Публикувано на

Откъс от “Променящата се природа на работата” на Световната банка

Откъс от “Променящата се природа на работата” на Световната банка
Откъсът е от книгата „Променящата се природа на работата“ на Световната банка. Книгата е доклад, който анализира променящата се природа на работата и фирмите и подходящите политики за развитие на човешкия капитал, социална защита социално включване.

Променящата се природа на фирмите

Исторически погледнато, фирмите винаги са работили в рамките на някакви граници. Британският икономист Роналд Коуз обяснява това явление в своята статия от 1937 г. „Природата на фирмите“. Той стига до наблюдението, че фирмите в Детройт се разрастват само, когато им излиза по-евтино да завършат на място допълнителни части от производствения процес, вместо да прибягват до свободния пазар.

През 2028 г. фирмите работят в по-широки граници. Споразуменията за свободна търговия и подобрена инфраструктура намалиха разходите на трансграничната търговия, позволявайки трансакциите да се извършват там, където разходите са по-ниски. Новите технологии намалиха разходите за комуникация. В резултат на това фирмите да по-малко вертикално интегрирани – мениджърите прехвърлят повечето дейности на свободния пазар. Някои компании дори създават нови пазари. Например, „JD.com“, втората по-големина компания за електронна търговия в Китай има повече от 170 000 онлайн търговци на своята платформа, много от които са в селските райони.

Границите на фирмите се разширяват постепенно. Достатъчно е само да сравним автомобилната компания „Форд“ от 30-те години на миналия век с групата ИКЕА от 2018 г., за да наблюдаваме как стриктните граници се разширяват с течение на времето. Хенри Форд е притежавал овцевъдните ферми, доставящи вълната за тапицериите на седалките на колите. Притежавал е и товарните кораби, които снабдявали с железни руди и въглища огромния производствен комплекс в Ривър Руж, разстлан по поречието на река Детройт. Компанията сама поддържала повечето дейности, свързани с производството на автомобили, тъй като било по-скъпо да се намери външен доставчик, способен да изработва специфичните авточасти.

Що се отнася до ИКЕА, вертикалната интеграция в Швеция създаде почва за глобализацията през 80-те и 90-те години на ХХ век. Международната експанзия на ИКЕА, която е основана през 1943 г. в Швеция, започва с откриването на малки магазини в Норвегия през 1963 г., а след това и в Дания през 1969 г. Намаляването на тарифните и нетарифните бариери позволи на ШСЕА да създаде глобални вериги. С появата на интернет технологията тези вериги се превърнаха в глобални мрежи: ИКЕА подсигури много от своите продукти чрез онлайн търговия. Фирми от цял свят могат да станат част от мрежата от доставчици на ИКЕА.

Фирми като ИКЕА биха накарали австрийския икономист Джоузеф Шумпетер да се чувства горд. Капитализмът изисква „постоянния полъх на съзидателното разрушаване“, пише Шумпетер през 1942 г. Той не се тревожи дали в този процес могат да бъдат загубени работни места. Тази тревога е за политиците.

Докато границите, в които фирмите оперират, се разширяват, делът на корпоративните служители намалява – в 75% от развитите страни и 59% от развиващите се икономики в периода 1975-2012 г. Световната банка, използвайки общите дялове ат „Penn World Tables“, включително самонаетите в правителствения сектор, изчисли спад от две трети в 76 развиващи се страни.

Правителствата се мъчат да реагират на този спад и често обвиняват възхода на големите фирми, за да го обяснят. Политиците се опитват да създават работни места чрез финансиране на програми за развитие на малки и средни предприятия. Тези програми обаче рядко са икономически ефективни. Те се основават на убеждението, че малките и средни предприятия създават стабилни работни места, но въпреки това доказателствата показват, че големите фирми представляват най-голямата част от стабилните работни места в много икономики.

По-добре е да се облекчат пречките за стартиращите фирми, за да се насърчат конкурентните пазари. Стартиращите фирми изискват благоприятна бизнес среда, която не фаворизира големите частни фирми, които вече отдавна съществуват на пазара (установените играчи), или държавни предприятия, или фирми, управлявани от държавни служители, техните съдружници или роднини. Малък брой стартиращи фирми ще станат следващите „суперзвезди“.

Технологичните промени благоприятстват най-продуктивните фирми във всяка индустрия, стимулирайки преразпределението на ресурсите към тях. Дигиталните технологии позволяват бързо достигане на мащаб. Jamalon – онлайн търговец на книги 2010 г. в Аман, Йордания, успя с по-малко от 100 служители да създаде партньорства с над 3 000 арабски и 27 000 англоезични издатели, доставяйки 10 милиона заглавия в региона на Близкия изток. Бизнесите, базирани на платформи, се увеличават в цял свят, като това предоставя нови възможности за търговия със стоки и услуги.

Има за какво да се радваме и когато става въпрос за възхода на големите фирми. Дигиталната икономика дава възможност на фирмите днес да растат по-бързо от тези преди 20 години. Но има и много, което трябва да се приеме с повишено внимание. Първо дигиталните пазари предоставят нови възможности за фирмите да заглушават конкуренцията. Американският икономист Шъруин Роузен, който през 1981 г. въведе концепцията за „фирмите суперзвезди“, предсказа, че технологиите ще позволят на фирмите да разширят пазарите си или да изтласкат конкуренцията по-лесно. На много пазари тази прогноза се оказа вярна. Технологиите позволиха на някои компании бързо да се издигат до върха като същевременно възпрепятстват останалите.

Второ, глобалното интегрираните фирми, които имат „мащаб“ без „маса“, създават нови предизвикателства за данъчно облагане. Все по-трудно е да се определи къде е добавената стойност, когато фирмите създават стойност, като комбинират мрежи от потребители, идеи и продукция през границите. Като се възползват от международното добавяне на стойност, фирмите на свой ред имат повече възможности да отклоняват печалбите си към юрисдикции с по-ниски данъци. Решенията изискват координация на глобално ниво. Междувременно държавите биха могли да предприемат едностранни стъпки чрез разширяване на режимите за данък добавена стойност или създаване на нови данъци за дигиталната икономика. Но е трудно да се събират данъци върху нематериални активи, като например данни за потребителите. По-традиционните схеми за избягване на данъчно облагане, чрез трансферно ценообразуване, също са по-лесни в дигиталната икономика.

Към книгата