Публикувано на

Откъс от „Малкото е новото голямо“ от Сет Годин

Откъс от "Малкото е новото голямо" от Сет Годин
Откъсът е от книгата „Малкото е новото голямо. 183 прозрения и забележителни бизнес идеи“ на Сет Годин. В нея световноизвестният експерт по маркетинг е събрал на едно място най-дoбритe си блoг пocтoвe и cтатии към датата на издаване на книгата в САЩ – 2006г.

Започни сега. Побързай!

Понякога изглежда, че средностатистическите кадри не получават нищо повече от късия край на клечката, която е налична. Дали ще са съкращения или извънредно заплащане за по-старшите от управленското ниво, здраво трудещите се приятелчета в дъното захапват пръта.

Миналата седмица обядвах с моя стар приятел Джим. Не бях го виждал от две години и това бе извънреден шанс да си наваксам. Храната бе страхотна. Но остатъкът от обяда бе доста унил.

Джим работеше за голям нюйорски конгломерат. Той е на петдесет и зад гърба си има двадесет и пет години добре свършена работа. Но той мрази работата си. Хванат е в капан. Прави точно онова, което вършеше и последния път, в който обядвахме заедно. Прекарва дните си в мисли колко дълго ще трябва да чака, преди да може да си позволи да се пенсионира – цифра, която благодарение на краха на фондовата борса, се увеличи значително.

Преди пет години Джим имаше работа-мечта, за която всички ние му завиждахме и която виждахме представена в списанията. Днес същата тази работа изглежда като капан.

Голямата лъжа на новата икономика е, че всеки е способен да живее живота на предприемач без да става такъв в действителност.

Ние възприехме идеята, че всички хубави неща, които хората търсят от една организация – професионална сигурност, облаги, ваканции, сигурността да обвиниш шефа си, когато нещата не вървят добре – могат да бъдат съпроводени от напора на бързия растеж и от онова опияняващо чувство, което получаваме, когато бюрокрацията се разкара от пътя ни и успеем да открием какво наистина сме способни да постигнем.

Превърнахме в знаменитости двайсет и осем годишните, иницииращи нови продукти или лансиращи нови отдели. Завиждахме на щастливците (но не непременно квалифицирани или поемащи риск) мениджъри от средно ниво, които натрупаха състояние чрез стоковите опции (бел.ред.: опцията дава правото на притежателя й да купи или продаде определен актив на определена цена, в рамките на определен срок). Наричахме се „предприемачи“ и се усмихвахме, защото вземахме най-доброто и от двата свята.

Грешка. Голяма грешка. Понеже пропуснахме две значими идеи.

Първата идея е, че големите компании са фундаментално грохнали. Големите компании са такива, защото са много добри в правенето на вчерашния бизнес. Те могат да правят (и продават) нещата си по-бързо и по-евтино от конкуренцията, понеже са се специализирали в направата и продажбата на съществуващите си продукти.

Проблемът е, че когато светът се променя (а той се променя по-бързо от когато и да е било), да бъдеш добър във вчерашния бизнес не е просто безполезно, но и уязвимо. Всички тези големи компании сега издишат, понеже изградената от тях инфраструктура е точно толкова полезна, колкото и линията „Мажино“ (бел. ред.: линията „Мажино“ е система от укрепления, разположени по границата с Германия от Белфор до Лонгюйон, построена 1929-1934, усъвършенствана през 1940г.) – тя е отживелица. Пингвините обичат студената вода. Когато стане топло, те са хванати в капан. Фино настроената машинария, която са изобретили за заобикалящата ги среда, не би работила толкова добре в новата среда.

Втората идея е, че фондовата борса е рухнала дори от по-отдавна. Фондовата борса е огромна психологически масова измама, зависеща от фикцията, че винаги ще се намери някой по-глупав от вас, желаещ да купи акциите за повече, отколкото сте платили за тях.

Ключова част от тази измама е прегърнатата от инвеститорите идея, че големите компании с предсказуеми печалби са склонни да продължават да растат и да процъфтяват. Това бе вярно, разбира се, но в един хаотичен свят всеки ден се доказва, че е погрешно.

Потъването, което изживяваме в момента, е директно следствие от тези две идеи, станали ни много ясни по едно и също време. не е възможно големите компании да растат вечно с 20 процента годишен ръст, усъвършенствайки вчерашния бизнес, но фондовата борса не желаеше и да чуе за това. Затова големите компании, ведно с директната подкрепа на счетоводните фирми, лъжеха за състоянието си (да, „лъжеха“ е силна дума, но така се казва, когато не изричаш истината).

Още от самото начало, докато бяхме зашеметени от голямата експанзия, на която всички се наслаждавахме, изпуснахме истинската цел. И сега си плащаме за това.

Онзи ден заведох сина ми да види Стив Джобс, представящ ежегодната си план-програма на MacWorld Expo в Ню Йорк. Той стоя прикован с часове, удивен от енергията, проницателността и ентусиазма, които Стив внесе на подиума. Имам предвид, че Стив се държеше така, сякаш бе господар на мястото.

Разбира се, той е господар на мястото. И това е най-важният урок, който смятам, че трябва да усвоим от безредиците от последните няколко години.

Apple представя страхотни продукти по регулярен график. Сравнете магията на iPod или на Mac, или пък на Final Cut Pro с безусловната баналност на повечето от нещата, смятани за иновация в големия бизнес. Други технологични компании представят услуги, които очакват, че ще се превърнат в печеливши монополи. Apple представят неща, с които се гордеят.

Стив не се опитва да накара цената на акциите да се повиши. Той не се опита да поддържа заета своята съществуваща инфраструктура или да се нрави на дилърите си. Той прави онова, в което вярва. Той продължава легендата. Тя е щастливото съвпадение между неговото его и нашите желания.

