Публикувано на

Откъс от “Моите Учители” на Атанас Атанасов

Откъс от “Моите Учители” на Атанас Атанасов
Откъсът е от книгата „Моите Учители“ на Атанас Атанасов. Книгата съдържа авторски интервюта с хора на духа – истински мъдреци – които говорят за истинските неща и ценности в живота.

Академик Мирзакарим Норбеков

Академик Мирзакарим Норбеков е роден в Узбекистан. Ректор е на Института по самовъзстановяване на човека в Москва. Уникалната си система създава постепенно. На 19 години започва да търси път за възвръщане на собственото си здраве. Лечителят Саид Мохамед Хасан го запознава с опита и начините за самолекуване на древните източни изцелители. Учи се и от Убайдуло Каримов, превел ръкописите на Авицена. Академик Норбеков идва често в България, помогнал е на много хора да възстановят здравето си. През 2005 г. в НДК представя системата си пред повече от 2000 души.

Каква е основата на вашата оздравителна система?

Най-основното е да се разрушат стереотипите на заболелите. Още Хипократ казва, че основните фактори при хроническите заболявания са три – болен, болест и лекар.

Съвременната медицина не изучава пациента, за да види на коя страна е той. Всъщност почти всички хронично болни стоят на страната на болестта. Те вярват на доктора, но се съмняват. Европейската медицина дава огромна помощ на човека, но за жалост без да има предвид конкретен пациент. За нея съществуват болест и лекар, а самият човек – не. Има лекар за лявото око и дясното ухо, толкова тясна е специализацията. Ако отидеш при лекар с оплакване за главоболие, породено, без ти да знаеш от тесните ти обувки, той няма да потърси причината, а ще ти даде хапче и ще те прати да си стоиш в къщи.

Моята оздравителна система учи болните да управляват сами своя организъм, да развиват силата на личността си. Защото повечето болести идват от глупост, пасивност и мързел. Прилагам един вид самопрограма, която достига до дълбочините на мозъка и предизвиква благотворни изменения. Моята работа се основава на разбирането за единство на душевното и физическото здраве, което е характерно за медицината и философията на древните източни народи! Без медикаменти и операции лекувам болести, за които официалната медицина казва, че са неизлечими.

В нашия Институт оздравяват 95 на сто от болните като лекуваме 80 процента от най-често срещаните болести. Правим подбор на пациентите според тяхната морална зрялост и им помагаме да почувстват истинска вяра в себе си. Когато човек започне постепенно да наблюдава и контролира болната част от тялото си, ще почувства силата и ще победи болестта.

При какви заболявания помага вашата система?

Повечето са хронични заболявания, стомашно-чревни болести, сърдечно съдови заболявания, астма, проблеми с щитовидната жлеза, късогледство, далекогледство, катаракта, глаукома, астигматизъм, увреждания на слуха, миоми, кисти и дори онкологични заболявания.

Защо в различни страни откривате „Клуб на милионера“? Всъщност вие се занимавате със здравословните проблеми на хората.

Защото става въпрос за бъдещи милионери, които идват отначало със своите болежки, а в курсовете ми се научават да бъдат господари на себе си и на своето здраве и живот.Това им позволява да оздравеят и да постигат успехи в различни области, да станат по-добри съпрузи, по-добри майки и бащи.

Ако кажеш на съвременния европеец, че е духовен човек и търси духовен път за развитие, той няма да те разбере. Но ако кажеш, че е милионер или милиардер, вече е друго. Това е даже всичко, той разбира, че е преуспяващ. За мен лично материалното съвсем не е всичко. И въобще не е основна цел. То може само да ти позволи да отделяш повече време за себе си, за своето развитие.

Когато някой ми каже, че за него духовността е по-важна от материалното, го смятам за глупак. Ако пък ми каже, че материалното е по-висше от духовното, го считам за идиот. Защото всичко е равно – и тялото трябва да е здраво и красиво, и душата – хубава и развита. Щастието се ражда от хармонията. Човек не бива да бъде роб на нуждата. Както и ничий роб, а да е свободен и силен.

Какво трябва да развива човек, за да се излекува и да успее в живота?

Най-голямата сила е силата на духа. За да се излекува и преуспее човек трябва да развие желязна воля, отговорност пред себе си и висока степен на самосъзнание. Той сам трябва да реши какво да направи – да премахне болестта или да стои в неин плен. Една от основните причини за болестите е, че че човек не е приспособен към средата, която е създал. Ние по цял ден седим и се прави на не-хора. А болният измисля хиляди причини, само и само да не се занимава със себе си. Стори ли обратното, възприеме ли такова поведение към каквото моята система го подтиква, в повечето случаи започва да оздравява.

Как стигнахте до вашата система?

Как бях млад и у мене имаше доста природна енергия и оптимизъм. Не знаех, че моята болест е неизлечима и може би затова се излекувах. На по-солидна възраст състоянието на тялото влияе на поведението и характера и човек започва да се съмнява в собствените си сили и умения. Аз тогава просто не вярвах, че скоро ще умра. Успях слава богу да се измъкна и много години не знам какво е болест. Не можеш да решаваш проблемите на другите, ако сам не минеш през тях. Когато бях на 19 години бях пребит от група войници.Пострадаха бъбреците ми и ме обявиха за инвалид първа група. Родителите ми ме водеха от болница в болница и от лекар на лекар, но те само констатираха, че умирам.

Когато разбереш, че няма изход да оздравееш, гледаш на живота с отворени очи. Реших да се взема в ръце. Започнах да се занимавам с бойни изкуства, записах се да уча медицина, четях Авицена и Хипократ. Най-много ми помогна моят първи учител Мохамед Хасан. Дотогава търсех помощ отвън, но учителят ми ме убеди, че ако сам не си помогнеш, чуждата помощ ще бъде твърде незначителна. Може ли да нахраниш слон с лъжичка? Ето това е чуждата помощ. А когато слонът се храни сам, то той ще се нахрани.

Разкажете повече за вашия Учител.

Той е узбек. Граф Мохамед Хасан, кръвен потомък на пророка Мохамед. Бе висок човек – около два метра, със сини очи и тъмна кожа. Много праволинеен и груб. Говореше винаги каквото мислеше. В началото на 90-те години на миналия век баща му заминава дипломат в Англия. Там Мохамед Хасан получава образованието си. След и създаването на Съветския съюз остава в Англия, защото е син на дипломат на вече несъществуваща държава. После получава английско поданство и отива да работи в Индия. Когато се пенсионира, заминава за Непал и там остава 25 години – високо в планините като отшелник. На стари години се върна в родината. Казваше, че когато човек остарее, става сантиментален. Живя доста дълго – до 112 години. Имаше 18 синове. Седем месеца след като си отиде от този свят, се роди най-малкият му син, с разлика от 93 години с най-големия си брат.

Как срещнахте Учителя си?

Съвсем случайно. Веднъж автобусът, с който всеки ден пътувах, се повреди близо до неговия дом. Той винаги минаваше по тази улица и аз знаех, че там живее такъв човек. Хората се редяха на дълга опашка пред дома му, но аз минавах и отминавах. А в този ден, когато се повреди автобусът, реших да отида при него.

Към книгата