Публикувано на

Откъс от “Похватите на титаните” на Тимъти Ферис

Откъс от “Похватите на титаните” на Тимъти Ферис
Откъсът е от книгата „Похватите на титаните“ на Тимъти Ферис. Книгата е с интервюта на личности от световна величина, сред които бизнес предприемачи, мениджъри, инвеститори, кинозвезди, спортисти, шахматисти, блогъри и генерали.

Арнолд Шварценегер

Арнолд Шварценегер е роден в Тал, Австрия, през 1974 г. и на двайсетгодишна възраст вече доминира в състезателния културизъм, като става най-младият носител на титлата „Мистър Вселена“. Устремен към Холивуд, той емигрира в Америка през 1968 г. и спечелва пет титли „Мистър Вселена“ и седем титли „Мистър Олимпия“, преди да се оттегли от състезателния културизъм, за да се посвети на актьорското майсторство. Шварценегер, който се появява в първия си филм под псевдонима Арнолд Стронг, прави големия си пробив през 1982 г. с „Конан Варварина“. До този момент филмите с негово участие са спечелили над 3 млрд щ.д. по целия свят.

Той служи с признателност на калифорнийския народ като 38-мия губернатор на щата от 2003 до 2010 г. Трябва да се отбележи, че Шварценегер прави Калифорния световен лидер в областта на възобновяваните енергийни източници и борбата с изменението на климата със Закона за ограничаване на емисиите на парниковите газове през 2006 г. и става първият губернатор от десетилетия, който инвестира във възстановяването на критичната инфраструктура на Калифорния със стратегически план за растеж и въвежда динамични политически реформи, които прекъсват вековната практика на джеримандъринг (умишлено манипулиране на границите на избирателните райони с цел установяване на политическо предимство на определена партия или група- бел. ред), като създава независима комисия за прерайониране и приближава политическите лидери към центъра, като създава система за открити първични избори.

Шварценегер е председател на „Афтър Скул Ол-Старс“ – национална програма за извънучилищни занимания и продължава политическата си дейност чрез института „Шварценегер“ за държавна и глобална политика към Южнокалифорнийския университет, като се стреми да наложи визията за надпартийност, според която лидерите поставят хората над политическите партии и работят заедно, за да намерят най-добрите идеи и решения в полза на хората, на които служат.

Зад кулисите

  • Арнолд е запален шахматист и играе всеки ден. Сменя много партньори и си води дневник за резултатите си през годината. В края на всяка година с някои от тях има изиграни хиляди партии. Един от любимите му филми е „Замъкът Бруклин“ – филм за шаха в градските училища.
  • Когато се срещнах с Арнолд за първи път и седнахме на кухненската му маса, не знаех как да се обърна към него и го попитах притеснено. Той отговори: „Можеш да се обръщаш към мен както искаш. Можеш да ме наричаш губернатор, шницел, Арнолд, както и да е. Но мисля, че Арнолд е най-добре.“.
  • Използвах портативен рекордер, но имах и резервен за първото ни интервю. Арнолд попита: „Това за какво е?“, на което отговорих: „Резервен, ако другият се развали.“ Той се плесна по челото и погледна към своя екип, който се беше разположил из стаята. Наличието на резервен звукозаписен рекордер прави добро впечатление. Кал Фъсман получава същата реплика от Ричард Брансън, тъй като няма зает човек, който да е съгласен да му отнемат от един до три часа за интервю, което никога няма да бъде публикувано.

„Не бях там да се състезавам, а да спечеля“

Показах снимки на Арнолд на 19 години, точно преди да спечели първото си състезание „Мистър Европа Джуниър“. Попитах го: „Твоето лице излъчва такава увереност в сравнение с всички останали състезатели. Откъде е тази увереност?“ Той отговори:

„Увереността ми е благодарение на моята визия за нещата. Абсолютно съм убеден, че ако имаш съвършено ясна представа какво искаш да постигнеш, останалото е много по-лесно. Винаги съм знаел защо тренирам по пет часа на ден, защо трябва да полагам тези усилия и да изтърпя всичките болки, защо трябва да ям повече, защо трябва да понасям трудностите и защо трябва да съм по-дисциплиниран…

Чувствах, че мога да спечеля и затова бях там. Не бях там, за да се състезавам, а да спечеля.“

Как Арнолд прави милиони, преди да стане филмова звезда

„В началото не разчитах, че ще мога да изкарвам прехраната си от филмова кариера. Години наред виждах, че хората, които тренират във фитнес залите и които срещам в актьорските класове, са много уязвими, защото нямат пари и трябва да приемат всичко, което им се предлага, за да се прехранват. Не исках да се окажа в подобна ситуация. Чувствах, че ако действам умно с недвижимите имоти и използвам малкото пари, които бях спечелил от бодибилдинга, семинари и курсове, които продавах по пощата, мога да спестя достатъчно, за да вложа пари в жилищна сграда.

