Публикувано на

Откъс от “Лидерски промени” на Джон Максуел

Откъс от “Лидерски промени” на Джон Максуел
Откъсът е от книгата „Лидерски промени“ на Джон Максуел. Книгата е за основните принципи на лидерството в наши дни, на фона на промените в днешния свят.

Защо всеки лидер има нужда да се променя?

„Промени се или умри.“ – Томас Еджли

Отдавна искам да напиша книга за лидерските промени, тъй като през десетилетията, откакто изучавам и практикувам лидерство, се промениха много неща. През седемдесетте години на ХХ век, когато бях нов в моята кариера, книгите по въпросите на лидерството се брояха на пръсти. По това време светът на бизнеса се управляваше от мениджмънта и кралят беше Питър Дракър. Това започна да се променя към края на осемдесетте години, когато няколко автори започнаха да пишат книги по лидерството. Хората ги купуваха и ги четяха жадно. Защо ли? Защото усещаха, че животът тече по-бързо и промяната се превръща в норма и затова се нуждаеха от начини за навигиране сред сложните ситуации, които се превръщаха в по-голямо предизвикателство.

Необходимо е хората да изучават лидерство, за да успяват. Принципите на мениджмънта, които бяха преподавани години наред, зависеха от стабилността и от известни фактори. Както казва Ерих Дж. Макнълти: „Управленските системи и процеси обикновено са линейни. При тях се изхожда от допускането, че когато на входа на дадена система се подават подобни елементи, получените резултати ще бъдат също подобни. Лидерството обаче изисква по-нюансиран възглед за света, защото е свързано с хора: какво ги мотивира, какви са интересите им и доколко се ангажират. Механичните системи може и да са линейни, но включи ли се човешкият елемент, системата става все по-комплексна и адаптивна.“

Докато мениджмънтът приема стабилността като нещо гарантирано, лидерството предлага принципи, действащи пред лицето на неизвестността. През осемдесетте години хората търсеха лидери, които да ги ръководят, а хората, управляващи организации, осъзнаваха необходимостта да станат лидери.започнеха ли да прилагат лидерските принципи към своя свят, те неизменно преуспяваха. Ето защо през последните трийсет години бизнес светът се управлява от лидерство.

Бързо е по-бързо, напред е по-кратко

Колкото и забързано да беше темпото през осемдесетте години сега, когато погледна назад, то ми изглежда бавно в сравнение с днешните стандарти. Скоростта, с която трябва да се справяме с промените и несигурността, може да се стори някому безумна.

Една от моите организации иска да правя кратки видеоклипове под надслов „Една минута с Максуел“, която да се публикува всекидневно. Екипът ми ме поставя пред камерата и ми дава дума или фраза с молба да реагирам по някакъв начин на нея или да споделя размислите си във връзка с нея. После видеозаписът се публикува онлайн, за да научи гледащите го на нещо. Наскоро за един от тези сеанси ми подадоха фразата „бърз напред“. Онова, което ми дойде веднага наум, бяха думите „по-бързо и по-кратко“ .Ето какво имам предвид.

Бъдещето като че ли стига до нас все по-бързо и по-бързо. То няма да забави хода си. Някой би ли предположил сериозно, че утре ще тече по-бавно от днес? Технологиите, социалните мрежи и бързината на промените никога няма да позволят това да се случи. За да вървим напред е необходимо да се движим по-бързо. А като лидери е нужно да бъдем отпред, да виждаме повече от другите и преди другите. Поради скоростта на промените е необходимо също така да бъдем гъвкави.

Колкото по-пъргави, по-адаптивни и по-гъвкави сме, толкова по-бързо ще можем да се развиваме и да се променяме.
При спортните надбягвания традиционно се признават първите трима финиширали и именно те получават наградите. Днес, извън спорта, изглежда признават за победител само първия. Както казват, да пристигнеш втори, означава да бъдеш първия сред губещите. Ето защо са толкова важни бързината и ловкостта.

Преди няколко години видях в „Ню Йорк таймс“ статия за гепарда, от който можем да научим доста за важността на пъргавината, когато става дума за успех.

„Всеки, който е наблюдавал как гепард преследва антилопа, знае, че тези котки са впечатляващо бързи. Но се оказва, че бързината не е тайната на удивителните им ловни умения. Ново изследване на начина, по който гепардът лови плячката си, показва, че именно неговата ловкост – умението му да скача встрани, да променя рязко посоката и да забавя бързо – не остава на антилопите особени шансове да се изплъзнат…

Гепардът бяга със скорост до 58 мили в час, а средната му скорост е 33 мили в час. Изследователите установяват, че високоскоростните отсечки са малка част от цялото разстояние, изминавано от гепарда всеки ден.

Те откриват също, че гепардът е в състояние да намали скоростта си до 9 мили в час само с една крачка…а се оказва, че този подвиг е от по-голямо значение при лова от способността да се поставят рекордите по бързина. Гепардът често намалява скоростта, преди да направи завой, сочат фактите и това му позволява да прави резките остри завои, които му дават предимство пред неговата бърза и пъргава плячка.“

Напред е също така по-кратко. Като млад лидер ме учиха, че за да водя ефективно организацията си, трябва да създам дългосрочен десетгодишен план, петгодишен план и краткосрочен двегодишен план. Сега това ми изглежда абсурдно. Днес дългосрочният план би могъл да бъде за две годишен срок. Технологиите и нововъведенията се движат с такава скорост, че всичко върви напред в по-кратки времеви рамки. Като лидери няма как да забавяме крачка и да се бавим с преценките си. Необходимо е да се променяме, да правим преценка на ситуацията и отново да се променяме. И да продължаваме да се променяме.

Как лидерът да постигне нещо повече от обикновеното здържане и оцеляване в подобна среда?

Ключът е да се научи постоянно да прави лидерски промени, т.е. да бъде готов и да е способен да внася промени в начина си ръководене, които ще повлияят положително върху развитието, както на организацията, така и в личностен план.

Възпитателката Бруна Мартинуци цитира проучване, което идентифицира трите лидерски качества, които ще бъдат най-важни през идните години: умение за мотивиране на екипа (35%), умение да работи добре в различни култури (34%), умение да улеснява промените (32%).

И за трите качества е нужна адаптивност. Мартинуци сравнява това с китайската поговорка, че мъдрецът се адаптира към обстоятелствата така, както водата приема формата на каната, в която я налеят. Може би в никой друг момент от по-новата история адаптивността не е била по-важна, отколкото сега.

Адаптивността – умението да се променяме (или да бъдем променени) в съответствие с новите обстоятелства – е изключително важно за лидерите.

Към книгата