Публикувано на

Откъс от “Не се предавайте!” на Сузана Медоус

Откъс от “Не се предавайте!” на Сузана Медоус
Откъсът е от книгата „Не се предавайте!“ на Сузана Медоус. Книгата е с истински истории за хора с тежки диагнози, които не спират да се борят и намират необходимите лечебни практики.

Двата генома в нас

Докато учените продължават да анализират в детайли какво всъщност се случва в нашите черва, едно вече е напълно ясно: ние се нуждаем от изобилна и разнообразна популация от бактерии, за да може организмът ни да функционира нормално. От какво значение за нас са микроорганизмите в тялото ни?

Д-р Фасано ми обръща внимание, че човешкият организъм има около 25 000 гена. Което е направо жалка работа, като се има предвид, че при червеите те са над три пъти повече. Пшеницата, която съдържа глутен, има над 150 000 гена! Тогава как така – въпреки относително незадоволителния брой гени – ние сме по-сложно устроени в сравнение с хляба или ръжта? Отговорът е, че сме събирателно от два генома.

Първият е човешкият геном, който всички познаваме – ДНК веригата, наръчното ръководство за изграждане и поддържане на организмите, които сме. Вторият геном е комбинираният генетичен материал от бактериите, които обитават в нашите тела.

Оказва се, че тези два генома – нашите и тези на бактериите в нас – действат в тайно споразумение, изпращайки си сигнали един на друг и по този начин дърпат конците на шоуто, което се разиграва във всеки от нас.

Така че, докато нашите батерии вършат немаловажния, но и къртовски труд да държат вързани злосторниците в червата и спомагат за нашето храносмилане, като ни улесняват с несмилаеми въглехидрати (фибрите) и извличането на полезните за нас витамини, то те също действат и на по-горно ниво.

Вторият геном, основаващ се на бактериите в нас, направлява имунната система как да реагира, когато е атакувана: в критичните ситуации и как овладява възпалителния процес в норма и не му позволява да се разпространи, както пишат в книгата си съпрузите Джъстин и Ерика Соненберг – изследователи на микробиомата в Станфорд.

Ние – човешките ни гени и нашите микроби/бактериите – са горе-долу връстници на самото сътворение на света.

Първите три години в живота ни са решаващ период за симбиозата между геномите на човека и бактериите – пишат Соненберг. Ако ние обаче не се държим подобаващо с нашите бактерии, ако сме подложени на инфекции и вземаме антибиотици или пък не приемаме достатъчно фибри, можем да свършим с нашествие от бактерии. Така важните уроци нямат да бъдат преподадени. Нашите бактерии ще накарат имунната ни система да действа да действа свръх активно и да хвърли в бой цялото си въоръжение – унищожителните сили на възпалението, причинявайки автоимунно заболяване. Нито едно изследване не е установило категорично, че употребата на антибиотици води до автоимунни заболявания, но съществуват доказателства, че нашата микробином може да ни предпази от такива заболявания.

Взаимовръзката обаче не стига далеч от автоимунните заболявания. „Изследванията през последното десетилетие показаха, че бактериите в нашите черва са свързани с всички аспекти на нашето здраве“ – каза ми Ерика Соненберг.

„Те не само определят настройките на имунната система, но също така силата и темпото на имунния отговор срещу вредители като вирусите, например, имат връзка с нашия метаболизъм, помагайки на тялото да прецени дали да изгори или да трупа запас от излишни калории. Наскоро беше установена връзката им с централната нервна система – потенциално те влияят на нашите настроения и поведение. Бактериите в много аспекти – допълва Ерика Соненберг промениха разбирането на изследователите в биомедицината за нашето тяло. Те вече го разглеждат не като единно цяло, а като съставен организъм, или като ходеща екосистема, състояща се от човешки клетки и клетки на бактерии.“

Здравият микробином е централен играч в нашия организъм, какъвто е и всеки „истински орган“ – казва д-р Александър Коран, гастроентеролог и доцент в Медицинското училище на университета в Минесота. „Микробиомът има основна функция в метаболизма. Той е на второ място след черния дроб по производство на химически вещества за нашия организъм и влияе на цялото тяло, включително и на мозъка“ – твърди д-р Коран.

Всеки от нас носи тези гени, които ни излагат на потенциален риск от различни заболявания. Дали ще се разболеем или не, зависи от това как се проявяват тези гени.

„Микробиомът е един от най-влиятелните фактори за оказване върху нас от страна на околната страна за промяна на нашите гени и дали от потенциален проблем те ще прераснат в нещо реално не може да се каже“ – казва д-р Фасано. „С други думи това е нещото, което отключва или потиска болестта. Тук говорим за автоимунни заболявания – продължава той – но може да се развие дори рак или неврогенеративни болести като болестта на Алцхаймер и други подобни.“

Независимо от нововъзникващите науки, които евентуално биха могли д обяснят възстановяването на сина ми Шепърд от артрита, ние все още не можем да знаем със сигурност какво точно му е помогнало. За по-обстоен поглед вижте приложение 1 в книгата ми за доказаното въздействие на омега-3 мастните киселини и пробиотиците, които давахме на Шепърд.

Семейството ми обаче е убедено, че всичко се дължи на диетата на Шар и предписания от нея режим. Направо се чудим откъде извадихме този късмет сестра ми да познава човек, който познава Шар. И в това, че тя беше толкова добра да ни помогне. Въпреки че е претоварена майка на три деца и има изтощителна професия, тя си позволи да ни отдели време, с каквото в действителност не разполага, за да говори с нас по телефона и да отговаря на имейлите ми. Както и да ни изпрати по пощата „прах на четирите чудеса“.

Именно това е една от причините да реша да опиша случая на сина ми Шепърд, което направих за първи път в „Ню Йорк Таймс“. Не всеки има да себе си една Шар, затова и споделих всичко онова, което може би помогна на Шепърд. Двамата с Дарън често си казвахме: „Ами, ако не бяхме срещнали Шар?“

Към книгата