Публикувано на

Откъс от “Развиване на интуицията” на Шакти Гауейн

Откъс от “Развиване на интуицията” на Шакти Гауейн
Откъсът е от книгата “Развиване на интуицията” на Шакти Гауейн. Книгата е за мъдростта на интуицията и възможностите да я развием. Шакти Гауейн обяснява простичко, разбрано и достъпно иначе сложната материя за човешката интуиция и посвещава голяма част от книгата си на упражнения за нейното развитие.

Какво е интуиция?

Съществува универсална, разумна жизнена сила, която присъства навсякъде и във всичко. Заложена е във всеки от нас като дълбока мъдрост и вътрешно познание. Можем да получим достъп до нея посредством интуицията си – чувството, което ни казва кое в даден момент е правилно и истинно за нас.

Вероятно хората, които не са свикнали съзнателно да се обръщат към интуицията си представят, че това е тайнствена сила, до която могат да се докоснат само в случай на трансцедентно мистично преживяване.

А всъщност интуицията е един много практичен, земен инструмент, който винаги е на наше разположение, готов да ни помага в решенията, проблемите и предизвикателствата на ежедневието. Неизкушените хора дори често пъти го описват като „шесто чувство“ или „предчувствие“, а интуицията е нещо естествено – всички се раждаме с нея, но все пак сме с различна интуиция. Така например, жените като цяло се приемат за по-интуитивни от мъжете. Но разполагаме с много примери за мъже, които редовно се ръководят от предчувствията си.

Истината е, че всички сме потенциално интуитивни, само че някои от нас развиват съзнателно тази си способност, отколкото други. Не са малко и онези, които несъзнателно продължават да следват вътрешното си чувство. Но всички хора, стига да желаят биха могли да практикуват, а с това да възвърнат и доразвият естествените си интуитивни способности, като позволят на своя вътрешен глас да се превърне в техен могъщ наставник.

Рационално съзнание и интуитивно съзнание

Рационалното съзнание (разумът, интелектът) е като компютъра – то обработва получените данни и на основата на сложни изчисления прави логически изводи. Рационалното съзнание е способно да действа само чрез информацията, която постъпва от външния свят. Опира се единствено на непосредствения, пряк жизнен опит, тоест на познанието, което получаваме от нашите пет сетива.

Интуитивното съзнание от своя страна има достъп до безкрайни източници на информация, включително и такава, каквато не бихме могли да получим посредством петте си сетива. То като че ли може да черпи от дълбокия извор на познание и мъдрост – това е необятното универсално съзнание.

Освен това интуитивното съзнание умее да класифицира сведенията и да ни предлага точно това, от което имаме нужда и то тогава, когато ни се налага. Въпреки че посланията от интуитивното съзнание да идват „на порции“, ние можем да се научим да следваме този поток от напътствия и стъпка по стъпка и така ще ни се разкрие вярната посока на действие. Колкото по-добре се научаваме да го разчитаме, толкова по-гладко и без усилия започва да тече животът ни. И биваме изумени как нашите чувства и собствени постъпки започват хармонично да се преплитат с тези на хората около нас.

Вярата в интуицията не означава, че пренебрегваме разума

Като казвам, че интуицията трябва да се превърне в наша напътстваща сила, аз ни най-малко не искам да омаловажавам или пренебрегвам разума. Разумът е могъщ инструмент, с който можем да организираме, да разбираме и да се учим от опита си. Ето защо да развиваме интелектуалните си способности, е много важно.

Ако обаче се опитваме да насочваме живота си, изхождайки единствено от гледната точка на разума, най-вероятно ще пропуснем доста неща. Личният ми опит показва, че най-добрият вариант е да намерим хармоничен баланс между логика и интуиция.

Мнозина от нас са програмирали разсъдъка си така, че да се съмняват в интуицията. Когато получат някакво ирационално усещане, умът им моментално отсича: „Не, не смятам, че това ще се получи“ или „Каква нелепа идея“. По този начин те заглушават интуицията си. А би трябвало да правят тъкмо обратното – да обучат разума си да уважава, да се вслушва и съобразява с гласа на интуицията.

Интуиция и инстинкт

Хората твърде често бъркат тези две понятия. Интуицията и инстинктът са две различни неща, макар че помежду им безспорно има връзка.

