Публикувано на

Откъс от “Практическото мислене” на Едуард де Боно

Откъс от “Практическото мислене” на Едуард де Боно
Откъсът е от книгата “Практическото мислене” на Едуард де Боно. Книгата разкрива механизмите на всекидневното мислене.

Черният цилиндър

Представете си един висок черен цилиндър, изправен пред вас върху бяла маса. Никой не стои близо до масата и на нея няма нищо друго освен цилиндъра, който стои ням и самотен.

Минават двадесетина минути. Внезапно, без всякакво предупреждение, цилиндърът пада с трясък.

Защо?

Никой не се е доближавал до него. Няма никакъв звук, освен шумът от падането.

Искат от вас да се опитате да разберете какво се е случило и да напишете на листче обяснението си. Но имате само десет минути, за да помислите и отговорите. Освен това не ви позволяват да огледате цилиндъра.

Участниците в експеримента

Този експеримент е проведен многократно. Общият брой на участниците в него е хиляда души с най-различни професии: университетски преподаватели, научни работници, изследователи и специалисти, лекари, висши ръководни кадри, шефове на рекламни агенции, специалисти по авторско право, студенти, изучаващи технически науки, изкуство, архитектура, учители и преподаватели от педагогически колежи.

Експериментът с Черния цилиндър е експеримент за практическото мислене

Експериментът с Черния цилиндър беше съзнателно замислен като прост и най-обикновен, за да могат участниците да разберат „явлението“. Той съответства на всекидневното, на практическото мислене по следните свои характеристики:

  • Не е дадена достатъчно информация;
  • Няма възможност за набавяне на нужната информация;
  • Невъзможно е да се експериментира по пътя на опита и грешката;
  • Няма начин да се провери дали някоя идея е правилна или погрешна;
  • Ситуацията не е затворена и в нея човек не може да докаже, че е прав;
  • Възможни са няколко различни обяснения;
  • Работи се с неясни идеи, а не с точни числа, които да могат да се свържат в математическа формула;
  • Въпросът не е толкова в проверяването на идеите, а в измислянето им;
  • Въпреки недостатъчната информация, се изисква твърдо заключение;
  • Няма възможност за консултация.

Когато изследваме мисленето, трудността обикновено се състои в това да отделим мисловния процес от онова, за което се мисли.

Атомният физик мисли за кварки и неутрино. Домакинята мисли за цената на овнешкото. Но мисловният процес при двамата може да е един и същ.

Мисловният процес се определя от характера на ума. Няма бутон, който да щраква за превключване от делничните към сериозните въпроси. Работи един и същ механизъм на мислене.

Мисловното поведение, илюстрирано в експеримента с черния цилиндър се определя от особеностите на един и същи ум, който трябва да се справи с неща като политика, страсти и белене на картофи.

Сурово мислене

Участниците в експеримента бяха поставени в неизгодно положение, защото нямаха достатъчна информация, възможност да огледат цилиндъра, както и достатъчно време да измислят обяснение.

Това недостатъчно „готвене“ имаше за цел да ни покаже така нареченото „сурово мислене“.

При достатъчно време, достатъчна информация и достатъчни възможности да огледат цилиндъра, обясненията на участниците щяха да бъдат съвсем други. Щеше да последва внимателен анализ, проверка, докато всичко започне да изглежда както трябва или докато бъде отхвърлено.

След шлифоването на резултата би било невъзможно да се разбере каквото и да е за скрития процес. Докато в една издигната набързо конструкция много ясно личат сглобките, пукнатините и начинът на построяване.

Резултати от експеримента с Черния цилиндър

Някои от резултатите потвърждават очакваното за практическото мислене. Други са в разрез с него. Главната полза от тях е, че те очертават ясна рамка за идентифициране на основните характеристики на мисленето, а именно:

  • четирите начина да бъдем прави;
  • петте начина да грешим;
  • петте начина да разбираме
  • ролята на хумора, творчеството, въображението и вниманието.

Всичко това е част от всекидневното, практическо мислене. Ако човек се научи да гледа на тези аспекти на мисленето обективно, то той ще може да ги усъвършенства.

Експериментът с черния цилиндър е нещо като лупа, под която може да се разгледа мисленето.

Какво е мислене?

Мисленето е онова пропиляно време между мига, в който видим нещо и мига, в който вече знаем какво да предприемем във връзка с него. Това е време, изпълнено с идеи, които водят една към друга и с чиято помощ се опитваме да се ориентираме в непознатата ситуация и да я превърнем в позната. С познатата ситуация знаем какво да правим.

На един по-късен етап човек се научава и се забавлява със самоцелни идеи. Но основното биологично предназначение на мисленето е да помогне на живия организъм да оцелее, да избегне опасностите и да набави онова, което му е нужно.

