Публикувано на

Откъс от “От нула до едно” на Питър Тийл

Откъс от “От нула до едно” на Питър Тийл
Откъсът е от книгата “От нула до едно” на Питър Тийл. Книгата е за предприемачите и дава свежи идеи как да се създава повече стойност и да се изгради преуспяваща компания.

Предизвикателствата на бъдещето

Когато интервюирам кандидати за работа, винаги задавам един и същи въпрос: „Има ли нещо важно, което приемате за истина, а повечето хора – не?”

Въпросът изглежда елементарен, защото не е засукан и в него няма уловки, а всъщност е много трудно да му се отговори. Умът се затруднява, защото това, на което ни учат в училище, по дефиниция е общовалидна истина. Затруднява се и психиката, защото отговарящият е принуден да каже нещо, което знае, че е непопулярно. Гениалността е рядко явление, но смелостта е дори по-оскъдна.

Най-често чувам подобни отговори:

„Образователната ни система е счупена и спешно трябва да се поправи.”

„Америка е най-великата страна на света.”

„Господ не съществува.”

Това са лоши отговори. Първото и второто твърдение може и да са верни, но доста хора се съгласяват с тях. Третото заема страна в популярен дебат. Един добър отговор би трябвало да има следната структура: „Повечето хора вярват в x, но истината е обратна на x”. По-късно в тази глава ще дам моя собствен отговор на въпроса.

Какво общо има този провокативен въпрос с бъдещето?

Опростенчески погледнато, бъдещето е поредица от моменти, които предстоят да се случат. Това обаче, което прави бъдещето важно, не е, че то все още не се е случило, а че то ще е различно от настоящето. В този смисъл, ако в обществото ни нищо не се промени за 100 години, бъдещето ще настъпи чак след 100 години. Ако в идното десетилетие ни чакат драстични промени, значи бъдещето чука на вратата. Никой не може да предскаже бъдещето, но със сигурност знаем две неща: ще е различно и ще бъде родено от настоящето. Повечето отговори на моя въпрос са просто различен поглед върху настоящето. Истински добрите са опит да се погледне в предстоящото.

От нула до едно: Бъдещето на прогреса

Когато си мислим за бъдещето, се надяваме то да е рожба на прогреса. Той може да приеме две форми. Хоризонталният, или екстензивният прогрес се свежда до копиране на общите идеи, т.е. да отидем от 1 към n.

Лесно е да си представим този хоризонтален прогрес, защото вече знаем как изглежда. Вертикалният, или интензивен прогрес е сътворяването на нещо ново, придвижване от 0 до 1.

Далеч по-трудно е да си го представим, защото вертикалният прогрес изисква създаването на нещо ново, което никой досега не е правил. Ако вземете една пишеща машина и произведете още 100, това е хоризонтален прогрес. Ако вземете една пишеща машина и създадете текстов процесор, това вече е вертикален процес.

На макроикономическо ниво думата, която характеризира хоризонталния процес, е „глобализация” – да вземеш нещо, което работи някъде, и да го занесеш навсякъде.

Китай е образцовият пример за глобализация – планът на страната е след 20 години тя да стане като САЩ днес. Китайците копират едно към едно нещата, които са проработили в развития свят – железниците от XIX в., климатиците от XXв., а дори и цели градове. Може и да са прескочили една-две стъпки, например като изграждат мобилни комуникации, без да са положили телефонни кабели, но, така или иначе, те копират.

Думата, която описва вертикалния процес от 0 до 1 е технология. Бързото развитие на информационните технологии през последните десетилетия направи Силициевата долина столица на технологията като концепция. Никой обаче не е казал, че технологията се изчерпва в компютрите. Ако бъде правилно разбрана, технологията всъщност е всеки нов и по-добър способ за правене на неща.

Тъй като глобализацията и технологията са две различни форми на прогреса, възможно е да сме свидетели и на двете едновременно или на всяка поотделно, или на нито една от двете. Например столетието между 1815 и 1914г. е период едновременно на бързо технологическо развитие и на ускорена глобализация. Между Първата световна война и инициираното от Хенри Кисинджър подновяване на взаимоотношенията между САЩ и Китай през 1971г. технологията се развива супер бързо – но не и глобализацията. След 1971г. глобализацията се ускорява, но технологичното развитие е ограничено и се свежда най-вече до информационни технологии.

