Публикувано на

Откъс от “Краят на средностатистическия човек” на Тод Роуз

Откъс от “Краят на средностатистическия човек” на Тод Роуз
Откъсът е от книгата “Краят на средностатистическия човек” на Тод Роуз. Книгата е за индивидуалността, нейните основни принципи и предимствата да разглеждаме хората като носители на уникална индивидуалност, вместо като средностатически величина.

Образование, което зачита индивидуалността

Когато започнах да уча в колежа в Огден, Юта, търсех отчаяно изход от живота, изпълнен с трудности и зависим от социални помощи. Нужен ми бе път към някаква конкретна, достойно заплатена кариера, която да ми даде възможност да се грижа по-добре за съпругата и двамата ми сина и ще е подходяща за изключително притесненото ми финансово положение.

През първите 2 години трябваше да изучавам всички курсове през нощта, за да мога през деня да работя на пълен работен ден. Ала минималното заплащане от продажби на електроника и работа в закусвални никога не стигаше за покриване нуждите на семейството ми. Абсолютно всеки месец трябваше да избираме коя сметка да не платим. Взимахме памперси назаем от съседите. Крадяхме тоалетна хартия от обществените тоалетни. Съпругата ми продаде максимално позволеното количество кръвна плазма.

Защо аз, подобно на милиони други хора, бях готов да изтърпя такива лишения, само и само да получа диплома? Защото днес вярваме, че висшето образование е най-важната врата към възможностите в нашето общество. То е врата към по-добра работа, по-добри приходи, по-добър квартал, по-добър живот и единственият начин да ги получиш, е да си осигуриш диплома от колеж. За да помогнат на децата си да преминат през тази тясна врата, повечето родители са готови на почти всякакви жертви.

Според мен, както и според мнозина други, главната цел на висшето образование трябва да бъде да помогне на всеки студент да избере и да се подготви за кариера в област, която го интересува, и то на достъпна цена. Вероятно мислите, че това образование би трябвало да има и други цели, като възпитаване на критично мислене, възпитаване на на пиетет към изкуството или просто обогатяване на светогледа на студентите с нови идеи.

Съгласен съм, че има няколко други основателни цели, но вярвам, че те трябва да са второстепенни спрямо професионалната подготовка. В колежа усвоих критично мислене, социални ценности и нови гледни точки, както и много други хубави неща, които ме развиха като личност. Ала ако в края на тези X трудни години не се бях сдобил с подходяща за мен, свястна професия, щях да считам цялото това време за прахосано.

Ако приемем, че основната цел на висшето образование трябва да бъде подготовката на младите хора за работа в избраното от тях поприще в реалните условия на трудовия пазар, предоставена на достъпна цена, то в този случай няма как да избегнем очевидното заключение: настоящата система за висше образование има сериозен проблем.

Прекалено много завършили студенти не могат да намерят работа за своята специалност (31% според едно скорошно изследване на Кариър Билдър); прекалено много са служителите, които не се справят с високоплатената си работа и прекалено много работодатели твърдят, че дипломираните кандидати, които наемат, се оказват неподготвени. Според изследвания на Асоциацията на американските колежи и университети работодателите оценяват реалните умения на завършилите студенти (от 20 зададени професионални умения) много по-ниско, отколкото ги оценяват самите студенти.

Лесно е да кажем, че вината за всичко това е на университетите. Това обаче не е така – по същия начин, по който причината някои фирми да се отнасят към служителите си като към бройки, не е в капитализма. Подобно на голяма част от света на бизнеса, съвременният модел на висшето образование (и не по-малко маловажно, неговият бизнес модел) е основан на тейлъризма. Съвременните университети обслужват наследената от тях усредняваща система, която е по-важна от отделния човек и принудително налага дартизация на всички образователни процеси. Всички недостатъци на системата (например големите разходи и най-важното – пропастта между това, което студентите научават, и способността им да са полезни в някаква работа) се дължат на дълбоко залегналата, дългогодишна усреднистка архитектура на системата.

Няма значение каква мисия декларират, че следват колежите и университетите – дали ще бъде изграждане на умения за разрешаване на проблеми, критично мислене, разширяване на кръгозора на студентите или друга ценна хуманистична цел. Усреднистките архитекти на съществуващата система я създават преди век с изричната цел да сортират студентите, като сравняват представянето им в стандартизирана програма.

По време на Ерата на усредняването нашата система е образователният еквивалент на състезанието по прилика с Норма, тъй като категоричният му фокус върху едноизмерни критерии и класации принуждава всеки студент да прави същите неща като „средностатистическия” студент. Важното е да си като всички останали, само че по-добър.

