Публикувано на

Откъс от „Квантовият преход с Петър Дънов“ на Милка Кралева

Откъс от "Квантовият преход с Петър Дънов" на Милка Кралева
Откъсът е от книгата „Квантовият преход с Петър Дънов“ на Милка Кралева. Книгата е сборник с най-съществените послания на великия духовен учител Петър Дънов. Обхваща темите за пробуждането на космическото съзнание, трансформация на мисленето и отношението на хората към природата, света, живота, взаимоотношенията, свободата и личностното израстване.

Хората днес се намират в свят, който не разбират. Те мислят, че го разбират, но резултатите в живота им показват, че не познават законите на природата.

Цялата човешка история ни говори за онова неориентирано състояние, в което се намира човечеството. Има нещо в живота на човечеството, което е обяснявано по различни начини, но и до днес е останало необяснено. Така както го обясняват хората, то не може да бъде разбрано.

За да разберете вашите състояния, трябва да опознаете отношенията си с реалността

Двадесети век е практичен, конкретен, материалистичен. Това е едно детско състояние. Материализмът показва детството на човечеството, той е първата стъпка по пътя на познанието. Той е мястото , където се изпробват органите за обективно възприемане и схващане на реалността.

За да разберете вашите състояния, трябва да опознаете отношенията си с реалността. Представете си, че живеете в палат, където има само една дупчица и оттам влизат светлината и топлината от външния свят. Какви ще бъдат в този случай вашите понятия за външния свят, за топлината и светлината, които идват от него?

Ще мислите, че това, което влиза през тази малка дупчица, е реалността на светлината и топлината. Това е грешно схващане. И да влезе някой да ви каже, че има по-голяма светлина и топлина, вие ще кажете: „Как е възможно, ние не виждаме ли?“

Засега всички вие сте в такива палати и сте опитали само знанието и любовта, които проникват през тази малка дупчица. Затова някои казват, че не си струва да се живее. Да, не си струва да се живее през таз малка дупчица.
Отворете вратите на палата, излезте навън, за да имате ясна представа за онова което ви очаква. В такова положение се намират хората по отношение на познанието си към Реалността.

Мислите, чувствата, стремежите, вътрешния свят и постъпките на хората определят живота им

Хората още не схващат тази зависимост. Но има една велика истина в природата и тя гласи, че всички неща в света са зависими едно от друго. Човек има две възможности за повдигане. Те са наречени: великото голямо и великото малко. Да започне човек с великото голямо е невъзможно, затова всеки трябва да започне с великото малко. Когато хората проучат силите и възможностите на великото малко, ще разберат, че то е дало всички условия, които са потребни на човека за неговото правилно разбиране.

Днес индивидуализмът и егоизмът са стигнали до крайни предели на своето проявление. Всеки е влюбен в себе си и не вижда другите хора и техните страдания. От сутрин до вечер съвременните хора мислят само за себе си. Те са като слепи и постоянно се сблъскват с другите хора, причинявайки вреда на и на себе и, и на тях. Това се дължи на отсъствието на любовта в човешкия живот. А тя е единствената връзка между всички същества. Светът няма да се поправи, докато всеки човек не започне да чувства страданията на другите хора като свои. Във всички трябва да се роди това чувство – да чувстват страданията на другите хора.

В природата има закон, който регулира нещата. Той гласи, че всяко действие има и противодействие. Всяка постъпка, всяка мисъл и всяко чувство на човека, били те добри или лоши, имат същото въздействие върху самия извор, откъдето са произлезли.

Законът е абсолютно справедлив. Онова добро или зло, което човек направи, ще се върне върху самия него. От хиляди години насам хората искат да изменят този закон така, че направеното добро да се връща пак при тях, а направеното зло, да не ги засяга, а да засяга само този, към когото е отправено.

Това е невъзможно по единствената причина, че началото на доброто възприема в себе си само доброто, а началото на злото възприема в себе си само злото.