Мисленето общо взето е за това да знаем как да реагираме в определена ситуация – да се втурнем ли лакомо напред, или да хукнем уплашено назад.

Три са основните процеси, които живите организми използват, за да научат достатъчно за нещата, които ги заобикалят, така че да могат да реагират правилно. Те са:

  1. Инстинктите
  2. Ученето, или научаването, заучаването в двете му форми – непосредствено и опосредствано
  3. Разбирането

Инстинкт

Това е вградена в организма неизменна реакция, в резултат на която определени обстоятелства автоматично предизвикват определено действие.

Реакцията е заложена предварително. Тя е пряка, автоматична и непроменлива, подобно на лампата, която светва, когато щракнете ключа. Същевременно реакцията е и вградена в организма, така както електрическата инсталация е вградена в сградата. При нея не е нужно никакво заучаване. Съвременният човек не използва много инстинктите си, както животните.

Животните реагират инстинктивно на ситуации, с които не са се сблъсквали преди. Черен силует с определена форма, който прелита над гнездото на малките птичета, ги кара да се свият уплашено. Но същият силует, ако се движи назад, не предизвиква никаква реакция.

Инстинктите са точни реакции, задействани от точно определена ситуация. Малките чайки отварят уста за храна веднага щом над тях се появи клюноподобна форма с червено петно на нея, защото така изглежда майка им. Същата реакция предизвиква парче дърво, на което е нарисувана червена точка.

Преимущества и недостатъци на инстинктивните реакции

Инстинктивната реакция е незабавна и съвършена. Тя не изисква никакво заучаване. Същевременно е и предсказуема и не се променя каtо съдържание. Това я прави много полезна в общуването между животните.

Основните недостатъци на инстинктите е тяхната неизменност и невъзможността да се приспособяват към ситуацията, както и да се отменят, ако са неподходящи. Броят на неизменните вродени реакции е ограничен, така че е невъзможно справянето с нови ситуации, за които няма готов отговор.

Непосредствено учене

Това е бавен процес, при който организмът открива подходящата реакция за определена ситуация по пътя на опита и грешката.

Секретарката научава как началникът й иска да изглеждат писмата. Конят в цирка се научава да се изправя на задни крака. Котката се научава да намира пътя до дома. Тенесистът усвоява сервисите.

Ученето предполага някакво действие в ситуацията и проследяване на резултатите от това действие. Те биха могли да бъдат добри, лоши, неутрални.

Ако ядете неузрели плодове, вкусът може да е неприятен. Ако цирковият кон застане на задни крака, награждават го с ябълка.

Ние постепенно се научаваме да реагираме така, че резултатът да бъде само удоволствие, а не болка. Веднъж оформена по този начин, реакцията се предизвиква от определени ситуации, също като инстинктивната.

Преимущества и недостатъци на непосредственото учене

Преимуществото на ученето пред инстинкта е, че можем да си изработваме реакции спрямо нови ситуации. А реакцията може да се пригоди точно към ситуацията. Освен това неподходящата реакция може да се промени или напълно отмени.

Сред недостатъците на ученето трябва да поставим преди всичко това, че ученето е много бавно – губим време в опити и грешки. Наградата от това, че ученето не идва веднага, а след дълга поредица от реакции, така че отначало не знаем дали сме на прав път или не. Същевременно ученето може да се окаже и опасно, в случай че всеки трябва да установява за себе си какво представлява електрическия контакт, бъркайки с пръсти в него.

Опосредствано учене

Това е нещо като изкуствен инстинкт. Състои се в усвояване на непосредствени реакции на ситуации, без да е нужно да се преминава през бавния процес на опита и грешката.

Опосредстваното учене е предадено знания от „втора ръка“. Идва от книгите, телевизията, училището, родителите, от други хора. Детето научава, че колата е опасна, без да се налага само да установява това. Студентът научава, че витамин В 12 лекува определен вид анемия, защото така пише в учебника по медицина.

Преимущества и недостатъци на опосредстваното учене

Опосредстваното учене е значително по-бързо и безопасно от непосредственото. Отнася се до ситуации, които още не са възникнали или дори няма да възникнат (географски уроци за далечни страни). Може да се съхранява и да се предава, така че общата маса знания постоянно нараства.

Много важно преимущество на опосредстваното учене е също така фактът, че много умове (някои превъзхождат нашия собствен) могат да работят върху определена ситуация и да изберат много по-добра реакция, отколкото би подсказало непосредственото придобито знание.

