Публикувано на

Откъс от “Мълчаливият език на лидерите” на Карол Кинси Гоуман

Откъс от “Мълчаливият език на лидерите” на Карол Кинси Гоуман
Откъсът е от книгата “Мълчаливият език на лидерите” на Карол Кинси Гоуман. Книгата е посветена на решаващата роля на езика на тялото в ситуации, в които от нас се иска да имаме типичното „лидерско“ поведение – преговори, делови срещи, ежедневна работа със служители.

Жени и мъже в лидерски роли

Да кажем, че разделите една голяма работна група на два екипа. На първия избирате за ръководител жена, на втория – мъж. Двата екипа прилагат напълно различни стратегии за решаване на проблеми. В единия има консенсус и сътрудничество, в другия – чисти заповеди и и йерархичен подход във вземането на решени. Ако не знаехте кой кой е и трябваше да гадаете, навярно бихте казали, че първият екип се ръководи от жената, а втория – от мъжа. И в повечето случаи (но не винаги) щяхте да сте прави.

Когато правим обобщение за някакъв сегмент от население – особено толкова големи и разнородни сегменти като „жени“ и „мъже“, с положителност ще има известна доза на неточност и стереотипност. Докато четете текста по-надолу, ще се сетите за толкова много индивиди, за които това обобщение не се отнася. Но все пак науката е установила някои значителни различия между половете при функционирането на мозъка, еволюционната предразположеност и стила на комуникации, които могат да имат дълбоко въздействие върху начина, по който се държат жените и мъжете и начина, по който биват възприемани в лидерските си роли.

Невронауката за пола

Когато се говори за изследване на мозъка и пола, въпросът не е в това кой е по-добър и по-умен, а става дума за различия. Мъжете например имат шест и половина пъти повече сиво вещество, което се свързва с когнитивното функциониране на мозъка, а жените имат близо десет пъти повече бяло вещество от мъжете, което се свързва с познавателната способност.

Бялото вещество свързва мозъчните центрове в нервната мрежа, докато сивото вещество локализира мозъчната дейност в само един активен мозъчен център. Поради това мъжете са по-склонни към разделно мислене и предпочитат да се фокусират силно само върху една задача, докато умението на жените е да обединяват и да асимилират информация.

Подпомагани са от това, че женският мозък има по-голям корпус калозум (мазолесто тяло). Това е дебел сноп влакна, който свързва двете полукълба на мозъка и спомага за тяхната комуникация и е предимство за жените, в случаите, когато се налага да се осъществяват критично важни връзки между привидно несравними едни с други елементи.

До неотдавна се смяташе, че разликите в това как чувстват и изразяват емоции мъжете и жените се дължат единствено на възпитанието. Но според Луан Бризендайн – професор по клинична психиатрия в Калифорнийския университет в Сан Франциско, емоциите се преработват по доста различен начин в женския и мъжкия мозък. И при двата пола емоционалната болка на друг човек активира огледалните неврони, но в мъжкия мозък се включва една втора система (темпорално париеталната връзка), която от своя страна активира неговите вериги „анализирай и оправи“. И така, докато женския мозък се затваря в емоционална емпатия, мъжкият, след като бързо идентифицира емоцията, вече е зает с търсене на решения.

Еволюцията е програмирала мъжкия мозък за ловуване, на което се дължат по-малкия обхват на периферно виждане на мъжете, в сравнение с жените, способността на мъжете да се фокусират върху един единствен източник както и по-добрият им усет за ориентиране, както и нежеланието им да питат за посока, когато се изгубят.

У жените е развито периферното виждане, което им помага да поемат повече сигнали. И двата пола са бдителни за знаци на опасност, но и това те правят по свои собствени уникални начини. Например, когато влизат в стая, мъжете автоматично поглеждат за изходите, за да преценят евентуалните пътища за бягство, докато жените обръщат внимание на лицата на хората, за да разберат кои са те, как се чувстват и дали е безопасно да се остане в компанията им.

Дори предразположението на жените към плач е отчасти върху неврологична и психологична основа: генетично обусловеното освобождаване на повечето пролактин в тялото и мозъка на жените, води до по-големи слъзни жлези. Затова дори и в култури, в които е приемливо мъжете да плачат, жените произвеждат повече сълзи и плачат по-често.