Доброто и злото действат едновременно в човека, като злото приема своите последствия и доброто приема своите последствия. Човек е създаден между тези две граници. И мъже, и жени, и общество, и държава, всички са поставени между тези две противоположности. Ако надделее злото, то носи разрушение на света, ако надделее доброто – носи растеж и съграждане на света.

Да се научим да разпознаваме реалността

Хората трябва да направят опит да разпознават реалността от сенките й. Те чакат като умрат да им се открие истината за другия свят. Не, по-добре е да им се открие света сега, преди да са умрели. Ако не познаят реалността на света, докато са още тук, то и в другия свят да отидат, те пак няма да я познаят.

Има един установен ред на нещата, има и един неустановен ред.

Неустановеният ред е реалността, а установения ред е преходен. Това, което не е установено, е идеалът за нас и то ни радва. Винаги в едно постижение човек изгубва вътрешния смисъл. Това показва, че той само е дошъл до реалността, но стои извън нея. Човек не познава същността на реалността, но познава нейните проявления – живот, светлина и свобода. Животът е резултат на любовта, светлината е резултат на мъдростта, а свободата е резултат на истината.

Хората винаги са имали твърде смътни понятия за законите и реда, които съществуват в природата и които обуславят живота през всичките векове на миналото. С изключение на просветените, които са ръководели събитията в живота, останалите хора са знаели много малко за онова, което се случва.

А сега обикновените хора не познават почти никакви закони. Познаването на един закон не се състои в разбирането на неговите външни прояви, тоест на механичните му прояви във физическия свят. Също, не е разбиране на един закон, когато той се спазва от страх.

Онова, което хората сега наричат закони, са обикновени временни правила, чрез които те се стремят да уредят взаимоотношенията си. Сегашните правила на хората са лишени от мъдрост и са чужди на живота, т.е не са проникнати от духа на любовта, която обединява всички хора в едно органическо цяло.

Всеки природен закон е един метод, път, по който нещата могат да се изявяват правилно.

Знанието, с което съвременните хора разполагат, им причинява само страдания, защото е частично и повърхностно. И вследствие на това царят несигурност и неяснота във всички области на човешкия живот. По отношение на човешкия ум има много неизяснени неща; по отношение на човешкото сърце има много неизяснени неща; по отношение на човешкия организъм и човешката воля също има много неизяснени неща.

Какво е отношението между организма, сърцето, ума и волята, как функционира организмът – за да се разберат всички тези въпроси, е необходимо знание. Нужно е проучване на самия живот.

Необходимо е човек да съзнава, че има нещо разумно в света, което определя биологически и математически нещата и е поставило известен ред в природата. Когато човек престъпи този ред, всичко в неговия живот започва да се обръща наопаки. Онзи, който е роден за търговец и стане търговец, не може да има нещастие и неуспех в предприятията си. Същото се отнася и за поета, философа, учения. Това е великата истина в света.

Като не разбират пътищата и законите на живота, като наблюдават престъпленията в нашата епоха, хората мислят, че светът днес е по-лош, отколкото е бил в миналото. Това е само привидно. Човечеството днес е в много по-добро положение, отколкото в миналото. Но то още не е готово да използва условията, д които разполага и няма достатъчно вяра, чрез която д възприема необходимите сили, за да може да работи.

Животът има своя вътрешна страна

Животът има своя вътрешна страна, която хората не разбират. Сега те проучват само външната страна на живота, но и нея не разбират. А какво представлява духовният и умственият живот, те нямат и понятие. Те имат ограничени схващания за живота. Мислят, че известни граници на топлината, светлината и студа препятстват проявата на живота.

А истината е, че няма сила, която да ограничи проявите на живот. Животът е над всичко. Формите на проявление на живота обаче зависят от външните условия. Когато казваме, че животът зависи от някои външни условия, подразбираме формите, чрез които животът се проявява при тези условия.

