Публикувано на

Откъс от “Несправедливо предимство” на Робърт Кийосаки

Откъс от “Несправедливо предимство” на Робърт Кийосаки
Откъсът е от книгата „Несправедливо предимство“ на Робърт Кийосаки. Книгата предизвиква хората по целия свят да престанат да приемат сляпо, че са обречени цял живот да водят борба за финансово оцеляване.

Истинската цел на образованието е да даде на човека силата да извлича смисъл от информацията. Проблемът през Информационната епоха е лавината от финансова информация и липсата на финансово образование.

Поради липсата на финансово образование милиони хора с нищо не са по-добри от кучето на Павлов, защото правят това, което са тренирани да правят. Училищният звънец започва да бие и наемните работници си намират някаква работа и предават парите си в ръцете на държавата, банкерите и „Уолстрийт“.

Какво да правя?

Преди няколко години влязох в местния магазин за здравословни храни.

Продавачът в него е истинска енциклопедия. Има магистърска степен по земеделие и е работил като фермер.

За нещастие тригодишната суша и неплатени навреме данъци му костват семейната ферма. Тогава си намира работа в магазин за екологично чисти продукти. Беше здравоработещ служител и се справяше с магазина вече над двадесет години.

Докато отмяташе на касата покупките ми, той попита:

– Знаехте ли, че Федералният резерв не е държавен?

– Да – кимнах в отговор аз.

– Знаете ли, че Федералният резерв и министерството на финансите печатат билиони долари ей така, от въздуха?

Отново кимнах.

– Направило ли ви е впечатление, че цената на храната расте… макар правителството да твърди, че няма инфлация?

– Да – отвърнах аз. – Забелязах, че цените се катерят лекичко нагоре.

– Как тогава правителството може да твърди, че няма инфлация?

– Аз също се питах това.

Докато слагаше храната в найлонови пликове, той додаде:

– Може ли да ви задам един въпрос?

– Разбира се.

– Загазили ли сме?

– Някои хора са загазили.

– Аз нямам нищо – продължи продавачът. – Имам само няколко спестени долара. Цял живот съм живял под наем, защото кредитният ми рейтинг е ужасен. А пенсионният ми план беше унищожен от срива, затова си изтеглих парите по-рано и бях наказан за ранното изтегляне.

Мълчаливо поклатих глава.

– Какво да правя? Прекалено ли е късно да започна отново? Прекалено ли съм стар?

– На колко сте години? – поинтересувах се аз.

– На петдесет и две.

– Имате много време. Полковник Сандърс стартира „Кентъки фрайд чикън“ на шестдесет и шест години.

– Трябвало е да започва отново на шестдесет и шест години?

– Да. Разорил се е, когато новата магистрала заобиколила заведението му за пържени пилета. След като видял колко е чекът му от Общественото осигуряване, полковник Сандърс разбрал, че е загазил. Затова си събрал багажа и започнал да продава правото за специалната си рецепта на заведения по цялата територия на Съединените щати. Получил хиляда отказа, преди най-накрая някой да отговори положително. Така се ражда франчайзинговата му операция. Той я пуска на фондовата борса и така забогатява и се прочува. Днес можеш да намериш „Кентъки фрайд чикън“ по целия свят. Този човек е направил богати мнозина.

– Бизнесът на екологично чистите храни се разраства. Мислите ли, че и аз бих могъл да направя същото?

– Бихте могли.

– Трябва ли да се връщам да уча?

– Образованието е важно нещо – отговорих аз. Но може би е за предпочитане да потърсите друг тип училище.

Към книгата