В продължение на десетилетия изследванията в областта на физиологията поддържаха тезата, че жените и мъжете реагират физиологично еднакво на стрес, което означава че когато индивидите се сблъскват със стрес, би трябвало да отговарят или с агресивно поведение, или да се отдръпнат от стресовата ситуация.

Неотдавна обаче учените откриха недостатък в тази теза. Изследвания в Пенсилванския университет установиха, че жените и мъжете реагират по много различни начини на стреса. В мъжкия мозък засиленият приток на кръв към левия челен коров дял или наистина говори за активиране на реакцията „бий се или бягай“. При жените стресът активира лимбичната система на мозъка, която се асоциира с емоционалните реакции. Жените реагират с реакцията „погрижи се и се сприятели“. Затова по-вероятно е, когато са заплашени, когато се страхуват или когато са стресирани, жените да закрилят, да се грижат се за другите, да се обръщат за закрила към семейството и приятелите. Но не само това е единствената разлика между половете… Стресът например увеличава способността за емпатия у жените, докато при мъжете я намалява.

И така, какъв е смисълът на всички тези научни факти за света на бизнеса? Ето какъв е.

По време на стресиращи и потенциално застрашаващи предизвикателства в организацията – масови уволнения, преструктуриране и др., не трябва да се учудвате, ако мъжете в лидерския екип предпочетат да се изолират и да се отдръпнат, „за да работят над цифрите“, докато жените-лидери се фокусират върху успокояване на тревогите и отчаянието на служителите. Макар че за нито една от двете реакции не може да се каже, че е по-добра, отколкото другата, тези данни показват, че балансираното участие на мъже и жени в лидерския екип може да се окаже може би най-доброто в повечето ситуации.

Защо относително малко жени са на висши ръководни позиции?

Жените са мнозинството от работната сила в Америка. Те съставляват и мнозинството от завършилите университет в страните на ОИСР (Организация за икономическо развитие и сътрудничество) и мнозинството от специалистите в няколко богати страни, включително и в САЩ. Жени вече ръководят много от големите компании в света, от „Пепсико“ в Америка до „Арева“ във Франция.

Много организации полагат истински усилия да развиват лидерските умения на служителите си. Те създават работна среда с ориентирана към семейството политика и възможности за гъвкаво работно време единствено с надеждата да привличат, задържат и подготвят жени за високи мениджърски позиции.

Независимо обаче от преобладаването на жените в работната сила, от големия им напредък в образованието и въпреки усилията на организациите за развитие на лидерски качества, сравнително малко жени са успели да се изкачват на най-високите стъпала на корпоративната стълбица. Само 2 % от главните изпълнителни директори на компаниите от списъка на сп. „Форчън“ – „Топ 500“, са жени.

Изтъкват се различни причини защо това е така. Според повечето изследвания се смята, че успешните лидери трябва да притежават харизма, а това се асоциира с мъжете, макар че действителните качества на ефективното лидерство са комбинация от мъжки качества (твърдост, самоувереност, фокус върху изпълнението на задачите) и женски черти (загриженост за хората, усет, поддържане на взаимоотношения). Очевидната последица от това погрешно убеждение е, че един мъж има повече шансове да получи лидерски пост, отколкото жена със същата квалификация.

Има и друга причина. Жените срещат трудност да бъдат подсъзнателно разпознати от хората около тях като приемливи лидери.

Изследователи в Университета в Делауеър сравнили невербалните реакции на жени и мъже лидери и установили, че интелектуалната асертивност на жените (отстояване на права, идеи, позиции, без да се нарушават тези на другите) в дискусии с участието и на двата пола, излъчвала невидими невербални знаци с негативно въздействие. Жените, които се изявяват и заемат лидерски роли, получават по –малко реакции на харесване и повече реакции на нехарасване от членовете на своята група, отколкото лидерите мъже, представили се по същия начин…

… Силата на невербалната комуникация е в нейната подсъзнателна природа. Този въпрос следва да се обсъжда. По този начин биха могли да се намаляват негативните реакции, а така също и да се ограничат последиците от тях.

