Публикувано на

Откъс от “Най-богатият човек във Вавилон” на Джордж Клейсън

Откъс от “Най-богатият човек във Вавилон” на Джордж Клейсън
Откъсът е от книгата „Най-богатият човек във Вавилон“ на Джордж Клейсън. Книгата съдържа девет приказки-притчи, които ни учат, че не можеш да забогатееш, ако не познаваш правилата.

Старият Банзар, навремето прочут и безмилостен воин, вардел прохода към стената около града, където храбри защитници се опитвали да отблъснат настъпващата вражеска армия. От тях зависело дали ще оцелеят Вавилон и стотиците хиляди жители.

От мястото си Банзар чувал виковете на нападателите, тропота на копитата на хилядите коне и оглушителния трясък на обкованата с бронз порта, разтърсвана от ударите на стенобитните машинни. На улицата от вътрешната страна на стената чакали копиеносци, готови да защитят входа към града, ако портите не издържат. Били само една шепа хора, защото армията, предвождана от царя, се придвижвала на изток. Владетелят наредил да потеглят на поход срещу еламитите, без да подозира надвисналата опасност. Неочаквано от север връхлетяла могъщата армия на асирийците. Стената трябвало да устои, в противен случай градът бил обречен.

Около Банзар се тълпели стотици пребледнели от страх вавилонци и нетърпеливо очаквали вести за хода на сражението. Били се умълчали и със страхопочитание наблюдавали как от прохода се точи върволица от ранени – някои се придвижвали сами, други с помощта на братя по оръжие. Трети носели на гърбовете си мъртъвците.

След като в продължение на три дни вражеските войски обикаляли града, внезапно предприели нападение тъкмо срещу тази порта. Шепата вавилонци, отбраняващи града си, се сражавали като лъвове: оттласквали стълбите с катерещите се по тях нападатели, обсипвали ги със стрели, заливали ги с нагорещено олио и пробождали с копията си онези, които съумявали да се покатерят догоре.

Старият Банзар бил най-близо до мястото на сражението и пръв научавал за всяко успешно отблъскване на яростните атаки. Възрастен търговец с треперещи ръце се приближил до него и го помолил:

– Кажи ми! Кажи ми какво става! Нали няма да превземат града? Синовете ми са в армията на нашия добър цар! Няма кой да защити моята съпруга, нито стоката ми, нито храната ми! Вандалите ще плячкосат всичко. Твърде стари сме, за да се браним, а и роби нямаме. Ще умрем от глад! Кажи ми, че онези варвари няма да влязат в града ни.

– Успокой се, добри човече – рекъл стражът. Стените на Вавилон ще устоят. Върни се при жена си и й предай, че дебелите зидове ще защитят и вас, и собствеността ви, така както защитават царската хазна. И гледай да се движиш близо до стената, че да не те улучи някоя стрела.

Възрастният търговец се отдръпнал и някаква жена с бебе на ръце се приближила до стария страж и попитала:

– Знаеш ли какво се случва там горе? Кажи ми истината, за да успокоя горкичкия ми мъж. Ранен е тежко и изгаря от висока температура, обаче настоява да му дам бронята и копието, за да брани мен, детето и другото дете, което е на път. Твърди, че проникнат ли в града враговете ни, за отмъщение ще изнасилват жените и ще ги избият до крак.

– Не се тревожи, добра жено, стените на Вавилон са високи и зад тях и ти, и децата ти ще сте в безопасност. Не чуваш ли какви победоносни викове надават нашите храбри воини, докато заливат с нагорещено масло враговете?

– Чувам ги, но чувам и как се тресе портата под ударите на стенобитните машини…

– Върни се при мъжа си и му кажи, че портата е здрава и ще издържи. И че нападателите се катерят по стената, но там ги посрещат копията на нашите бранители. А сега върви, гледай си в краката и гледай по-бързо да се озовеш зад сградите!

Банзар се отдръпнал, за да стори път на подкреплението – тежко въоръжени воини с бронзови щитове. Докато минавали край него, някакво момиченце го дръпнало за колана и с треперещо гласче попитало:

– Моля те, кажи какво става. Ще загинем ли? Чувам страшни звуци. Виждам окървавени мъже и много ме е страх. Какво ще стане с нас, с мама, с братчето ми и с бебето?

Коравият стар воин примигал с очи и вирнал брадичката си, после побързал да успокои малката:

– Не се бой, миличка! Стените на Вавилон са сигурна защита за вас четиримата. Преди повече от сто години добрата царица Семирамида е наредила да ги иззидат, че такива мъничета като теб да са в безопасност. Досега никой не е успявал да ги разруши. Тичай обратно при майка си и й кажи да не се страхува, защото градските стени ще ви пазят.

Дните минавали, старият Банзар все така стоял на поста си, наблюдавал новите подкрепления, които влизали в прохода и се качвали на стената, за да се сражават с врага, после – ранени или мъртви – отново се озовавали долу. Около него продължавали да се тълпят изплашени хора, които се вълнували дали стените ще издържат. А той неизменно отговарял с достолепието на опитен воин:

– Стените на Вавилон ще ви защитят.

Три седмици и пет дена нападенията не спирали, дори станали по-ожесточени. Лицето на Банзар все повече помръквало, все по-силно стискал зъби. В прохода зад него земята прогизнала от кръвта на ранените и се разкаляла под краката на непрестанния поток от воини, които се качвали на стената, а след време, олюлявайки се, минавали по обратния път. Всеки ден телата на мъртвите нападатели с трупали пред стените, всяка нощ другарите им ги пренасяли и ги погребвали.

На петата нощ от четвъртата седмица шумотевицата отвъд стената поутихнала. Зазорило се, под първите лъчи на слънцето се видели облаци от прах от оттеглящата се вражеска армия. Храбрите защитници въодушевено закрещели. Ясно било какво е предизвикало радостта им. Виковете им били подети и от хората, наизлезли на улиците. В най-високата кула лумнали пламъци, издигнал се синкав дим, чрез който вестта за победата се разнесла надлъж и на шир.

За пореден път стените на Вавилон попречили на жестоките вражески войни да превземат града, да ограбят съкровищата му и да отведат в робство жителите му.

Поуката

Вавилон просъществувал векове наред тъкмо защото бил добре защитен. Друга възможност нямало.

Градските стени били красноречив пример за стремежа на хората към закрила и желанието им да я осигурят – желание, което е вродено в човеците. И до днес то не е отслабнало, но ние съвременните хора разполагаме с много по-модерни и по-практични възможности за защита.

В наши дни сме в безопасност зад непробиваемите стени на застраховките, банковите сметки и надеждните инвестиции, те ни предпазват от ненадейни беди и от трагични събития, които могат да сполетят всекиго, без изключение.

Поука: Не можем да си позволим липсата на солидна защита!

Към книгата