Още преди да влязат в колеж, системата подтиква учениците към конформизъм: ако искат да ги приемат в добър колеж, трябва да изучат едни и същи предмети, да вземат едни и същи тестове и да преминат същите извънкласни занимания като всички останали (но да се справят по-добре от тях!). Щом влязат в колеж, те трябва да изучат същите курсове по основната си специалност като всички останали, да я изучат за същото време, да бъдат класирани спрямо средните стойности и след четири години да заслужат една диплома, която не се отличава с нищо от останалите (и е имала висока цена за тях и техните родители).

Джуди Мюр работи в Хюстън като консултант по приема в колеж. Тя разбира проблема с конформизма по-добре от всички останали. Посветила е живота си на това да помага на гимназисти да влязат в колеж и да се справят успешно с ученето там – и е най-добрата в професията си. Тя консултира децата на президенти, известни личности и богати европейци от Централна и Източна Европа, макар повечето от клиентите й да са деца на родители от средната класа. Ала ако се заговориш с нея, не след дълго дава израз на гнева си.

„Процесът е замислен така, че пренебрегва всички индивидуални особеноси на ученика. Всичко опира до усредняване, усредняване, усредняване, подбор, подбор, подбор – каза ми Джуди.

– Това е въздействието на системата върху хората – тази ужасна система, която сравнява всичко със средното. Децата нагласят есетата си така, че да се харесат на комисиите, ходят по стажове, от които не се интересуват, преписват на тестовете.

Един от въпросите, (които ми задават най-често), е колко часа общественополезен труд трябва да положат, за да ги приемат в този или онзи колеж. Родители и деца хвърлят всичките си усилия в това да блеснат в абсолютно същите неща, в които всички останали се опитват да успеят.“

Бил Фицимонс, директор по приема на първокурсници в Харвард, също смята така:

„Влизането в колеж обикновено е типична игра на средни стойности – с тази разлика, че хората залагат домовете си, за да платят тази игра.

Човек продава своята уникалност, за да стане като всички останали, с надеждата, че може да бъде малко по-добър в някакъв тесен набор от области, в които всички останали се опитват да бъдат добри.

Но ако залагаш само на средните стойности, това, средно погледнато, не дава резултати.”

Щом разбираме колко абсурдни са едноизмерните класации на човешкия талант, защо масово продължаваме да играем играта на средни стойности? Не съществува научно доказателство за това, че резултатите на 17-годишния младеж на стандартизирания тест или бройката на църквите в Южна Америка, за чийто строеж е помогнал този седемнайсет годишен младеж, имат някаква значима връзка с постигането на успех в живота – например като върховен съдия, като основател на стартъп или откривател на лек за рака. Но докато университетите, работодателите и всички останали продължават да играят играта, всеки ученик или студент, който реши да не следва същите правила, ще трябва да плати реална цена за своето решение.

Милиони студенти и техните семейства правят всякакви саможертви, трупат огромни дългове, дават всичко, за да се приспособят към една тесногръда и безжалостна система от XIX в., основана на идеята за универсално класиране – и всичко това, за да получат диплома, която дори не може да им гарантира прилична работа. Перспективите пред нашата усредняваща система за висше образование продължават да се свиват, като в същото време разходите, наложени от системата, продължават да растат.

Аз обичам университетите. Те ми дадоха възможност да създам по-добър живот за себе си и днес дори ми плащат част от заплатата ми. Няма по-добри институции за сдобиване с ерудиция и знания в областта на фундаменталната наука. Университети е имало още преди Ерата на усредняването и ще продължава да има дълго след като тя отмине. Настоящата архитектура на висшето образование обаче е основана на погрешна постановка – че се нуждаем от стандартизирана система, за да можем ефикасно да отделяме талантливите от неталантливите. При това положение, независимо колко големи триумфи може да има тази система, тя ще продължи да се проваля по един недопустим начин.

Няма как да се справим с тези провали чрез козметични промени на настоящата система или чрез наливане на още повече пари и ресурс в нея, като по този начин продължаваме да я раздуваме. Това всъщност е част от проблема: ние бетонираме статуквото с убеждението, че така поправяме нещата. Нуждаем се обаче от фундаментална промяна на висшето образование в посока зачитане принципите на индивидуалността.

За да разрешим тези проблеми, трябва да направим същото, което „Костко”, „Зохо” и „Морнинг Стар” направиха в бизнеса: да започнем да ценим отделната личност. Ако вземем това решение, прилагайки следните три концепции, ще променим нещата така, че да обслужваме на първо място човека, а не системата:

  • Придобиване на академични кредити, не дипломи.
  • Замяна на оценките с компетенции.
  • Възможност за студентите сами да избират образователната си пътека.

Тези концепции вече се прилагат в различни университети. Някои го правят в партньорството с други организации и корпорации и опитът им е свидетелство за добри резултати в реалния свят. Те прилагат модел за промяна на образователната система, така че тя да обслужва една нова цел: да помогне на всеки студент да избере професионално поприще и да бъде обучен за него на достъпна цена.

Към книгата