Публикувано на

Откъс от „Марк Зукърбърг. Момчето милиардер“ на Джордж Беъм

Откъс от "Марк Зукърбърг. Момчето милиардер" на Джордж Беъм
Откъсът е от книгата „Марк Зукърбърг. Момчето милиардер“ на Джордж Беъм. Това е книга с кратки биографични данни за Марк Зукърбърг – създателят на Facebook, както и с негови мисли и цитати, споделяни в различни източници.

Още преди първичното публично предлагане на акциите на Facebook, Марк Зукърбърг е магнит за вниманието на медиите. Както може да се очаква, много от профилите и статиите за него са фокусирани основно върху младежките му години, личните му особености и най-често върху богатството му. Накратко казано, върху неговата слава на знаменитост.

Фактът, че Зукърбърг е много затворен и необичащ общественото внимание човек, който много рядко дава интервюта, не е в помощ на това възприятие. Като основен учредител на Facebook и настоящ изпълнителен директор обаче, интервютата и публичните изяви са очаквани, ако не и задължителни. Поради това Марк Зукърбърг застава с нежелание в светлината на прожекторите. А би предпочел да прекарва времето си със своите приятели, които го наричат „Зук“, да бъде с новата си съпруга д-р Пресила Чан, с родителите си в Добс Фери, да е в Ню Йорк, или с трите си сестри, които са пръснати по различни места на Съединените щати.

Всичко започва с малкото общежитие в Харвард през 2004 година, когато той пуска TheFacebook онлайн. Изграждането и управлението на най-успешната социална мрежа в света се превръща във мисията на живота му. През 2012 година Facebook достига един милиард потребители – това не е никак зле за човек, който още не се е дипломирал.

Лично

Правилно характеризиран като лицето на Facebook, Зукърбърг е и нейната душа. Много трудно е човек да си представи Facebook без Зукърбърг, въпреки че някои инвеститори лансираха тази идея като последица от ниската цена на нейните акции.

За разлика от покойния Стив Джос, Марк Зукърбърг стои далеч от светлината на прожекторите и камерите. Но вникването в личния му живот разкрива много за неговия характер, за начина, по който мисли, за ценностите му, които изграждат облика на Facebook.

За тези, чийто основни впечатления за него се основават на филма „The Social Network“ („Социална мрежа“) и на книгата, по която е създаден, Марк изглежда умен, самонадеян, безцеремонен и негодник от световна класа. Бен Мезрич – авторът на книгата, никога не е имал достъп до Зукърбърг или до Facebook, въпреки че е успял да накара някои служители на компанията да разговарят с него под прикритието на анонимността. Като се има предвид, че приятелите и колегите на Зукърбърг споделят, че той е внимателен, забавен, привлекателен и като цяло един страхотен човек, ето че имате два напълно противоположни портрета на един и същи човек.

Кой е истинският Марк Зукърбърг?

Журналистите, които са имали шанса да го интервюират, в повечето случаи остават впечатлени. Въпреки че сам признава, че „не дава и пет пари“ за процеса на интервюиране, когато поиска, той може да излъчва изключителен чар и привлекателност, особено ако приеме въпросите за интересни. Но когато въпросите са банални и демонстрират пълна неподготвеност по дадена тема, той се усмихва многозначително, впряга високия си коефициент на интелигентност и използва острия си като рапира ум, за „да прободе“ неподготвената си жертва, която хваната със свален гард, не е в състояние да парира удара.

Хакерството е почитана дума във Facebook

Журналистът от USA Today Барбара Ортутей обяснява в публикация в профила си от 4 февруари 2012 година: „Това е идеал, който се просмуква в цялата култура на компанията. Обяснява подхода на „търсене и изпробване“ на нови идеи (дори и да се провалят впоследствие) и на бързото популяризиране на нови продукти (дори те да не са перфектни). Хакерският подход направи Facebook една от най-ценните компании в света.“

Моята интерпретация накратко е, че Марк Зукърбърг не понася глупците. Отнася се с презрение към тях и ги игнорира, след което бързо пренасочва вниманието си в друга посока. И тук виждаме личната, а не професионалната страна на момчето, което се превърна в крал.

Марк Зукърбърг, Юни 2011г.:

„Към всички мои приятели, които имат по-малки братя и сестри, постъпващи в колеж или гимназия: моят единствен съвет е научете се да програмирате.“

„Харесвам следните неща: откритост, да създавам неща, които помагат на хората да се свързват и да споделят това, което е важно за тях, обичам революции, информационен поток, минимализъм.“

„Миналата година моето лично предизвикателство беше да науча китайски език. Отделях по един час всеки ден, за да уча и към момента мога да кажа, че това е едно невероятно изживяване. Винаги съм мислел, че изучаването на нови езици е предизвикателство, затова реших да се потопя изцяло в това начинание и да се опитам да науча един наистина труден език.

Когато учиш нов език, няма начин „просто да го разбереш“, както става с другите проблеми. Тук е нужна практика и още практика. Изучаването на мандарин (китайски език) ме отведе в Китай, за да науча повече за историята и културата на тази страна, а и да се запозная с нови и интересни хора.“

„От гледна точка на вършенето на работа и обучението и развитието си като личност – с колкото повече гледни точки на различни хора се запознаваш, толкова повече израстваш…

Аз наистина се опитвам да живея с мисията на нашата компания и поддържам всичко останало в живота си изключително просто.“

Колежът

Бил Гейтс изнася встъпителна реч за откриване на академичната години в Харвард през 2007 година. Когато разбира, че университетският вестник го нарича „най-преуспелият незавършил студент“, той казва: „Предполагам, че това ме прави отличник в мой собствен специален клас… Постигнах най-доброто от всички, които са се провалили.“

Другият известен, незавършил Харвард, е Марк Зукърбърг. Той приема присърце думите на Гейтс за интернет, изречени във встъпителната му реч: „Магическото нещо на интернет мрежата е не само, че скъсява разстоянията и прави всеки твой съсед. Тя позволява на множество брилянтни умове да работят заедно върху един и същи проблем – а това само по себе си ускорява темпото на иновациите до зашеметяващи нива.“

Освен, че напуска Харвард преди да завърши, Зукърбърг, който като второкурсник присъства на речта на Бил Гейтс в Харвард, има много други прилики със своя колега –технологичен иноватор. И двамата са изключително умни, любопитни и разглеждат технологиите като сила, която може да промени света.

