Публикувано на

Откъс от “Код затлъстяване” на Джейсън Фънг

Откъс от “Код затлъстяване” на Джейсън Фънг
Откъсът е от книгата „Код затлъстяване“ на Джейсън Фънг. Книгата разкрива същността на затлъстяването като многофакторно заболяване, което според автора е напълно предотвратимо, стига да се разбере биологичната му причина, вместо да се прилага ограничено лечение на неговите симптоми.

Изкуството на медицината е доста странно. За някои медицински практики отдавна се знае, че не работят, но въпреки това се предлагат от поколение лекари на следващите по инерция и макар да са напълно неефективни, оцеляват изненадващо дълго време. Такива са например лечението с пиявици (кръвопускане) или да кажем махането на сливици.

За съжаление и лечението на затлъстяването е такъв пример. Затлъстяването се определя по индекса на телесната маса, който се изчислява като килограмите се разделят на височината в метри на квадрат. При индекс на телесната маса над 30, говорим за затлъстяване. В продължение на повече от тридесет години лекарите препоръчваха нискомаслена нискокалорична диета за лечение на затлъстяването. Въпреки това епидемията от затлъстяване се разрастваше. От 1985 до 2011 г честотата на затлъстяването в Канада се утрои – от 6% на 18%. Това обаче се случва не само в Северна Америка, а в повечето страни на света.

Всеки, който се е опитал да отслабне чрез ограничаване на калории, не е успял. Кой ли не е опитал? По всеки един обективно измерим показател това лечение е напълно неефективно. Въпреки това то си остава възможно лечение, защитавано страстно он авторитетите по хранене.

Аз съм нефролог – специалист по бъбречни заболявания, чиято най-честа причина е захарен диабет тип 2, съпътстван от затлъстяване. Често съм виждал пациенти, които започват лечение с инсулин на своя диабет, знаейки че ще качат отще килограми. Тези пациенти обикновено са притеснени. „Докторе, казват те, все ми повтаряте, че трябва да отслабна. Обаче от инсулина, който ни преписвате, ще наддам още килограми. Как ще ми помогне това? Дълго време нямаше какво да им отговоря.

Безпокойството ми растеше. И аз като много лекари вярвах, че наднорменото тегло в резултат на дисбаланс на калориите – човек яде прекалено много, а се движи прекалено малко. Ако е така обаче, защо лекарството, което предписвах – инсулинът, причинява толкова безмилостно увеличение на килограмите?

Всички – здравните работници и самите пациенти – разбират, че коренната причина за диабет тип 2 е в наднорменото тегло. Има редки случаи на силно мотивирани пациенти, които свалят значително количество килограми. Техният диабет тип 2 също обръща своето развитие. Логично, щом наднорменото тегло е подлежащият проблем, то заслужава специално внимание. Въпреки това обаче като че ли за специалистите по здравеопазване не се интересуват ни най-малко от лечението му. И аз трябва да си призная вината. Макар и да работех повече от двадесет години в сферата на медицината, установих, че знанията ми за храненето бяха доста елементарни – в най-добрия случай.

Лечението на тази ужасна болест – затлъстяването – бе оставено на големите корпорации като „Уейт Уотчърс“, както и на различни измамници и шарлатани, интересуващи се най-вече от изобретяването на най-новото „чудо“ за отслабване. Лекарите не се интересуваха от хранене. Вместо това се бяха вманиачили по намирането и предписването на следващото ново лекарство:

  • Имате захарен диабет тип 2? Ето, сега ще ви предпиша едно хапче;
  • Имате високо кръвно налягане? Ето, сега ще ви предпиша едно хапче;
  • Имате висок холестерол? Ето сега ще ви предпиша едно хапче;
  • Имате бъбречно заболяване? Ето сега ще ви предпиша едно хапче.

Не първо място обаче ни беше нужно да излекуваме затлъстяването. Ние се опитвахме да лекуваме проблемите, произтичащи от затлъстяването, вместо саото затлъстяване. В опитите си да установим подлежащата причина за затлъстяването в крайна сметка основах Клиниката за интензивен диетологичен контрол в Торонто, Канада.

Нямаше логика в разпространяваната теза, че затлъстяването и дисбаланс между приема и разхода на калории. Поне от петдесет години се предписваше ограничаване на калориите, то ефектът беше нулев.

Четенето на книги за хранене не помагаше. Не ставаше с „той казва, тя казва“, като се цитират „авторитетни“ лекари. Например, д-р Дийн Орниш казва, че хранителните мазнини са лоши, а въглехидратите – добри. Той е уважаван лекар, затова би трябвало да го слушаме. Но д-р Робът Аткинс казва, че хранителните мазнини са добри, а въглехидратите – лоши. И той е уважаван лекар, така че и него трябва да слушаме. Кой е прав? И кой греши? В науката за храненето рядко има консенсус за каквото и да е:

  • Хранителните мазнини са лоши. Не, те са добри. Има добри и лоши мазнини.
  • Въглехидратите са лоши. Не, въглехидратите са добри. Има добри и лоши въглехидрати.
  • Трябва да ядете по-често през деня. Не, трябва да ядете по-малко пъти на ден.
  • Изчислявайте калориите, които приемате. Не, не ги изчислявайте.
  • Млякото е полезно. Не, млякото е вредно.
  • Месото е полезно. Не, месото е вредно.

За да намерим отговорите, трябва да се обърнем към основаващата се на доказателства медицина, а не към мъгляви твърдения.

Буквално хиляди книги са посветени на храненето и отслабването, като обикновено са писани от лекари, диетолози, лични инструктори и други „експерти по здраве“. С малки изключения обаче рядко някои от те тях разглеждат истинската причина за затлъстяването. Защо качваме килограми? Защо дебелеем?

Основният проблем е, че за затлъстяването няма теоретична рамка. Настоящите теории са силно опростени и често пъти половинчати:

  • Излишъкът от калории причинява затлъстяване.
  • Излишъкът от въглехидрати причинява затлъстяването.
  • Излишъкът при консумация на месо причинява затлъстяването.
  • Липсата на движение причинява затлъстяването.

Всички хронични заболявания обаче са многофакторни като тези фактори не се изключват взаимно. Всички те имат влияние в различна степен. За сърдечните заболявания например, има редица фактори – фамилна анамнеза, полът, тютюнопушенето, диабетът, високият холестерол, високото кръвно заболяване и липсата на физическа активност. Само някои от тях и са повсеместно признати. Със затлъстяването обаче случаят не е такъв.

Другият голям проблем при обяснение на затлъстяването е това, че преобладават краткосрочните изследвания. Затлъстяването обикновено се развива за десетилетия, а ние често правим изводи на базата на данни от изследването, продължили едва няколко седмици. Ако изучаваме процеса на образуване на ръжда, трябва да наблюдаваме метала в продължение на седмици и месеци, а не на часове. По същия начин затлъстяването е заболяване с давност. Краткосрочните изследвания не са достатъчно информативни.

Макар и да разбирам, че научните изследвания не винаги са убедителни, се надявам тази книга, написана на базата на моите 2—годишни усилия, да помогне на пациенти с диабет тип 2 да отслабнат, за да се справят с болестта и да даде основата, на която да стъпите.

Към книгата