Публикувано на

Откъс от “Кой ще заплаче, когато умреш?” на Робин Шарма

Откъс от “Кой ще заплаче, когато умреш?” на Робин Шарма
Откъсът е от книгата “Кой ще заплаче, когато умреш?” на Робин Шарма. Книгата предлага 101 решения на някои от най-сложните проблеми, с които се сблъсква практически всеки човек.

Открийте призванието си

Когато бях дете, баща ми ми каза нещо, което никога няма да забравя: „Робин, когато се роди, ти плачеше, докато всички други ликуваха. Изживей живота си така, че когато умрираш, всички да плачат, а ти да ликуваш”.

Живеем във време, когато сме забравили какъв е истинският смисъл на живота.

Лесно можем да изпратим човек на Луната, но ни е трудно да пресечем улицата, за да се запознаем с новия си съсед. Можем да изстреляме ракета до другия край на света с поразителна точност, но ни е трудно да спазим срещата с децата си, за да ги заведем в библиотеката. Имаме електронни пощи, факсове и цифрови телефони за лесна комуникация, но въпреки това днес хората общуват по-малко от всякога. Загубили сме връзка с човечността си. Загубили сме връзка с целта си. Изпуснали сме от поглед най-важните неща.

И така, като започвате да четете тази книга, не се обиждайте, но ще ви попитам: кой ще заплаче, когато умрете?

Животът на колко хора ще промените, докато имате привилегията да ходите по тази планета? Какво отражение ще има животът ви върху поколенията, които идват след вас? И какво наследство ще оставите след себе си, когато поемете последния си дъх?

Един от уроците, които научих през собствения си живот, е, че ако не действате върху живота, той има навик да действа върху вас. Дните се изнизват и стават седмици, седмиците – месеци, месеците – години. Много скоро всичко свършва и не ви остава нищо друго освен сърце, изпълнено със съжаление за изживения наполовина живот.

Попитали Джордж Бърнард Шоу на смъртното му легло: „Какво би направил, ако можеше да започнеш живота си отначало?” Той помислил, после въздъхнал и казал: „Бих искал да бъда човекът, който можех да бъда, но така и не станах”.

Написах тази книга, за да ви помогна това да не се случи с вас.

Като професионален лектор през по-голямата част от времето си изнасям лекции на конференции в цяла Америка, пътувам със самолет в различни градове и споделям прозренията си за бизнеса и живота с много различни хора. Въпреки че те имат различни професии, въпросите им неизменно са свързани с едни и същи неща: как да намеря по-дълбок смисъл в живота си? Как да дам по-голям принос чрез работата си? Как да опростя живота си, за да се радвам на пътуването през него, преди да е станало много късно?

Отговорът ми винаги започва по един и същ начин: намерете призванието си. Вярвам, че всички притежаваме специални таланти, които само чакат да ги впрегнем за достойна цел. Всички ние сме тук с някаква уникална цел, за някаква благородна кауза, която ще ни позволи да осъществим най-високия си човешки потенциал, докато в същото време прибавяме стойност към живота на хората около нас.

Да намерите призванието си не означава непременно да напуснете сегашната си работа. Означава просто, че трябва да вложите в нея повече от себе си и да се фокусирате върху нещата, които правите най-добре. Означава да престанете да чакате други да извършват промените, които желаете, а както отбелязва Махатма Ганди: „Самите вие да бъдете промяната, която повече от всичко друго искате да видите във вашия свят”. И щом го направите, животът ви ще се промени.

Живейте докрай, за да умрете щастливи

Повечето хора не откриват смисъла на живота чак до смъртния си час.

Докато сме млади, прекарваме дните си в работа и се придържаме към изискванията на обществото. Толкова сме заети да преследваме големите удоволствия в живота, че пропускаме дребните, например да танцуваме боси в парка в дъждовен ден с децата, да засадим розова градина или да се любуваме на изгрева на слънцето.

Живеем в епоха, в която сме покорили най-високите планини, но все още не сме станали господари на самите себе си. Сградите ни са по-високи, но лесно изпадаме в гняв, имаме повече вещи, но по-малко щастие, знаем повече, но животът ни е по-празен.

Не чакайте да се озовете на смъртното си легло, за да осъзнаете смисъла на живота и важната роля, която трябва да играете в него. Хората обикновено се опитват да изживеят живота си отзад напред – прекарват дните си в усилия да получат нещата, от които ще се почувстват щастливи, вместо да проявят достатъчно мъдрост и да осъзнаят, че щастието не е място, където стигате, а състояние, което създавате.

Щастието и дълбокото удовлетворение от живота идват, когато се посветите с цялата си душа на това да използвате най-високите си човешки способности за цел, която ще промени живота на другите. Когато изчистите живота си от всичко излишно, виждате ясно истинския му смисъл – да живеете за нещо повече от самия себе си. Казано с прости думи, целта на живота е да живеете с цел.

Тъй като това е последният от житейските уроци, които имам честта да споделя с вас в тази книга, ви желая прекрасен живот, изпълнен с мъдрост, щастие и удовлетворение. Пожелавам ви да прекарвате дните си в работа, която обичате, в занимания, които са вдъхновяващи, и с хора, които ви обичат.

Бих искал да се разделим със следните думи на Джордж Бърнард Шоу, които казват най-важното в този последен урок далеч по-добре, отколкото бих могъл аз:

„Истинската радост в живота е да служиш на цел, която си приел за висша, да бъдеш истинска природна сила вместо трескаво кълбо от болести и оплаквания, непрестанно повтарящи, че светът не желае да се посвети на щастието му.

Според мен животът ми принадлежи на цялата общност и докато съм жив, за мен е чест да правя за нея, каквото мога.
Искам да умра напълно изтощен. Защото колкото повече работя, толкова повече живея.

За мен животът не е бързо изгаряща свещ. Той е като прекрасен факел, който в момента се е паднало на мен да държа, и искам да го разпаля възможно най-ярко, преди да го предам на следващите поколения.“

Към книгата