Във физическия свят планините служат като разделни зони, откъдето се изпраща енергия към долините. Те са проводник на енергиите, които идат от пространството. Животът на планината е животът на ума. Животът на полето е животът на човешкото сърце. Направлението на реките в дадена страна също оказва влияние върху развоя на живота. Всичко това може да се вземе като база за възпитание на човечеството.

Също така и различните склонове на планините имат различни влияния, но не само в стопанско отношение. Различните местности, като области на динамични процеси, влияят върху строежа на физическото тяло, респективно на мозъка и във зависимост от характера на силите, които действат в дадена област, е различно и устройството на черепа. Ако хората изучаваха всички тези влияния, биха могли да се освободят от много ненужни страдания и противоречия.

Страданията и болестите са една икономия на природата, чрез която тя иска да застави хората да се откажат от механичния ред и порядък и да ги върне към органичния порядък, който е много по-икономичен.

А в света съществува абсолютен ред и порядък, където няма бедни и богати, учени и невежи, добри и лоши, управници и управлявани. Хората на този порядък са любящи, мъдри, хора на свободата. И благодарение на това царство, което работи в света, ние се ползваме от благата на живота. И сегашната световна криза е проектирана от този свят, защото нашит свят сега се организира не по механичен път, както е вървял до сега, а по органичен път. И от това гледище нас не ни интересува в какво вярва даден човек, за нас е важно как постъпва – разумно или не.

Трябва да влезе нещо ново в човешката душа. Днешните хора нямат идея в живота си – гледат да преживяват някак и да умрат. Те са хора без идеал. Само когато любовта влезе и започне да действа в човека, той има стремеж и идеал. Когато дойде любовта, ще ви създаде един рай и в него ще имате на разположение всичко хубаво и благородно, което пожелае душата ви.

Съвременните хора искат права и човешки свободи, но как се отнасят те към животните и към себеподобните си? Ако се търси право и човещина, те трябва да бъдат за всички. Човещината се състои в това да съчувстват на другите, техните нужди и грижи да бъдат и твои. Това е божественото право в света. Само с това разбиране хората могат да си помагат и да вървят в правия път в живота, където няма препятствия, подобни на днешните. Животът ще им добие вътрешен смисъл и те ще знаят защо и за кого живеят.

За да разреши правилно своите проблеми, човек трябва да знае за какво е роден. Човек се е родил в света, за да познае истината, или казано другояче, човек се е родил в света, за да стане свободен. А кой е свободен? Този, който не е в стълкновение с никого, който е в мир със себе си и се разбира с всички хора.

Макар че днес хората минават за умни, съвременната култура не е изградена върху човешкия ум, а е резултат от човешкото сърце и затова са всичките тези борби и противоречия. Днес работи не човешкият ум, работи човешкото сърце, личните чувства. Хората живеят в задната част на главата си, където са локализирани чувствата, а не в предната част, където е локализиран мозъкът.

Ново направление на живота

Да се поставят нови закони на живота е невъзможно. Вследствие на опита на хората да наложат нови закони на живота, животът им от край до край е пълен с противоречия. Те са се трупали с векове и днес всички пътища в живота са задръстени. Ето защо е абсолютно необходимо да се даде ново направление на живота или по-точно човек да се откаже да пречи със своите закони на живота в неговото проявление. Миналите поколения със своите разбирания и живот са ни завещали толкова дългове и противоречия, че съвременното човечество е пред фалит. Хората, оставени сами на себе си, са фалирали.

Великата наука на живота си има своя практична страна, която искам да ви посоча. Така както мисли и живее съвременният човек е изложен на бързо остаряване, изгубване на силите и на възможностите да се ползва от всички блага на живота. Накрая го очаква смъртта. А знанието има смисъл само тогава, когато може да покаже на човека онези пътища и методи, по които да запази младостта и жизнеността си и да придобие вечния, безсмъртен живот, който не само е блян, а една велика реалност.

