Публикувано на

Откъс от “Книгата за религиите”

Откъс от “Книгата за религиите”
Откъсът е от книгата „Книгата за религиите“. Книгата разкрива основните религии в света, техните идеи, понятия, обща философия, роля и влияние върху обществата.

Не е лесно да се формулира кратко определение на религията, което напълно да обхване всички нейни измерения. Причината е, че това явление включва в себе си както духовни, така и лични и социални елементи и е проникнало навсякъде по света и във всички култури – от праисторията до нашата съвременност, както свидетелстват пещерните рисунки на първобитните хора и продължаващото и днес търсене на отговор на въпроса за духовната цел на човешкия живот.

За първобитните хора, както и по-късно през по-голямата част от писаната история на човечеството, религията представлява начин за осмисляне и влияние върху могъщите природни стихии. Климатът и сезоните, сътворението и животът, смъртта и отвъдното, структурата на планетата и на Космоса, са все още въпроси, за чието обяснение религията е използвала различни божества, господари на съответните природни явления. Така възниква представата за невидимото царство, населявано от божества и митични същества. Религията предоставя на човека средства за общуване с божествата от това царство – ритуали и практики, които, когато се извършват от цялата група създават здрава социална спойка, легитимират йерархията в нея и генерират дълбоко чувство за колективна идентичност на членовете на религиозната общност.

С развитието и усложняването на човешките общества, системите от религиозни вярвания също стават по-комплексни, а религията започва да се използва като политически инструмент. Военните победи и завоевания често са последвани от поглъщането на пантеона на покорения народ от победителите, а царствата и империите обикновено се поставят под покровителството на собствените върховни божества и се управляват от жречески съсловия.

Собствените божества

Религията задоволява много от потребностите на древните народи като им дава образците, по които да организират своя живот чрез обичаи, ритуали и табута. Тя позволява на човека да представи своето място в Космоса. Може ли поради това да се твърди, че тя е чисто социално явление?

Мнозина ще възразят, че тя е много повече от това. През вековете хората са се противопоставяли на забраната на тяхната религия. Дори и днес, когато светът е станал по-материалистичен от всякога, повечето от три четвърти от населението декларира, че притежава някакъв вид религиозни убеждения. Междувременно религията се проявява като нещо толкова необходимо за човешкото съществуване, като използването на езика, например. Дали тя се проявява като активна лична позиция и практика, или е просто вътрешно убеждение в съществуването на някаква свръхестествена сила, или пък е просто начин човек да намери някакъв смисъл на своя живот, да бъде отправна точка за това, което ще се стреми да постигне в бъдеще, религията се оказва от фундаментално значение за мнозина, както в индивидуален, така и в социален план.

В самото начало

За религията на първобитните хора научаваме както от артефактите, които са ни оставили, така и от разказите на по-късните цивилизации. Освен това отделни изолирани племенни общности, населяващи места като джунглите на Амазония, някои от островите на Индонезия или части от Централна Африка, все още практикуват религиозни ритуали, за които се предполага, че са се запазили без промяна в продължение на много хиляди години. Тези първобитни религии най-често представляват вяра в единството на природата и душите на хората, свързвайки човека по неразривен начин със средата, която обитава.

С развитието на първобитните религии се оформят сложни церемониални и космологични системи. В религиите на първобитните номадстващи или полуномадстващи племена, се налагат религиите на античните народи, които на свой ред отстъпват на тези, които са от класическата епоха. Днес често религиите от на класическите цивилизации са определяни с пренебрежителното наименование „митология“, но много елементи от тези вярвания на древните, познати ни от писмената и устната традиция, са се запазили и в днешните религиозни системи. В съвременността традиционните религии фактически непрестанно приспособяват стари схващания към живота и обществата, които са ги наследили, като същевременно възникват и нови религии със съвсем различни вярвания и ритуали.

