Публикувано на

Откъс от “Милионер без образование” на Майкъл Елсберг

Откъс от “Милионер без образование” на Майкъл Елсберг
Откъсът е от книгата “Милионер без образование” на Майкъл Елсберг. Книгата показва, че повечето неща, които са ви необходими за да успеете в бизнеса или живота, трябва да усвоите самостоятелно, извън училището.

Случаят с Мариан

През август 2009 прочетох туит на известната в издателската индустрия Деби Стиърс, по онова време вицепрезидент на дигитален маркетинг в „Харпър Колинс“, в който пишеше: „Моля някой в издателския бизнес да вземе тази жена на работа.“

Заинтригуван, кликнах на линка, където прочетох за току що дипломиралата се Мариан Шембари. Като много други наскоро завършили либерални изкуства, Шембари мечтае да работи за голяма издателска къща. И като много други дипломирали се, няма особен късмет.

„Завърших през месец май – споделя тя – а в средата на август бях готова да си прережа вените, защото нищо не се случваше. Кандидатствах за работа във всяка една от големите, а така също и в по-малките издателски къщи в Ню Йорк.

Реално погледнато правех всичко, което ме съветваха от университетския кариерен център. Имах страхотно резюме. Прекарвах по два часа, за да персонализирам и усъвършенствам мотивационното си писмо, което изпращах, но не получавах никакъв отговор. Нищо, което ме съветваха да правя, за да си намеря работа, не даваше резултати. Никой не ми се обаждаше. Губех се в лавината от кандидати за работа.

Изпратих документите си в малка издателска къща, а човекът там ми отговори, че имали над петстотин кандидатури.“

Мариан се опитва да изпробва друг подход. Плаща 100 долара за „Фейсбук“ реклама със заглавие: „Искам да работя за „Харпър Колинс“.

Деби Стиър, която по онова време работи за „Харпър Колинс“ вижда рекламите на Мариан. Подкрепя я като разпраща нейното рекламно съобщение до различни издателства.

По-късно Мариан пише в блога си:

„Поне един човек от всяка издателска къща, към която бях се насочила преди това, ми изпрати имейл, информирайки ме, че са предали моето писмо в отдел „Човешки ресурси“ или че искат да се срещнем, както и просто че са харесали идеята ми.“

Впечатлен от инициативата и изобретателността на тази млада жена, й написах спонтанен имейл:

„Имам предложение за теб, което вероятно ще е единственият подобен съвет, който някога си получавала.

Защо да търсиш работодател? Със своята мотивация, инициатива и талант можеш да имаш изключителен успех като самостоятелно зает консултант по издателска дейност.

Аз самият вече от три години насам се издържам самостоятелно и съм щастлив от факта, че в момента изкарвам повече пари. Работя на гъвкав график в Ню Йорк, живея уютно в Бруклин, избирам си единствено тези проекти, които ме интересуват и работя на лаптопа си, така че мога да го правя навсякъде. През 2007г. се занимавах с това в продължение на 5 месеца, пиейки кафе с мляко в едно кафене с безжичен интернет в Буенос Айрес.

Ти определено имаш мотивацията. Имаш и таланта. Можеш да постигнеш същото и за себе си. Мисли извън кутията. Не ти е необходим издател, който да ти плаща по 35 бона, които ти ще можеш да изкараш много повече самостоятелно, единствено благодарение на дарбите, които притежаваш.“

Мариан ми отговори, че ми благодари за предложението, но че е решила да започне работа на някаква начална позиция. Каза, че вече е намерила такава работа в една голяма ПР компания в областта на литературата и й се иска да придобие опит. Но няколко месеца след това Мариан ми писа, че иска да се пробва да работи сама и ме помоли за съвет. Започнах да я напътствам как да извърши прехода към консултант на свободна практика.

Мариан сътвори оживен и популярен блог, посветен на издателската индустрия, който получава редовно по 50 коментара при нов материал. Има и хиляди туитър последователи, които постоянно препращат нейните туити, цитират я в „ЕЙ Би Си Нюз“, „Си Ен Ен“ и „Таймс“.