Сега хората смятат за реално само това, което виждат и схващат с петте си сетива. Но тогава питам – сянката реална ли е като я виждаме и човешкият ум нереален ли е, като не го възприемаме с нито едно от петте си сетива? За всеки мислещ човек е ясно, че това схващане за реалността е наивно и детско.

Ние се занимаваме с пътищата и методите, по които истинският живот се проявява, т.е. със законите на правилната обмяна между вътрешния и външния живот. Патологичните прояви като недъг и слабости не са част от живота и ние не се занимаваме с тях. Ако съвременният човек иска да се освободи от страданията, трябва да ликвидира патологичните състояния. Днешните убийства, войни, престъпления са патологични състояния. Целият съвременен индивидуален и социален живот е патология. Съществуването на слуги и господари, бедни и богати, управници и управляващи – това все е патологичната страна на живота.

За да се избави човечеството от това патологично състояние и да влезе в пътя на естествения живот, човечеството трябва да внесе хармония в отношението на елементите, които обуславят проявата на живота, защото нарушаването на пропорцията в отношението на елементите, блокира пътя на правилната обмяна и тогава се появява патологията.

Всичко в природата се намира в прогресивно развитие. Формите и отношенията, които днес съществуват, утре ще се изменят, ще се сменят с нови и по-съвършени. Но хората, които не разбират тоз основен закон на творческия процес на живота, му поставят пречки. С това те създават условия за престъпления, а след това създават закони, затвори, бесилки, за да оправят света.

Пътят, по който съвременните хора искат да преобразуват живота на съвременното общество, е неправилен. Това е кърпеж, който няма да допринесе. Каквото и да правят по този път хората, ще достигнат само до един кърпеж. Каквито и идеали да се внесат между болни хора, все ще има същият резултат – болните хора имат нужда от слугуване. И затова първата работа, която трябва да се направи, е хората да оздравеят, за да нямат нужда да им се слугува, а у всеки да има готовност да служи на другите.

Вие се оплаквате от съдбата си. Но трябва да знаете, че човек е господар на съдбата си. Само поради невежеството си той робува на съдбата. Съмнението показва, че имате достатъчно светлина, интелигентност, за да схванете истинското положение на нещата.

Човек може да стане каквото пожелае. Това значи, че е господар на съдбата си. Има една свещена идея, която може да върши всичко в човешкия живот. За да изразите тази велика идея, трябва да дадете ход на светлите мисли и те да проявят своята сила, трябва да дадете ход на благородните желания и те да се изпълнят. И всяка разумна постъпка трябва да бъде направена навреме. В това се крие силата на новите идеи в сегашния век.

Животът идва от безграничното, проявява се в ограниченото и се стреми към свободата. Ако човек не мине от безграничното в граничното, той не може да постигне свободата и да постигне копнежите си.

Като говорим за материален живот, разбиране реализиране на онова, което е заложено в човека. Той най-напред трябва да се научи разумно да се справя с това, което има и да не търси онова, което няма. Или казано с други думи, трябва да даде ход на онова, което е вложено в него и се проявява като копнеж и да не губи времето и силите си да постигне неща, за които в дадения момент няма необходимите способности.

Съвременните хора не са свободни нито в морално, нито в научно, нито в обществено отношение. Само когато спят те са свободни. Ние живеем в епоха, в която предстои разрешаването на всички тези въпроси. Не мислете, че вие сте само публика в света. Всички трябва да вземете участие в разрешаването на проблемите, отнасящи се до вашия личен живот и до колективния живот, в който участвате. Но преди всичко трябва да бъдете носители на една велика идея, която да се стремите да въплътите в живота си.

За да може човек да реализира възможностите на живота си и да избегне ненужните противоречия и разочарования, необходима му е мъдрост. До известна степен разочарованията произтичат от факта, че човек не разбира устройството на света, който е дело на мъдростта.

Към книгата