Същевременно този вид учене зависи изцяло от източника на знание. Виждаме ситуацията през погледа на човека, който предава знанието. Освен това опосредстваното знание е нещо като средностатистическа реакция, която подхожда за всички, но все пак не е скроена за индивидуалните нужди, както непосредственото знание. Объркващи са понякога и вариантите за реакции, поучени от различни източници (от родители, от учители, от приятели).

И разбира се, стремежът към учене и развитие на мисленето чрез знания не е толкова силен, както при прякото учене. Причината е в това, че наградите и наказанията при учене не са толкова непосредствени.

Разбиране

Инстинктът е реакция, пригодена към определена ситуация. Миризмата на женски молец примамва мъжкия от километри разстояние. При непосредственото и опосредствано учене реакциите също са пригодени към определени ситуации. Те става „познати“ – човек знае какво да предприеме във връзка с тях.

Какво става обаче с новите ситуации?

Какво става и с непознатите, за които няма готови отговори?

На вратата се появява непозната жена. Вие веднага се опитвате да поставите тази ситуация в някаква позната категория, за която знаете отговора. Дали жената прави някакво проучване? Дали се опитва да ви продаде знаме с благотворителна цел? Дали колата й се е повредила? Дали просто се е изгубила? Дали е стара позната, чието лице вече сте забравили?

Разбирането е процесът на превръщане на непознатото в познато, в резултат на което вече знаете как да постъпите. Това се случва в ума – превъртате в него различни идеи, докато непознатата ситуация започне да прилича на някоя позната. Движението от идея на идея се нарича мислене. Разбирането е мислене.

Ако видите в тъмното да се развява бял чаршаф, това ще ви изплаши, защото ситуацията е непозната, но ако забележите, че чаршафът е прострян на въже, вече знаете какво да правите. В ресторанта, когато сте в чужда страна, се опитвате да свържете непознатите думи в менюто с вече познатите ви, за да разберете какви ястия се предлагат. Накрая установявате, че с някои от най-екзотичните имена се назовават добре познати на вас блюда.

Разбирането е много важен процес, защото посредством него човек умножава знанията си. Той може да научи отговорите на няколко конкретни ситуации, но с помощта на разбирането преобразува новите ситуации в познати и така вече знае как да постъпи. Дори без да се налага да прибягва до непосредствено учене или да търси източник на опосредствано учене.

Предимства и недостатъци на разбирането

Разбирането ни позволява да умножаваме знанията си, използвайки старите отговори в нови ситуации. С негова помощ можем да обясним нови ситуации на други хора и благодарение на това те да могат сами да изберат как да реагират, вместо да им се налага да приемат сляпо онова, което им подсказва опосредстваното знание.

От друга страна разбирането има своите недостатъци. То, например е ограничено от наличните стари отговори (или идеи), с чиято помощ трябва да се обясняват новите ситуации. Също така, когато се опитваме да разберем една непозната ситуация в системата на старите идеи, бихме могли да пропуснем много неща, както и да изкривим реалното положение, опитвайки се да я вместим в тях.

Друг недостатък на разбирането е, че непознатата ситуация би могла да се възприеме по няколко различни начина, но човек е склонен да се спре на първия и да повярва, че именно той е единственият възможен. И не на последно място, възможно е различните хора да разберат по съвсем различен начин една и съща ситуация и да действат съответно това какви са разбиранията им за нея.

Практическо мислене

Съвременният човек не използва много инстинктите си, нито пък има достатъчно време за непосредствено учене. Почти през цялото време той разчита на предаденото, опосредствано знание и на разбирането.

Основните знания и идеи на съвременните хора идват от целенасоченото опосредствано учене – в процеса на образованието, но също така случайно, или възникнал конкретен интерес. След това с помощта на разбирането хората се опитват да разположат непознатите ситуации до познати части, за да могат да приложат основните си знания.

Защо да си правим труда да опознаваме и разбираме?

Ще посоча няколко основателни причини:

  • За да реагираме по подходящ начин – да избягваме, да пренебрегваме, да променяме, да се радваме, да използваме, да изследваме и т.н.
  • За да предизвикаме определен резултат – да излекуваме болест, да получим по-добра реколта, да преодолеем бедността, да летим със свръхзвукова скорост, да предотвратяваме престъпления, да печелим регати и др.
  • За да сме в състояние да предвиждаме какво ще се случи – на детето с висока температура, на фондовия пазар, със замърсената околна среда, с времето.
  • За да задоволим любопитството си, което е естествено за всеки човек.

И така, кой е основният мисловен процес?

Превръщането на непознатото в познато, се нарича разбиране, а начинът, по който се извършва това, представлява мислене.

Въпрос на разбиране може да бъде какво представлява определено нещо или пък как да се предизвиква определен резултат. Да разбираме, означава да определим как да постъпим. Процесът на това определяне е мисленето.

Разбирането е мислене.

Към книгата