Епохата на глобализацията насърчи представата, че следващите десетилетия ще донесат повече конвергенция и еднотипност. Дори всекидневният език предполага, че вярваме в нещо като технологичен край на историята: разделянето на света на т.нар. развити и развиващи се страни предполага, че „развитият” свят вече е постигнал всичко, което може да се постигне, а по-бедните страни просто трябва да го настигнат.

Не мисля, че това е истина. Моят отговор на провокативния въпрос по-горе е, че според повечето хора бъдещето на света ще се определя от глобализацията, докато според мен твхнологията е по-важната. Без технологична промяна, ако Китай удвои енергопотреблението си в идните две десетилетия, двойно ще нарастне и замърсяването на въздуха на страната. Ако всяко от стотиците милиони индийски домакини води американски начин на живот при сегашното ниво на технологиите, резулатът ще бъде екологична катастрофа. Ако старите начини за създаване на богатство се разпространяват в целия свят, резултатът ще е опустошение, не благоденствие. В свят на оскъдни ресурси глобализацията без нови технологии е неустойчива.

Новите технологии никога не са били автоматично следствие от хода на историята Предците ни са живели в статични общества с нулев резултат, където успехът се е свеждал до заграбване на чуждо имане. Рядко създавали нови източници на богатства и в дългосрочен период никога не са можели да произведат достатъчно, за да освободят обикновения човек от бремето на трудния живот. След 10 000 години накъсан преход от примитивно земеделие към средновековни мелници и астробалите на XVI в., модерният свят внезапно претърпя неумолим технологичен процес, започнал с появата на парния двигател през 1760-те и продължил чак до 1970г. В резултат на това наследихме по-богато общество, отколкото всяко преходно поколение е можело да си представи.

Всяко поколение, като изключим това на бащите и дядовците ни, в края на 1960-те очакваше този процес да продължи. Представяха си 4-дневна работна седмица, едва ли не безплатна енергия и екскурзии до Луната. Но това не стана.

Смартфоните, които отвличат вниманието ни от обкръжаващия свят, също така отклоняват вниманието ни от факта, че този наш обкръжаващ свят е учудващо стар: само компютрите и комуникациите са се подобрили драстично от средата на миналия век. Не че родителите ни неоснователно си представяха по-добро бъдеще – те просто сгрешиха, като очакваха то да настъпи автоматично. Предизвикателството пред нас днес е едноременно да си представим и да изобретим нови технологии, които ще направят XXI в. по-мирен и по-богат от XX.

Стартъп мислене

Новата технология обикновено се ражда в нови фирми – в стартъпи. Като започнем с Отците основатели на САЩ, минем през Кралското научно общество и стигнем до „Предателската осмица” на Fairchild Semiconductor, светът е бил променян към по-добро винаги от малки групи хора, обединили се около обща мисия. Най-лесното обяснение за това е негативното: Трудно е да се развие нещо ново в голяма организация, още по-трудно е да го направиш съвсем сам.

Бюрократичните йерархии се движат бавно, а бизнес интересите се окопават срещу непредвидени рискове. В най-закостенелите и нефункционални организации показантото демонтстриране на работа е по-добър способ за издигане в кариерата, отколкото самата работа (ако това описание пасва на фирмата, в която работите, напуснете я веднага).

На другата крайност е самотният гений: неговият роман или картина може и да се превърнат в класика, но той никога няма да успее да създаде цяла индустрия. Стартъпите се основават на принципа, че човек трябва да работи в екип, за да постигне нещо повече, но този екип трябва да остане достатъчно малък, за да може да си свърши работата.

Позитивното обяснение за стартъпа е, че това е възможно най-многобройната група хора, които може да убедите в плана си за изграждане на едно различно бъдеще. Най-голямата сила на новата компания е новото мислене: по-важно дори от бързинатата е това, че малките екипи оставят на място на ума да се разгърне.

Тази книга е посветена на въпросите, които трябва да си задавате и чиито отговори да търсите, за да успеете в създаването на нови неща. Това не е ръководство или записано познание, а упражнение по мислене. Защото това е работата на стартъпа: да поставя под въпрос утвърдените идеи.

Към книгата