Разбира се, това може да бъде вярно само когато е вярно. През останалото време Apple произвежда продукти, които се провалят, които не завладяват, които не носят печалба. Но за почти трийсет години са се случили достатъчно победи, които да покрият разходите. Той е герой. Модел за милиони.

Какво би било, ако всеки имаше неговата смелост? Какво би било, ако всеки, който чете тази глава, осъзнае, че целта на кариерите ни (2000 часа годишно, петдесет години една след друга – това са сто хиляди работни часа) не е да изфабрикуваме поредната дреболия? Какво би било, само евентуално, ако престанехме да правим неща и започнехме да творим нещо различно?

Гигантската тайна на новата икономика е следната: Предприемачите моментално получаваха безплатно (и бързо) пътуване до богатството посредством фондовата борса. Тази връзка е временно прекъсната, но основната идея, стояща зад предприемачеството, е по-силна от всякога. Във времената на ускорена промяна най-добрите организации са малки и бързи, а хората, които ги управляват, притежават шанса да направят удар, който да бъде решаващ.

Не е съвпадение, че един от вторичните продукти на технологичната революция е смъртта на фабриката. Благодарение на обществено достъпната инфраструктура (от мобилни телефони и е-мейли до Kinko’s и аутсорсинга в Тайланд) определено няма причина вече да се изгражда голяма компания. А след като големите компании вече не са толкова печеливши, то много вероятно е малките да разцъфтят, да направят нещо различно и после (без сълзи) да изчезнат, само за да се появят в друго време, на друго място.

Мнозина трудно биха преглътнали това. Изразнахме с родители, четящи Time или Forbes, а не Inc. Ролевите ни модели не бяха полуделите предприемачи, изпратени на мисия свише, да осъществят нещо или пък да умрат, докато се опитват. Ние не виждаме себе си в тези обувки. Защо светът просто не се успокои и не ни остави да си починем?

Уви, светът няма да се успокои. Силното желание за сигурност е разбираемо, но то е смазано от законите на Мур, от глобализацията, от желанието за конкуренция. Съжалявам, ако сте изминали две трети от пътя си към пенсиониране, но уви, светът полудява за наша сметка.

Всички интернет компании, които се провалиха с гръм и трясък, имаха помежду си нещо общо – опитаха се да използват пари, за да се изолират от външната промяна. Пробваха да си купят успех, големина, стабилност. Не е възможно да постигнеш това, независимо колко си голям.

Докато работиш за някого, не можеш да имаш професионална сигурност. Докато компанията ти е публична, бъдещето ти е в ръцете на другите – хора, които вероятно не са толкова умни като теб. Докато следваш напътствията на другите, няма да реализираш съдбата си напълно и искрено да правиш нещо различно за начина, по който хората живеят и работят.

Колко време отделяте всеки ден, в което да се тревожите колко задоволен и щастлив е изпълнителният ви директор? Колко влагате, за да сте сигурни, че работата му е сигурна? Голямата новина: Вашият изпълнителен директор прекарва толкова време да се тревожи за Вас.

Бих желал да направите нещо за себе си. Умолявам ви. Ще ви отнеме само няколко минути, но смятам, че ще ви хареса.

Представете си за момент, че току що сте изгубили работата си. После си представете, че индустрията, в която сте били обучени и работите, просто е изчезнала.

Какво ще направите? Ще излезете ли да търсите друга работа? Работа в Enron или в WordCom? Или в голяма бюрократична фирма със сто човека, работеща на кредит и с бюджет от няколко милиона долара на година за стратегически консултанти?

А ако нямаше никакви варианти? какво щеше да стане, ако трябваше да започнете нещо? Каквото и да било. Какво би било то?

Не вие необходима добра идея, за да започнете бизнес – откраднете си такава. Открийте някой в друг град, в друг щат, в друга индустрия – и направете онова, което прави и той. След като започнете, първоначалната ви идея така или иначе ще бъде подменена. Умните предприемачи не се придържат стриктно към първоначалния бизнес план. Ще осъзнаете, че всеки ден е още един ден по пътя към успеха и че промяната на плана е част от този план.

Най-добрата част от упражнението идва, когато осъзнаете, че сте достатъчно умни, достатъчно мотивирани и достатъчно съсредоточени, за да го направите наистина. Веднъж решили, че в действителност бихте могли да започнете подобно начинание, ще осъзнаете, че нито един друг вариант не е достатъчно удовлетворяващ.

Напуснете работата си. Точно сега (всъщност, не е необходимо да напускате точно сега. Можете просто да решите да напуснете в този момент). Престанете да правите нещо лудо, рисковано и зле обмислено (настоящата ви работа обхваща и трите). Престанете да работите за фабриката и започнете да градите нещо, което хората ще запомнят.

А ето и трудността: много по-вероятно е организациите, в които хората, вършещи работата, са абсолютно същите хора, вземащи решенията, да успеят в дългосрочен аспект. Почти всички грехове на американския бизнес (от разхищението на природни ресурси до счетоводните измами) могат да бъдат приписани на анонимната бюрокрация. Но предприемачите не могат да бъдат анонимни – това е твоето решение, твоята политика, твоята работа, твоят бизнес – и атова или си бърз и честен, или излизаш от играта. Няма на кой друг да прехвърлиш топката.

Плашещо ли е? Добре, само за момент обмислете алтернативата. Възможно е да работите за Motorola, Adelphia или дори за AT&T, вечно чудейки се кога компанията ще започне да залязва и същевременно да сте заети с правенето на всичко, което шефът ви каже, само за да сте сигурни, че ще сте последните уволнени.

Сравнявайки фактите, ми звучи така, сякаш да стартираш малък бизнес е напълно безопасно.

Към книгата