Важното не е това, че Зукърбърг публикува сайт с неуважително съдържание в колежа, или дори фактът, че напуска същия колеж само две години след като е приет в него. Важен е фактът, че той най-накрая изоставя играчките настрана, запретва ръкави и започва изграждането на TheFacebook – проект, който завладява до такава степен вниманието му, че се фокусира само върху него и остава обсебен до момента, в който е готов за пускане.

Никоя дискусия за колежанските години на Зукърбърг няма да е пълна, ако не се споменат близнаците Уинклевос – те го ангажират да работи над техния сайт за запознанства HarvardConnection. Зукърбърг бързо изоставя този проект и се пренасочва към TheFacebook, който според него имал много по-обещаващо бъдеще.

Марк Зукърбърг, Юни 2004г.:

„Моята цел не е да имам работа. Да създавам готини неща е това, което обичам да правя и фактът, че нямам никой над главата си, който да ми казва какво да правя или да ми поставя срок, в който да го правя, е лукс, към който се стремя в живота…

Предполагам, че в крайна сметка ще създам нещо, от което мога да изкарам достатъчно пари, за да постигна тази цел.“

Марк Зукърбърг, Декември 2010г.:

„Когато всичко започна с моите съквартиранти от колежа, никога не бях си мислил, че ще създам компания или нещо подобно. Все пак сме били само студенти, нали?

Ние създавахме неща, защото си мислехме, че е готино. Все още помня разговорите с моите приятели и бяхме сигурни, че все някой ще успее да постигне това, за което мечтаехме. Че някой ще направи нещо, което да свързва хората и че ние ще бъдем тези, които са допринесли за процеса или които по някакъв начин ще водят целия интернет в тази посока.“

„Докато бях в колежа бях се записал в курсовете по психология и компютърни науки. Казвам това доста често но сякаш хората не го разбират. Винаги съм се интересувал как тези две науки могат да се обединят.

За мен компютрите са средството, с което да създавам добри продукти, а не самия краен продукт.“

Началото

Силиконовата долина е обсипана с труповете на провалили се dot-com компании. Неефективен изпълнителен директор. Лоша визия. Лошо изпълнение. Недостатъчно финансиране. Слабо лидерство. Списъкът с „грехове“ на новосъздадените компании е безкраен.

Но както и във всяка друга област, така и тук винаги има една компания, която се издига на върха и нейният успех може да бъде измерен с това колко време може да просъществува и какъв е растежът й. А в областта на социалните мрежи безспорният номер едно е Facebook.

Както се казва успехът има своите родители, но провалът е сираче. Кой в крайна сметка си спомня за My Space? Компанията си имаше своя велик миг, но вече е в историята на бързо променящата се свят на интернет индустрията. Закупена е от Рупърт Мърдок през юли 2005 г.за сумата от 580 млн долара. Тогава е имала 1600 служители, а в момента те са едва 200. През юни 2011 г. компанията е продадена на зашеметяваща загуба – новите собственици я купуват само за 35 млн долара – едва за една шеста от първоначалната й стойност.

My Space не успява да остане конкурентна, а накрая вече е и безполезна.

Бизнес моделът на Facebook набляга на полезността. В началото на зачеването си компанията разполага със съвсем малък бюджет. Това, което е прави различна, е визията на Зукърбърг. Неговият интерес към психологията се оказва както много полезен. Зукърбърг разбира, че нещото, към което хората винаги проявяват винаги огромен интерес, това са другите хора. И че социалната мрежа е от първостепенно значение.

Марк Зукърбърг, Октомври 2011г.:

„В началото не бяхме структурирани като компания. Всичко започна с няколко мои приятели от Харвард, които бяха наистина умни, но не бяха еднакво ангажирани с проекта.

След това се преместих в Силиконовата долина, но доста от колегите ми не искаха да се местят. Отделиха се, отказаха се от проекта. А аз от своя страна въобще не исках да бъда ангажиран в създаването на бизнес модела на компанията.

Вместо да създадем стандартна компания, ние създадохме дружество с ограничена отговорност във Флорида. Адвокатите ме уверяваха, че този вид компания е „номер едно“ за постигане на бърз растеж. В началото не се опитвахме да я направим възможно най-голяма. Искахме да предоставяме полезност на нашите потребители.

Вместо да пуснем Facebook в училищата където щеше да бъде приета най-добре, ние я пуснахме там, където щеше да бъде възприет най-трудно.

Започнахме със Станфорд, Колумбия и Йейл, където имахме изградени свои общности. Стартът беше успешен. Осъзнахме, че нашата идея наистина заслужава да вложим много повече усилия в нея. Моите приятели са от хората, които обичат да създават готини неща. Винаги се шегуваме с тези, чийто единствено желание е да създават компании, но без те да носят някаква точно определена полза за хората. Има много примери за това в Силиконовата долина. А ние искахме нашият продукт да е полезен.

Това, което е полезно има потенциал да се задържи много дълго време на пазара.“

Към книгата

  • Марк Зукърбърг. Момчето милиардер

    Марк Зукърбърг. Момчето милиардер

    10.00 лв.