Публикувано на

Откъс от “Най-мъдрият в стаята” на Томас Гилович и Лий Рос

Откъс от “Най-мъдрият в стаята” на Томас Гилович и Лий Рос
Откъсът е от книгата „Най-мъдрият в стаята“ на Томас Гилович и Лий Рос. Книгата е за мъдростта като симбиоза между познание, прозрение и преценка на хора и събития.

Две съзнания, един мозък

На ваканция в Швейцария сте и ви се казва, че температурата следобед ще е 19 градуса по Целзий. Трябва ли да си вземете яке или пуловер?

Ако сте израснали в страна, която използва скалата на Целзий, незабавно знаете отговора, защото знаете как се усеща тази температура. Ако обаче сте израснали, използвайки скалата на Фаренхайт, ще трябва да смятате („умножете 19 по 9/5 и добавете 32), за да достигнете до 69 градуса по скала, с която сте запознати.

Този пример подчертава факта, че хората мислят по два много различни начина. Голяма част от нашето мислене се осъществява бързо и автоматично и е базирано на определени асоциации. Израствайки в страна, която използва скалата на Целзий, човек се научава да асоциира различните температурни етикети с различни атмосферни условия. Такъв човек следователно „просто знае“ дали да си вземат допълнително дрехи, когато температурата ще е 19 градуса по Целзий. Този процес, който се разгръща без съзнателно ръководство, често се нарича „интуитивна“ или „рефлексивна“ мисъл. Мисленето, което хората практикуват, когато превеждат непознатите етикети от скалата на Целзий в познатата скала на Фаренхайт, е много различно. Този вид мислене е по-бавен и преднамерен и често се състои от следването на някакви експлицитни правила („умножете по…“). Освен това той е типът мислене, който хората описват като „рационална“ или „рефлекторна“ мисъл.

Понякога рационалното съзнание определя играта. Докато се подготвяте за полет, виждате вестникарско заглавие за пясъчна буря, която според прогнозите ще хвърли в хаос Средния запад и първата ви мисъл е: „Надявам се, че няма да летим над Канзас“. След известен носталгичен и съвсем съзнателен размисъл осъзнавате, че страхът ви не се дължи на някаква статистика, която сте чели, или спомени за местата, където наскоро е имало гигантско торнадо. Той се дължи на вашия жив „спомен“ за торнадото, което е грабнало Дороти и нейното малко куче Тото в земята на Оз.

Друг път царува интуитивният ум. Ако сте фен на бейзбола, знаете, че коментирането на игра, в която питчерът няма попадение срещу противниковия отбор, не може да повлияе на това другият отбор да получи попадение. Не може обаче да спрете чувството, че ще стане точно така и затова избягвате всякакво споменаване на нулите на таблото с резултатите – поне когато питчерът на вашия отбор е този, който се покосява от противника. Или ако сте родител, който стиска палци, когато дъщеря ви се кани да каже своите реплики в училищна пиеса, приемате мълчаливо магическите асоциации, които създава интуитивния ум.

Мъдростта не изисква никога да не действаме въз основа на нерационални импулси и впечатления. Тя обаче изисква известно разбиране на начина, по който тези две „съзнания“ взаимодействат.

Особено важна е нуждата да се признава, че интуитивните впечатления са базирани просто на тази информация, която се изпречва на пътя ни. Интуитивният ум не взема предвид, че информацията с която разполага, може да е непълна или подвеждаща. Това е царството на непреднамерената мисъл.. за да преодолеем това ограничение трябва да развием свързани с ума навици и процедури за събиране на данни, които разширяват виждането ни и ни дават достъп до по-голяма част от нужната ни информация. Работата на рационалния ни ум е да обмисля дали има важна информация, която не е на разположение, е невидима или не сме обмислили. Например, за феновете на Шерлок Холмс: кучето, което не лае през нощта и така разкрива, че неканеният гост е познат човек.Част от това да си умен е да приемеш е да приемеш това бреме, да търсиш скритото и да избягваш да се задоволиш с гледането на света през ключалката на една единствена изкривена леща…

Интуитивният ум е по-импулсивен отколкото рационалния и по-вероятно да действа – да представи преценка и да клони към курс на действие – без да проучи информация, отвъд тази, която е непосредствено предоставена на вниманието му. Това помага да обясним някои от най-често срещаните грешки на ежедневните преценки – много грешки се правят не защото правилният отговор е твърде труден, а защото по-грешният отговор е твърде лесен.

Изследователите на преценките и вземането на решения привличат вниманието ни и ни помагат да разберем именно тези „твърде лесни“ и „твърде изкушаващи“ заключения.

Да разгледаме едно от най-забележителните изследвания в традицията, създадена от Амос Тверски и Даниъл Канеман.
Респондентите четат за следния човек: Линда е на 31 години, неомъжена, пряма и много умна. Завършила е философия. Като студентка тя дълбоко се интересува от въпросите на дискриминацията и наказателното право и участва в демонстрации против използването на ядрена енергия.

След това от изследваните лица се иска да посочат колко е вероятно Линда да се е занимавала с различни дейности по-късно през живота си. В частност те са помолени да ранжират вероятността за следните дейности: учителка в основно училище, психиатричен социален работник, член на Лигата на жените гласоподавателки, активист на феминистко движение, касиерка в банка, застрахователен агент, касиерка в банка, която е активист на феминистко движение.

Забележителният резултат е, че повечето изследвани лица смятат, че е по-вероятно Линда да е касиерка в банка, която е активна във феминистко движение, отколкото да е просто касиерка в банка. Интуитивно това изглежда правилно.

След като помислите за момент обаче, осъзнавате, че това не може да е правилно. Жена, която е „касиерка в банка, която е активна във феминистко движение“, по необходимост е касиерка в банка, така че първото не може да бъде по-вероятно от второто.

Това е базисна логика. Конюнкцията на две събития може да е по-вероятно от вероятността, на който и да е от елементите – касиерка в банка, активна във феминистко движение.

Дори след като разгледаме проблема логически, погрешният отговор продължава да бъде правилен. Правилното решение следователно не е твърде трудно; погрешното (и интуитивно) решение е прекалено лесно.

Какви са тогава някои от коварните начини, по които се втурваме към необосновани преценки и лоши решения, или пък се подвеждаме от умело убеждаващи такива?

Как можем да се предпазим от най-често срещаните капани?

Какви стъпки да предприеме мъдрият човек? И как мъдрият знае кога да забави изводите и да преодолее непосредствените интуитивни впечатления?

Важният компонент на мъдростта е кога да се вярва на интуицията и кога човек да е подозрителен.

Към книгата