13 полово обусловени разлики в невербалната комуникация

  1. Жените се чувстват по-спокойни, когато към тях пристъпват отпред. Мъжете предпочитат това да става отстрани. По същия начин, когато двама мъже разговарят, те застават под лек ъгъл един спрямо друг, докато две жени застават една срещу друга, позиция която мъжете считат за конфронтационна.
  2. Когато мъж кима с глава, това означава че е съгласен. Когато жена кима с глава, това означава че се съгласява да слуша говорещия, или да проявява съпричастие с него, или пък го насърчава да продължи.
  3. За жената добрите умения за слушане включват установяване на зрителен контакт и реагиране с невербални знаци. За мъжа слушането може да стане с минимален зрителен контакт и без почти никакви невербални знаци за разбиране.
  4. Мъжете, които не се познават добре помежду си, обикновено застават на по-голяма дистанция един от друг, отколкото жени, които току що са се запознали.
  5. В корпоративната среда жените и мъжете използват по различен начин докосването. Жените си служат с него, за да дадат сигнал за съгласие, съчувствие, състрадание, близост и радост. Докосването при мъже е мотивирано изключително от притежаването на власт, затова и докосванията са в посока „отгоре-надолу“.
  6. Мъжете се разперват и завладяват цялото им достъпно пространство. Те се разпростират, сядат с разтворени крака или крак връз крак, но така че обхващат широко място, разпиляват книжата си върху заседателната маса и протягат назад ръце към гърба на стола. Жените седят прибрано, държат лактите си до тялото, а краката стегнато кръстосани. Подреждат материалите си на малки, стегнати купчинки за да заемат колкото е възможно по-малко място от пространството.
  7. Жените звучат по-емоционално от мъжете, защото използват някъде около пет тона, когато говорят, а при стрес гласовете им се издигат. Мъжете не само че имат по-дълбок вокален обхват, но и използват само приблизително три тона. По-дълбокият и по-силен глас на мъжа се възприема като доминиращ и уверен.
  8. Склонността на мъжете да свеждат до минимум лицевите си изражения предизвикват неловкост у жените. Те възприемат често пъти липсата на лицево изражение за негативен отговор. Една жена изпитва безпокойство, когато не може да разчете човека, с когото разговаря.
  9. И жените, и мъжете се усмихват, когато се чувстват искрено щастливи, или когато им е забавно, или най-малкото, когато това се очаква да бъде направено от тях. Но жените се усмихват повече от мъжете – правят го, за да прикрият неловкост или притеснение, или да смекчат негативно впечатление.
  10. Мъжете са по-склонни от жените да дават невербален израз на гнева си при физически изблик на енергия, например, те удрят по масата.
  11. Жените седят с прибрани един до друг крака, понякога ги кръстосват един връз друг. Мъжете по-често седят с разтворени крака под ъгъл 10-15 градуса, позата им е по-отворена и по-отпусната.
  12. Езикът на тялото на мъжа в повечето случаи излъчва статус, спокойствие и увереност. Мъжете изпращат по.често, отколкото жените, сигнали на безразличие, несъгласие и недоволство. Жените дават повече израз на своя ентусиазъм, радост и видимо реагират, когато чувствата им са наранени.
  13. Жените с шепнещ, напрегнат глас се възприемат като по-хубави, женствени, но и като повърхностни и неинтелигентни. Мъжете с дрезгав, напрегнат глас се възприемат за зрели, мъжествени и интелигентни.

Лидерски стилове на жените и мъжете

Жените лидери са по-склонни да бъдат интерактивни, стремят се да продължат дадена среща, дотогава, докато се изчерпи емоционалното й съдържание. Жените прилагат лидерски стил, който се характеризира със стремеж към по-голямо участие във всичко. При тях е характерно още и да споделят информация, но и власт, както и да създават и поддържат среда на сътрудничество. Притежават силни умения за изграждане на взаимоотношения, което ги прави съпричастни към служителите.

Докато жените се фокусират върху удовлетворяване на междуличностни потребности, мъжете не поставят такова значение на тези умения. Не се възхищават на уменията на други хора, а на властта и контрола, който други хора имат. В подхода си към бизнес делата, мъжете лидери са склонни на повече взаимодействие, но щом веднъж сделката приключи, те загърбват общите действия и отново се връщат към самотното изпълнение на задачите. Предпочитат йерархическия лидерски стил, както и напътстващия подход. Същевременно мъжете са възприемани по-добре, когато изпълняват роли, свързани с командване и контрол.

