Публикувано на

Откъс от „Луд гений. Манифест за предприемачи“ на Ранди Гейдж

Откъс от "Луд гений. Манифест за предприемачи" на Ранди Гейдж
Откъсът е от книгата „Луд гений. Манифест за предприемачи“ на Ранди Гейдж. Книгата е посветена на предприемачеството и нестандартния начин на мислене, който може да доведе до крупен пробив в бизнеса.

Предприемачеството създава обекти, които не са съществували преди

Предприемачеството е изкуство, защото създаваме обекти, които не са съществували преди. Като всички истински хора на изкуството, ние не го създаваме заради парите или славата. Ние създаваме нашето изкуство, защото трябва да го направим.

За нас не е трудно да станем следващият интернет милиардер и да се появим на корицата на списание Fast Company, но ние правим това, което правим, независимо дали ще ни направи богати. В психиката ни има някаква празнина, която може да бъде запълненена само, когато се справяме с предизвикателства, замисляме решения, разработваме продукти, откриваме пазари, иновираме процеси и създаваме работни места.

Не всички хора изпитват този копнеж. Нещо повече, за повечето хора той е непознат. Хората, ходейки на работа, са щастливи да намерят мястото си „в картинката“, да изглеждат компетентни и да не бъдат уволнени. Когато се заемат да създадат нещо – независимо дали това ще е пицария, сценарий за научно-фантастичен филм или рекламна агенция – те се стремят с всички сили да си паснат с другите в своята област.

Истинските предприемачи и служителите с въображение, които мислят като тях, не се интересуват да следват глутницата. Те трябва да я предвождат. И не защото слугуват на егото си или на общественото положение, а просто защото не могат да действат по друг начин.

Този манифест за предприемачи в крайна сметка е призив за лидерство, за нови и свежи идеи в създаването на изкуство. По-конкретно той е призив за развитието на мисловен процес, който поражда дисциплините в изкуството, наречени „новаторство“, „пазарна иновация“, „напредничави продукти“, „бляскав маркетинг“, „преоткриване на индустрията“, „“марки-икони“.

Това ще изисква от вас да се промените и да станете мислител, който разпознава, анализира и прави количествена преценка на когнитивния процес, който успелите предприемачи използват, за да постигнат резултатите, които само ние сме в състояние да постигаме. За това е нужна нагласа, че „всичко е възможно“, никога да не казваме „не“ и да бъдем отворени за това, към което ни води изкуството.

Този урок научих от Лудия часовникар.

Две истини от Лудия часовникар

През 90-те години на ХХ век провеждах бизнес конгрес в Централна Европа с Никълъс Хаейк – размирният създател на Swatch Group. По това време Хаейк беше на около 75 години, беше спасил собственоръчно цялата швейцарска часовникарска индустрия и беше милиардер. Но всичко това така и не бе станало причина да улегне.

Провеждахме пресконференция за представяне на събитието, когато един млад репортер го попита кога възнамерява да се пенсионира. Хайек изгледа младежа така, сякаш го бе напсувал. А после по своя груб и сприхав начин, обяви:

„Предприемачите са хора на изкуството. А хората на изкуството никога не се пенсионират!“

В този момент като мълния ме връхлетяха две фундаментални истини.

Първо, разбрах, че до края на живота си ще съжалявам, задето не изрекох пръв тези думи.

Второ, вече знаех как да дефинирам опасенията си.

Хайек така и не се пенсионира. Той умря неочаквано през 2010г. от сърдечна недостатъчност, на работното си място в централния офис на Swatch Group.

Аз се опитах да се пенсионирам веднъж, когато бях на 40 години и преживях първата си криза на средна възраст. Мислех да не правя нищо, само да играя софтбол, да карам коли и да пия коктейли в кокосови орехи. Издържах девет месеца. Безделието ме влуди, затова се върнах в играта. Така и не проумях защо ми беше необходимо да го правя. Но в мига, в който Хайек направи онова свое изказване, аз веднага разбрах.

Предприемачът като човек на изкуството

Книгата на Сет Годин „The Icarus Deception“ разкрива блестящо артистичната същност на предприемача. А великолепната книга на Стивън Пресфийлд „Turning Pro Rap Your Inner Power and Create Your Life’s Work“ също предлага чудесни прозрения за пресечната точка между творческия гений и света на всекидневния труд.

Фундаменталната истина, която подчертават и двете книги е, че предприемачите – подобно на хората на изкуството – не толкова разрешават проблеми, колкото разкриват или създават възможности.

Помислете си за всички циркулиращи мемове, свързани с изкуството: от гладуващия художник до изгубилия вдъхновението си писател, или оценения след смъртта си гений. Паралелите с предприемачите са много.

Също като писателя, надвесен над клавиатурата и мигащия курсор, предприемачът, опитващ се да осигури заплатите на служителите си, може да се намира в най-самотното място на земята. Да, предприемачите не си режат ухото като Ван Гог. Ние сме много по-невротични.

Раждане на мечта. Набиране на капитал. Проблеми със служителите. Съмнения от семейството и от приятели. Излизане на пазара. Пазарът се прозява. Проблеми със служителите. Скептицизъм от страна на близките. Осигуряване на заплатите. Разработване на продукта. Ревност от роднини и приятели. Нападки от медиите. Грижи около търговската марка. Проблеми с паричния поток. Проблеми със служителите. Кошмари с производствените мощности и материалите. Държавни регулации. Споменах ли проблеми със служителите?