През 70-те години на ХХ век разбрах, че инфлацията е много висока и подобна инвестиция е печеливша. Сградите, които купувах за 500 000 долара след година струваха 800 000 долара, а аз плащах само 100 000 частично, така правех 300% печалба…

Бързо ремонтирах сградите и ги продавах на по-висока цена, закупих още жилищни и офис сгради на ул. Мейн в Санта Моника и така нататък.“

Това ме подсеща за една от любимите ми максими относно преговорите – в преговорите печели този, на когото му пука най-малко. Арнолд си е позволявал да отказва епизодични роли, защото е печелил от инвестициите си в недвижими имоти. Затова и режисира и участва във филми, но не инвестира в тях. Той компенсира несигурността на собствената си кариера, като инвестира в недвижими имоти.

Мария Попова

Мария Попова е писала за издания като „Атлантик“ и „Ню Йорк Таймс“, но според мен нейният най-изключителен проект е BrainPickings.org. Създаден като седмичен имейл до седем приятели, „Брейн Пикингс“ вече има няколко милиона читатели месечно. „Брейн Пикингс“ е делото на живота на Мария – изследване на това как да живеем и какво означава да водиш добър живот. Тя често чете по една книга на ден, дестилирайки най-вечната и смислена мъдрост, която си заслужава да помним и да споделяме. Нейните качества и работоспособност са удивителни.

Зад кулисите

Мария има татуировка на едната предмишница (подобно на Райън Холидей), която гласи: „Върху какво да се фокусираме“ и кръгла мишена под надписа. В центъра на кръга е думата „щастлива“.

Мария:

„Това е произведение на художника Марк Джонс, което държах на стената си в продължение на години. Когато преживях особено труден период от живота си, реших че това е една от онези огромни истини, които толкова лесно забравяме и едно прекрасно заклинание, с което да се събуждаме. За да го направя възможно най-трудно за пренебрегване в началото на всеки ден, го сложих на ръката си.“

Понякога най-добрият отказ е липсата на отговор

„Защо да полагам усилия да обяснявам защо не е подходящо, ако те не са си направили домашното, за да разберат дали е подходящо?“

Мария може да прекара цял ден, отговаряйки на слаби идейни проекти с учтиви откази. Често се замислям за споделената от нея по-горе политика. Дали човек е отделил 10 минути да си направи домашното? Обръща ли внимание на детайлите? Ако не, то не насърчавайте некомпетентност, като я възнаграждавате. Тези, които са небрежни по време на медения месец (т.е. в началото), са все по-зле впоследствие. За забавен пример как да проверим вниманието към детайлите на място, потърсете в Гугъл David Lee Roth Ferriss. Нийл Строс често поставя в своите предложения за работа в „Креглист“: „Не отговаряйте на всеки от чувство за вина. Мария: „Вината е интересна, защото е обратната страна на престижа, а и двете са ужасни причини да вършим каквото и да било.“

Отхвърляне на подвеждащи примамливи предложения

„Може би появяването ти по Си Ен Ен за две минути ще накара баба ти да се гордее с теб, но ако пътуването, подготовката и логистиката изяждат 20 часа от времето ти, което е за сметка на твоето писане, то в последна сметка няма да се гордееш с резултата и поради това не си заслужава. Често си мисля, че парадоксът е, че приемането на предложения, които получаваш е за сметка на качеството на твоята работа – първоначалната причина за тези искания, която винаги трябва да защитаваш.“

Водене на бележки – откриване на скъпоценности

Двамата с Мария имаме почти идентичен процес на водене на бележки за книги:

„Аз подчертавам в приложението Kindle на айпад, а освен това Амазон има тази функция, при която можеш буквално да видиш своите бележки и подчертавания на работния плот на компютъра си. Копирам ги от тази страница и ги поставям във файла „Евърноут“, за да имам всички свои бележки върху определена книга на едно място. Правя също така снимка на екрана на конкретна страница в Киндъл с подчертани от мен пасажи и след това я изпращам по имейл в „Евърноут“, защото както знаеш той разполага с оптично разпознаване на символи. Така че, когато търся в него, търся и в текста в това изображение. Не е нужно да чакам да свърша книгата, за да проуча всичките си бележки…“

Четене в движение

Мария прави повечето си дълги четения от айпад в залата за фитнес. Първият й избор е елиптичният тренажор, когато прави тренировки с висока интензивност. План Б за кардио тренировките са спринтове (което изключва четене), а план В са подскоците с въже. Пътува с утежнено въже за скачане.

Към книгата