Публикувано на

Откъс от “Непознати на самите себе си” на Тимоти Уилсън

Откъс от “Непознати на самите себе си” на Тимоти Уилсън
Откъсът е от книгата „Непознати на самите себе си“ на Тимоти Уилсън. Книгата ни въвежда в скрития психичен свят на преценките, чувствата и мотивите, които интроспекцията може никога да не успее да ни разкрие.

Възприемаме ли се така, както ни виждат другите?

Ако има две страни в личността на хората – несъзнавана и съзнавана, като всяка предизвиква уникално поведение, – тогава е интересно да обсъдим как ни опознават другите хора. Можем да си създаваме впечатления от своите автоматични, неконтролирани действия, които отразяват имплицитните ни мотиви и черти (например имплицитната ни нужда на принадлежност), или да ги формираме от контролираните, преднамерени действия, които отразяват експлицитните ни мотиви. Изгежда вероятно хората да обръщат внимание поне отчасти на поведенията, които произтичат от адаптивното несъзнавано. (Например „Джим казва, че е срамежлив, но често е душата на компанията“.) Ако е така, другите хора може да ни познават по-добре, отколкото ние самите се познаваме. Както казва един герой в романа на Ричард Русо Straight Man („Сериозен човек“): „Истина е, че ние никога не познаваме със сигурност себе си … едва когато сме направили нещо, знаем какво ще направим. Затова имаме брачни партньори и деца, и родители, и колеги, и приятели, защото някой трябва да ни познава по-добре, отколкото ние познаваме себе си.“

Има някои доказателства, които подкрепят това изненадващо заключение. Първо, съответствието между оценките на хората за собствената им личност и оценките на другите за тяхната личност не е особено голямо. Донякъде това зависи от чертата; например хората са на едно мнение с другите за степента си на екстравертност, но по повечето други личностни черти нивото на съгласие е скромно (корелациите са около 0,40). Така преценката на Сузи за това, колко любезна и съвестна е, корелира много малко с оценката на приятелите й за нейната любезност и скромност.

Нещо повече, мнението на хората за характера на даден човек съвпада повече помежду им, отколкото с оценката на този човек за самия него. Джейн, Боб, Сам и Даниша вероятно ще имат по-близко мнение за любезността и съвестността на Сузи, което ще се различава от мнението на Сузи за себе си.

Кой обаче е „по-прав“? Дали Сузи знае най-добре колко любезна е, или приятелите й я познават по-добре, отколкото тя познава себе си? За да отговорят на този въпрос, някои учени са изследвали кой може да прогнозира по-добре какво действително ще направи даден човек: оценките на човека на собствената му личност или оценките на другите за него. Ако искаме да прогнозираме колко нервна ще е Сузи, когато се запознава с някой нов човек например, по-добре ли ще е да се осланяме на нейните думи за това, колко екстравертна и любезна е, или на мнението на приятелите й? Има някои доказателства, че мнението на околните (оценките на приятелите на Сузи) прогнозира поведението на хората по-добре, отколкото техните собствени самоотчети (оценките на самата Сузи). В едно изследване например студенти имат по-лоши резултати в прогнозирането колко нервни или приказливи ще бъдат, когато говорят с нов познат, отколкото техни връстници, които се запознават с тях за пръв път.

Други изследвания са установили, че хората имат по-слаби резултати, когато правят конкретни прогнози за начина, по който ще се държат, отколкото когато прогнозират как ще се държат другите хора. Когато са попитани дали ще купят цвете като част от университетската благотворителна инициатива през следващите седмици, студентите правят прекалено оптимистична прогноза; 83 процента казват, че ще го направят, докато в действителност цвете купуват само 43 процента. Когато са попитани колко вероятно е другите студенти да купят цвете, изследваните лица са по-точни; те прогнозират, че ще го направят 56 процента, което е по-близо до действителните 43 процента. В друго изследване хората прогнозират, че ще дарят средно 2,44 долара от приходите си от експеримент за благотворителност, докато другите биха дарили само 1,83 долара. Отново те са по-точни в прогнозте си за другите хора: действителната стойност на даренията е 1,53 долара.

Една от причините хората да не успяват коректно да прогнозират собственото си поведение е, че вярват, че превъзхождат нравствено останалите и ще е по-вероятно да извършат морални добри дела в сравнение със средностатистическия човек. Друга причина е, че хората използват различни типове информация, когато прогнозират собственото си в сравнение с чуждото поведение. Когато прогнозираме действията на другите хора, разчитаме най-вече на натрупания си опит за това, как би действал средностатистическия човек, включително и интуицията си за типовете ситуационни ограничения, пред които са изправени хората („Вероятно много хора, които възнамеряват да купят цвете, никога няма да минат покрай някой от тези, които ги продават“). Когато прогнозираме собствените си действия, разчитаме повече на своята „вътрешна информация“ за собствената ни личност. („Аз съм мил човек, който иска да помага на другите.“) Това може да е проблем по две причини: разчитането само на външна информация кара хората да пренебрегват ситуационните ограничения върху своите действия, например възможността и те да не успеят да минат покрай някого, който продава цветя; второ, както видяхме, вътрешната информация на хората не разкрива „цялата картина“ за тяхната личност и е възможно да не е напълно коректна.

Когато обаче става дума за въпроса кой прави по-добри преценки за нашата личност – самите ние или другите, – може би няма особен смисъл да питаме кой е по-точен. Сузи и нейните приятели може да имат различни виждания за нейната личност, но и двете страни може да са „прави“ в някакъв смисъл. Нейните приятели може би разчитат повече на информация за адаптивното й несъзнавано, както то се разкрива чрез поведението й, особено нещата, които тя не следи и не контролира съзнателно, например в каква степен Сузи се върти и си играе с косата, когато се запознава с нов човек. Сузи, от друга страна, може да базира преценката си на общата си теория за това, колко нервна е в нова социална среда.

Възможно е приятелите на Сузи да са по-точни в прогнозирането на бъдещите й поведения, които са спонтанни и неконтролирани, например колко нервна изглежда на първа среща. Виждането на Сузи за себе си обаче може би е по-точно в прогнозирането на нейните по-контролирани, преднамерени действия, например дали ще реши да излезе на среща с непознат. Сузи има конструиран Аз, който може да е в противоречие с адаптивното й несъзнавано, но въпреки това прогнозира поведенията, които тя съзнателно следи и контролира.

Към книгата