Нужно е въображение, за да видиш нещо, което още не е измислено. Нужна е смелост, за да тръгнеш след тази визия, въпреки съмненията, критиките и дори насмешките. Нужна е издръжливост, за да промениш посоката във времена на оскъдица. За да бъдеш предприемач, е нужна нагласа, която малцина притежават, защото изнасянето на една концепция на пазара е в не по-малка степен емоционално влакче от написването на „За кого бие камбаната“, или извайването на „Давид“, или композирането на „Бохеми“.

Предприемачът вижда невидимото, неуловимото

Когато нещо е не е съществувало никога, може да се случи така, че впоследствие то е разбрано, изтълкувано и оценено неправилно. Ако се натъкнете на майка с дракончета, говорещи езика дотраки и никога преди това не сте срещали подобно нещо, неспособността да преработите правилно това, което се намира пред вас, може да стане причина да се заблудите. Заради невярното възприемане по-нататък може да пропуснете възможности и дори да навредите на собствения си успех.

Как да опиша шоколада на човек, който никога не го е опитвал, как да обясня какво е зелен цвят на слепец?

Имаше време, когато „Амазон“ беше смехотворна идея… докато се превърна в блестяща. Имаше време, когато MySpace беше гениална концепция… докато се превърна в провал, но не е изключено един ден отново да стане значим. Фейсбук беше хит, после – несполука, а накрая обхвана целия свят. Поне засега.

Затова и иновацията, а и другите новаторски идеи, са резултат от по-високо ниво на мислене при решаване на проблеми и при предвиждане на тенденции. Иновациите и новаторските концепции се раждат само, когато имаме смелостта да застанем пред празното платно и да си представим реалност, която не е съществувала никога преди.

Ето, това е Лудият гений. Той никога не казва „не“.

Той вижда винаги възможности.

„Додж Вайпър“ е създаден от значително по-високо ниво на мислене от К-платформата на „Крайслер“. Това е форма на мислене, която не се преподава в програмите по бизнес администрация и не може да бъде открита в много ръководни екипи. За жалост както академичните, така и корпоративните среди се научават да мислят реактивно, с поглед назад.
Не можете да стигнете там, където искате, когато мислите по този начин. Трябва да се отърсите от стадното мислене и да освободите вашия Луд гений.

Разбирам, че не сте като повечето хора. Иначе нямаше да изберете тази книга. Но се съмнявам сериозно, че осъзнавате реалните мащаби на вродения гений, който вече притежавате. Повярвали сте на лъжи, ограничаващи вярвания и на негативни мемове.

Лудият гений не е нещо, което откривате, а процес, който развивате

Лудият гений е завоалиран, тайнствен и често пъти смущаващ процес. Той започва с вземането на решение. Това е решение да черпите от вашия личен гений. А това означава да мислите по нови и различни начини, отколкото досега. Това означава да откажете да приемате думата „не“ и да продължите да търсите нов начин. Дори тогава, когато няма начин.

Лудият гений се влияе изключително силно и от квартала, в който сте избрал да се намирате. Нямам предвид улицата, на която живеете. Имам предвид района, където „паркирате“ ума си. И колкото да се опитвате, няма как да живеете на две места едновременно. Ето какви са възможностите.

Посредствен район

В този район живеят повечето от хората. Поради пренаселеността, тук има сериозни проблеми с новите начини, новите възможности, иновациите, новаторските идеи.

Добър район

Този район е по-слабо, но все още гъсто населен. Никой няма да ви критикува, че живеете в него. Напротив. Повечето съседи ще ви приветстват с „добре дошли“ и ще ви насърчат да останете сред тях.

Велик район

Цените на недвижимото имущество в този квартал са високи. Много хора искат да живеят тук, но малцина успяват.

Луд гений

Това е мястото, където ще откриете елитни артисти, творци, от всички професии. Това е клуб само за членовете на клуба, но тук не важат поканите. За да станете член на този клуб трябва да се квалифицирате и това е единствено ваше решение. Почуквате на вратата на възможността и ако не ви отговорят… отваряте я с ритник.

Цената, която плащате

Ако искате да черпите от вродения блясък, който притежавате и да ръководите организация, която произвежда резултати, достойни за Лудия гений, трябва да сте готови да рискувате.

И да сте готови да се проваляте.

Нямам предвид повишаване с няколко пункта на резултатите през третото тримесечие. Имам предвид да направите нещо, което всички казват, че не можете да направите, а после всички да видят как не го правите. Дори и един единствен провал, колкото и мъчителен да е той, може да покаже, че сте в играта и че играете на световно ниво.

Стив Джобс, например е поставен на пиедестал като иновативен, креативен гений. И той наистина беше такъв. Но не забравяйте сериозните провали и погрешни стъпки, който той направи по пътя си. Именно готовността му да се провали, го отведе в крайна сметка до постигането на епохален успех.

Знаете ли, че Стив Джобс е най-големият акционер в „Дисни“? Именно оттам идва най-голямото му богатство, а не от „Епъл“ през 1985г. Това вероятно е било правилното решение по отношение на „Епъл“. Тогава той създава две компании, една от които е „Пиксар“. На „Пиксар“ й е нужно почти едно десетилетие, докато пусне първия си филм – първият изцяло дигитален анимационен филм, но в крайна сметка с продажбата й, точно „Дисни“ прави Стив Джобс нещо повече от член на борда. Прави го милиардер.

Така че, ако желаете да е нещо епично, трябва да сте готови да се изправите пред предизвикателства, някои от които временно ще вземат надмощие над вас. Но тези предизвикателства са стъпалата, които ви помагат да модифицирате стратегиите си, да придобиете знания и да развивате черти на характера си, необходими за постигане на величие.

Никой не е постигнал значим пробив в зоната си на комфорт и вие няма да бъдете първите.

Бъдете готов да платите цената.

Към книгата