е „опознай себе си“

Самоконтролът е едно от най-големите постижения на човешкия вид, но той не е единствената му характерна черта. Освен да се самоконтролираме, ние имаме и самосъзнание – това е способност да разбираме какво правим и защо го правим. При малко късмет можем даже да предвидим какво е това, което е най-вероятно да направим, преди да го направим. Това ни дава големи възможности да се откажем навреме. Самосъзнанието изглежда е типична черта само за човека. Вярно е, че делфините и слоновете разпознават образа си в огледало, но няма доказателства, че се опитват да разберат собствената си същност.

Без самосъзнание нашият самоконтрол е безполезен. Човек трябва да разбира, че прави избор и че той изисква силна воля. В противен случай мозъкът се ориентира автоматично към най-лесното.

Пример

Мишел – 31-годишна, радио продуцент – беше пристрастена да проверява имейлите си от компютъра и от мобилния си телефон. Това смущаваше работата на колегата й, а така също и на приятеля й, който се ядосваше, че не може да привлече вниманието на Мишел.

Мишел си постави цел да отваря пощата си само веднъж на всеки час. След едноседмична тренировка да преодолее това си поведение, Мишел разбра, че не може да се спре да проверява пощата. Това според нея ставало несъзнателно.

След още една седмица тренировка на волята Мишел установи, че изпитва едно особено чувство, нещо като сърбеж – напрежение в мозъка и тялото, което изчезваше веднага щом като си провери имейла. Това бе удивително откритие. Отварянето на пощата за Мишел беше начин да се справи с напрежението, а не както преди си мислеше, че е свързано с търсене на информация, получаване на новина.

Така тя си даде сметка, че отварянето на имейл е толкова безполезно, колкото безполезно е да се разчеше ухапаното от комар място. Все едно, сърбежът няма да изчезне, а ще го засили. След като анализира причината и резултата Мишел съумя да контролира поведението си – тя вече проверяваше имейлите си по-рядко от един път на час.

Към книгата