В резултат на тази познаваемост на името й, услугите й са изключително търсени, а тарифата за консултация е 100 долара на час. Всичко това се случва през най-тежката икономическа криза от времето на Голямата депресия насам.

Мариан определено е в значително по-добро положение от своите състуденти, които изпитват затруднения или са се хванали на почасова работа. Тя прекарва много време в Лондон, Нова Зеландия и Ню Йорк…

… Накратко, успехът на Мариан по никакъв начин не се дължи на факта, че има университетска диплома и лъскаво резюме, или каквото и да е от нещата, които е следвала. Дължи се на това, че самата тя е била достатъчно умна, за да изгради име и собствена марка.

Понятието „марка/бранд“, обяснено в едно изречение

Вероятно в английски език не съществува дума, различна от думата „марка/бранд“, около която да се откриват по-преувеличени реклами, въздушни и огледални изрази на вербална диария. Ако решите можете да изхарчите цяло състояние за услуги, посветени на това понятие и да дадете 25 или 100 бона, че дори и повече на някой корпоративен консултант за това да ви „брандира“.

Ще спестя всичко това и ще ви дам дефиниция на понятието, която се състои от едно изречение.

Вашият бранд/марка е това, за което хората започват да мислят, когато чуят името ви.

Ако хората си мислят „заслужаващ доверие, уверен, интелигентен, забавен, модерен, досетлив, издигащ се“, когато чуят името ви, то това е вашата марка, вашият бранд.

Ако хората си мислят „неудачник, който се прави на голямата работа“, когато чуят името ви, то това е вашата марка, вашият бранд.

Ако хората не асоциират абсолютно нищо с името ви, значи нямате своя марка, свой бранд.

А това, приятели мои, е сериозен проблем. Защото вашата марка/бранд е един от най-ценните ви активи, в повечето случаи по-ценен от резюмето, което представяте, когато кандидатствате да нова работа. Страхотна марка/бранд, никакво резюме – няма проблем. Страхотно резюме, никаква марка/бранд? Добре дошли на 347 позиция от купа с 500 впечатляващи резюмета.

Вашата марка – „репутацията, която ви предхожда“ – ще ви позволи да искате много повече пари за времето и познанията които имате. Ще ви отвори перспективи, които са немислими, без да сте изградили своя марка, в случай че хората не си мислят кой знае какво, когато чуят името ви. Хората до голяма степен следват (авторът има предвид следване в университета – бел от Т.Хр.), за да си изградят резюме, след което години наред допълват въпросното резюме. Но не отделят и минута, за да изградят репутация. Това е колосална грешка и погрешно разпределение на време, пари и внимание.

Сет Годин споделя следното в тази връзка:

„Ако си решил да поемеш по своя път, но вместо да завършиш училище, решаваш да учиш неща, които смяташ за важни, то това е твоята история. На всеки му е необходима история, за да си намери работа. Историята ти може да е, че водиш най-популярният блог на тема авиационна сигурност. Ако действително така, то историята ти е наистина много добра. По-добра е от историята, че си учил в някой университет“…

… Що се отнася до мен самия, ще оставя другите да преценят дали съм забележителен. Едно нещо обаче знам със сигурност. Нито цент от това, което съм спечелил от 2007г. насам не се дължи на това, че съм представил на някого моето „резюме“. Работата ми като свободен агент и писател се дължи на препоръки и нагледни резултати и проекти, които могат да бъдат видяни като напишете името ми в „Гугъл“. Всяко едно от тези неща е част от моята собствена марка, а аз не спирам да я играждам.

Подобни неща не се развиват в университети или в гимназиите. Развиват се, ако предприемате действия в реалния свят. Направете така, че тези ваши постижения да могат да бъдат проследени в „Гугъл“. Това е вашата марка. Сътворявайте. Продавайте. Популяризирайте. Водете. Бъдете сигурни, че онова, което предлагате си заслужава и направете необходимото то да бъде видяно в „Гугъл“. Вашата марка трябва да пресъздава впечатление, че нещата при вас се случват.

Към книгата