Очевидно е, че както мъжете, така и жените могат да бъдат успешни лидери. И въпреки това има известни различия. Лидерите мъже са склонни да използват състезанието – да сравняват идеи на отделните участници в екипа. А жените търсят да открият връзки между отделните идеи. И това е основателен аргумент и двата пола да участват в един лидерски екип.

Езикът на тялото на жените и мъжете лидери

Неотдавна извърших изследване с мениджъри в САЩ, Канада и Европа. Исках да разбера женския и мъжкия стил на комуникация и проблемите, които възникват в различните лидерски стилове. Зададох четири въпроса:

  • Коя е най-силната страна в комуникацията на лидерите мъже?
  • Коя е най-силната страна в комуникацията на лидерите жени?
  • Коя е най-голямата слабост в комуникацията на лидерите мъже?
  • Коя е най-голямата слабост в комуникацията на лидерите жени?

Отговорите показаха, че двата пола установяват едни и същи силни и слаби страни в себе си и едни в други. Когато четете изводите, които бяха направени, обърнете внимание колко от онова, което хората наричат „комуникация“, се определя и влияе от специфичните за всеки пол невербални характерни черти и поведенчески модели.

Трите най-силни страни в комуникацията на мъжете лидери

1. Физическо присъствие

  • „Мъжете са по-едри и изглеждат по-силни“
  • „По-вероятно е мъжете да имат официален кабинет или началническа титла, което може да ги направи да изглеждат и да се чувстват по-властни“

2. Директен и твърд подход

  • „Мъжете стигат до същината на темата, когато излагат фактите“
  • „Мъжете имат по-дълбоки и по-силни гласове, доминират в разговора“

3. Сигнали в езика на тялото

  • „Мъжете запазват лицето си безизразно, което показва, че могат да контролират емоциите си“
  • „Мъжете имат уверена, властна поза и заемат повече пространство“

Трите най-силни страни в комуникацията на жените лидери

1. Умение да разчитат езика на тялото

  • „Жените имат способността да долавят и най-неуловимите знаци на невербална комуникация“
  • „Жените имат по-добра представа за това, което се случва“

2. Добри умения за слушане

  • „Жените правят повече контакт с очи, когато слушат“
  • „Жените умеят да насочват вниманието си към този, който говори“

3. Изразяване на емпатия

  • „Жените излъчват атмосфера на дружелюбие и приветливост. Това е по-очевидно в комуникациите „лице в лице“
  • „Жените са по-сърдечни – те са по-достъпни, експресивни и влизат в хармония с другите“

Както ще видите по-долу, силните страни на комуникацията се превръщат в слабости, когато с тях се прекали.

Трите най-слаби страни в комуникацията на мъжете лидери

1. Прекалено безцеремонни и директни

  • „Мъжете могат да бъдат арогантни и гръмогласни“
  • „Мъжете са толкова безцеремонни, че обиждат хората и потискат духа им“

2. Безчувствени към емоционални реакции

  • „Мъжете могат да бъдат прекалено логични и да не схванат чувствата и емоциите, които се крият зад думите“
  • „Мъжете не слушат. Дори и не се преструват да слушат“

3. Твърде уверени са в собственото си мнение

  • „Мъжете прекъсват през цялото време – сякаш тяхното мнение е единственото, което е важно“
  • „Държат се така, сякаш изобщо не ги интересува какво казват хората“

Трите най-слаби страни в комуникацията на жените лидери

1. Прекалено емоционални

  • „Жените оставят прекалено много чувствата им да се виждат, понякога изглежда, че дори губят контрол над тях“
  • „Познавам много компетентни, опитни и талантливи жени, които са плакали на биднес среща – за ужас на себе си и на хората, с които разговарят“

2. Нерешителни – не стигат до същината на въпросите

  • „Жените започват да обясняват как се прави часовник, докато аз просто искам да разбера колко е часа“
  • „Жените не могат да те погледнат в очите, когато трябва да ти съобщят нещо неприятно“

3. Липсват им властови сигнали

  • „Някои жени разчитат на женственост и привлекателност, за да повлияят на даден резултат, вместо да поддържат разговора на професионално равнище“
  • „Езикът на тялото на жените може да бъде двусмислен или объркващ, когато те използват твърде много жестове“

Към книгата