От античността към Новото време

При повечето религии е трудно да определим с точност кога е поставено началото им, защото корените им стигат далеч назад в праисторията, а запазените разкази за тяхното създаване обикновено датират от много по-късно време. Все пак учените са единодушни, че най-старата религия, която съществува днес е индуизмът. Началото му е преплетено с фолклорните религии на Индийския субконтинент, обединени и записани от Ведите още през ХІІІ век пр.н.е. От тази ведическа традиция произхожда не само плуралистичната религия, наричана индуизъм, но също и джайнизмът, будизмът, а по-късно и сикхизмът.

Междувременно на Изток възникват и други религии. През ХІІІ век пр.н.е. китайските династии създават свои национални държави и империи. Техните фолклорни религиозни вярвания по-късно са обобщени във философско-религиозните системи на даоизма и конфуцианството.

В Източното Средиземноморие древните египтяни и вавилонци все още практикуват своите религии, когато възникват първите градове-държави в Гърция и Италия, развиващи свои собствени митологии и пантеони на божествата си. На изток от тях се формира първата голяма монотеистична религия – зороастризмът, чиято родина е Персия. В същото време древните евреи създават юдаизма – първата авраамическа религия, от която по-късно се развиват християнството и ислямът.

Много религии признават изключителните заслуги на една или повече личности, които смятат за свои основатели. Тези личности могат да бъдат превъплъщение на Бога като Иисус или Кришна, или пък рецепиенти на специални божествени откровения, като например Мойсей и Мохамед.

Религиите на Новото време продължават да се развиват – понякога улеснени от обществата, друг път – не, но често и разделени на отделни течения. През ХІХ и ХХ век се появяват съвсем нови религиозни изповедания, които обаче носят видими следи от по-стари религиозни схващания и практики.

Елементите на религията

Човешката история е свидетел на възхода и упадъка на безброй религии, всяка от които притежава свои отличителни вярвания, ритуали и митологии. Някои от тях толкова си приличат, че очевидно представляват клонове на една по-широка традиция, други са ярко контрастиращи и развиват диаметрално противоположни системи от вярвания.

Някои религии, например почитат множество богове, докато други и по-специално големите модерни изповедания, са монотеистични, твърде различни от доктрините на отделните религии по важни въпроси, например за живота или смъртта. В този смисъл можем да идентифицираме някои елементи, които са общи за почти всички религии по света и така да изследваме приликите и различията помежду им.

Може би най-забележимите елементи, по които можем да идентифицираме и сравняваме различните религии, е съблюдаването на техните обичаи. Такива са молитва, поклонничество, медитация, празници и пости, облекло и разбира се церемониите и ритуалите.

Лесно се забелязват също така и физическите аспекти на религиите – артефактите, реликвите, местата за практикуване на религиите и нейните свети места.

По-незабележими са субективните елементи на религията – нейните мистични и емоционални аспекти и как даден вярващ чрез религията достига до екстаз, просветление, вътрешен покой или установяване на лична връзка с божеството.
Друга характерна черта за повечето религии е митологията и съвкупността от текстове, които разказват за нея. Те може да са елементарни приказки, принадлежащи на устната традиция, или развита система от писани текстове, но в тях непременно присъстват разкази за сътворението на света и за боговете, светците и пророците на тази религия, в които разкази чрез използването на притчи илюстрират и подкрепят нейните основни вярвания. Всяка съществуваща днес религия притежава набор от свещени текстове, които разкриват нейните идеали и историята на традициите й. Тези текстове, които обикновено се смятат за предадени на хората от самите богове, се използват при изповядването на религията и при възпитанието на новопосветените в нея.

При много религии освен тези свещени писания съществува и допълнителен елемент от по-задълбочени и систематизирани обяснения на философията и доктрината на съответната религия под формата на специфични богословски изследвания. Някои от тези спомагателни текстове с времето си са придобили каноничен статут.

При религиите често съществува и етичен елемент – набор от правила и поведение и спазвани табута, както и социален елемент, отнасящ се до религиозните и обществени институции на изповядващите съответната религия. Тези правила обикновено не са много на брой – Десетте божи заповеди или Осмичният благороден път при будизма, например.

Към книгата