Животните действат според инстинктите си – това са генетично програмирани механизми, които по естествен път ги насочват как да оцеляват и да продължават рода. Хората подобно на животните, също притежават инстинкти за самосъхранение и запазване на вида. Освен това обаче, те разполагат и с интуиция – способност, която им дава широк спектър от информация, свързана не само с оцеляването, но и с израстването, развитието, себизразяването.

Инстинктивното поведение е обикновено еднакво за всички представители на даден вид, докато човешката интуиция е фино настроен към индивидуалните нужди в точно определен момент.

С напредъка на цивилизацията хората започнали да потискат и изключват някои от инстинктите си, в това число и агресивните и сексуалните. Това разбира се е било необходимо до голяма степен за изграждането на общество с ясни закони. Когато обаче инстинктите биват прекомерно потиснати, ние се лишаваме от естествения си капацитет да се грижим за себе си и така губим връзка с интуицията си. Ето защо и тук е нужно да се намери правилния баланс между интелект (разум), инстинкт и интуиция

Интуицията и емоциите

Интуицията и емоциите са различни неща, но са тясно свързани помежду си. Както е известно във всеки човек съществуват множество Аз-ове. Един от тях е Аз-ът на интуицията. Друг Аз е Аз-ът на емоциите.

Така например, във всеки един от нас живее едно уязвимо, чувствително дете, носител на емоционалните ни нужди. Тази част от личността ни се чувства лесно обидена, тъжна, уплашена – тя е способна да дава и да получава любов и привързаност, както и близост в отношенията. В нас живее и игривото дете, което знае как да се забавлява и да се радва на живота. Друг наш Аз често пъти се гневи, опитва се да се защитава, когато е застрашен.

Всеки от тези Аз-ове може да е първичен или отхвърлен Аз. Ако е първичен Аз, това означава, че се идентифицираме с него и го показваме пред света. Ако е отхвърлен Аз, обикновено се стараем да го крием или да го заравяме възможно най-дълбоко. Но може и да не подозираме неговото съществуване или пък да се срамуваме, че го имаме.

Хората, които са приучени да отхвърлят своите емоции, се гордеят, че са силни и твърди и че подхождат към всичко и всеки рационално. Но всъщност нещата са други. Те или въобще не изпитват емоции, или усърдно ги прикриват. Поради това им е трудно да изградят близки отношения с други хора. При други хора се случва друго – техният първичен Аз е е емоционален. Те са изключително чувствителни, емоционални, понякога трудно се контролират и изпитват затруднения да изградят стабилност в живота си. Често пъти изразяват чужди емоции и ако не се погрижат за себе си, лесно могат да се превърнат в жертва.

Най-добре е, да се живее в мир с емоциите, но не при всички това се получава по идеалния начин. Така например, много мъже смятат за нормално да изразяват гнева си, но силно се притесняват да изразяват някои свои слабости. Жените обичайно показват страха си и тъгата, а се боят да изразяват гняв. Много хора поддържат връзка с игривото дете в себе си, но отхвърлят уязвимото.

Най-здравословният и балансиран подход е да сме наясно и жизнено свързани с всички свои емоции, както и да знаем кога и как да ги изразяваме по най-подходящия начин. За да живеем пълноценно, трябва да си позволим да чувстваме дълбоко и страстно, но в същото време да не позволяваме да бъдем управлявани от емоциите си, а да ги управляваме. Защото, когато отричаме или отхвърляме емоциите си, те остават в нас като блокирана енергия. Натрупват се през годините и рано или късно причиняват емоционални, а впоследствие и физически проблеми.

Как в този случай да използваме интуицията?

Интуицията не е тъждествена на емоцията, но е свързана с нея. В определен смисъл може да се каже, че интуицията е скрита под емоциите. Ако изключим, пренебрегнем изцяло емоциите, би било много трудно да се доберем до вътрешната си мъдрост. И обратно, колкото повече усещаме и изразяваме емоционалните си усещания, толкова по-лесно долавяме и интуитивните си усещания. Когато се намираме в емоционална хармония със света около себе си, интуицията ни също се проявява по естествен начин.

Една от причините жените да бъдат смятани за по-интуитивни от мъжете е, че културата ни е по-толерантна към тях по отношение на свободното изразяване на емоциите. Тъй като се чувстват по-уютно във вътрешния свят на чувствата, за жените е по-лесно да не губят връзката си с интуицията. Но същевременно е интересно, че всъщност жените рядко рискуват да постъпват съобразно това, което интуицията им подсказва.

Мъжете от друга страна, традиционно са възпитавани да прикриват емоциите, за да се справят с предизвикателствата на външния свят. Тъй като се смята за неприемливо те да бъдат чувствителни, то мъжете по-трудно долавят интуицията си. За щастие, в наше време тези стереотипи бързо се разчупват. Собственият ми опит показва, че с малко практика и насърчение повечето мъже успяват да развият интуицията си толкова добре, колкото и жените.

Когато осъзнаем емоционалните си усещания, няма да ни е толкова трудно да ги разграничим от интуитивните. Както всяка емоция притежава своя собствена специфична енергия, така и интуицията ни се отличава с уникална вибрация. Тялото ни също усеща емоциите, но за това ще стане дума по-долу.

Колкото по-наясно сме с емоциите си, толкова по-вероятно е те да са в хармонична връзка с интуицията ни. Когато доловим подтик да тръгнем в определена посока, то трябва да знаем, че подтикът идва както от емоциите, така и от интуицията. По същия начин изпитваме едновременно емоционална и интуитивна неохота да се захванем с нещо друго.

Но как да се справим с емоционалното си изцеление, в случай че сме отхвърлили емоциите си или по някакъв начин сме нарушили баланса в емоционалния си живот?

Най-общо казано в тези случаи ни е нужен човек, който да ни оказва емоционална подкрепа и с когото можем да разговаряме откровено за чувствата си.Това може да е приятел, близък човек, както и терапевт. Някои хора се срамуват от мисълта, че им е нужна емоционална подкрепа, но всъщност е проява на сила да признаем, че има неща, за които ни предстои да се научим.

Интуицията и тялото

Добър начин да се свържете с интуицията си е да осъзнавате по-добре физическото си тяло. То може да се окаже безценен помощник в овладяването на вътрешна мъдрост.

Един от проблемите на съвременното общество е склонността ни да се разграничаваме от телата си. Прекарваме много време, затворени в разума си – постоянно размишляваме, опитваме да подредим всичко логично, но пренебрегваме посланията на тялото си. А то често пъти се опитва да ни насочи по фини (и не дотам фини) начини към правилния път, отговарящ на вътрешните ни нужди.

Преди време си взех почивен ден, за да си отдъхна и събера сили на едно красиво място близо до дома ми. Лежах под едно прекрасно дърво. Скоро долових гласовете на разговарящи хора. Опитах се да не им обръщам внимание, понеже мястото на което бях, ми харесваше и не знаех дали ще мога да намеря друго уединено кътче. Разумът ми твърдеше, че мога да пренебрегна шума от разговора на хората. Но след няколко минути почувствах тялото си напрегнато. Мислех си за една пътечка, която бях зърнала, идвайки насам. Последвах желанието на тялото си и тръгнах по пътечката. Озовах се на красива поляна без жива душа наоколо. Интуицията ми беше използвала тялото ми, за да ме насочи към идеалното място за тишина и спокойствие, за които копнеех.

Колкото по-добре усещате тялото си и се вслушвате в сигналите, които ви дава, толкова повече то ще ви помага да улавяте интуицията си. В това отношение много помагат медитациите, особено ако успявате да съсредоточите вниманието си от мислите в главата към слънчевия сплит или към сърцето. По този начин бихте могли да се откъснете от разума и да се свържете с интуитивния си Аз.

Вслушвайте се в тялото си

Тялото изпраща могъщи послания. Когато се разболеем причината най-често се крие в усилията на интуицията ни да ни подскаже нещо. Често пъти посредством болестта тя ни казва да забавим темпото, да се отпуснем, да се погрижим по-добре за себе си, да се вгледаме във вътрешния ни свят или да се доверим на усещанията си.

Когато работя по даден проект интуицията често пъти ми казва дали вървя в правилната посока. Разбирам това по тялото си и по-точно по това дали то е обхванато от вълнение. В други случаи знам, че съм на правилния път, защото се чувствам спокойна и доволна. Но това са все пак само два примера за начина, по който тялото ми комуникира с мен всеки ден. Опознаем ли тези усещания, ще можем да следваме интуитивните сигнали.

Към книгата