Публикувано на

Откъс от “Книгата за изкуството”

откъс от “Книгата за изкуството”
Откъсът е от книгата „Книгата за изкуството“. Книгата разкрива дългия и сложен път на живописта и скулптурното изкуство от праисторически времена до наши дни.

Изкуството се основава на цивилизацията. Няма известна култура или народ, които да не са създали свое изкуство. В човешката история проявленията на изкуството приемат различни форми, които преминават през процес на развитие и обслужват различни потребности на обществото. Понякога измененията в традиционните форми се случват много бавно и почти незабележимо, докато в други времена (като например в началото на ХХ век) човечеството става свидетел на истинска експлозия от разнообразни форми на творческа изява и иновации. В тази книга се опитали да погледнем под повърхността на тези невидими промени, за да покажем идеологическите, обществените, политическите и технологичните фактори, които моделират развитието на изкуството и генерират неговото калейдоскопично разнообразие.

Изкуство, вярвания и ритуали

Историята на изкуството обхваща период от над 30 000 години и началните му проявления не отговарят напълно на никой от аспектите на това понятие. Първите произведения на изобразителното изкуство най-вероятно са били свързани с вярванията, които първобитните хора са споделяли по отношение на плодородието, обожествяването на слънцето, почитта към мъртвите или стремежа им да правят така нар. симпатическа магия (чрез която да гарантират успешен лов, например). Независимо от целите на това изкуство, неговите цели винаги са били ритуални средства, предназначени да подпомогнат оцеляването на човека.

Вярата в различни божествени сили и в задгробния живот са били мотив за създаване на голяма част от изкуството не само на първобитните хора, но и на по-ранните цивилизации. Древните египтяни например украсявали гробниците и папирусните текстове с изображения на техните богове с надежда, че тези картинки ще ги предпазят от злото и ще ги наставляват при пътуването към задгробния живот. Китайците споделяли подобни схващания, прочутата Теракотова армия, открита през 1974 г. в провинция Шънси е била създадена през ІІІ в. пр.н.е.и заровена в земята при погребението на Цин Шъхуан, за да го отбранява в отвъдното. Нефритените костюми, създадени за императорите от династия Хан, наследници на първия император, са не по-малко удивителни като произведения на изкуството, че нефритът дарява починалите с безсмъртие, поради което телата на мъртвите бивали покривани с одежди от хиляди нефритени плочки, свързани помежду си с нишки от червена коприна или със златни нишки.

Проявленията на религиозното изкуство се различават съществено при отделните култури, а също така се променят с течение на времето в рамките на една и съща цивилизации. На Изток например творците първоначално избягват да представят Буда в човешки образ, като вместо това си служат със символи, показващи неговото присъствие – като следи от стъпките му, ступи и Джарма, колелото на ученето. От І век след н.е. обаче, под влияние на елинистичното изкуство, разпространено в Северна Индия от войските на Александър Македонски, се появяват антропоморфни статуи на Буда.

Западната традиция

Гръцкото изкуство от класическата епоха представя богове и герои като идеализирани фигури, защото идеалните пропорции са фундаментът на неговата естетическа философия. Римското изкуство гради своите традиции върху паметта на военните победи и триумфи на императорите, но си служи със средствата на безпощадния реализъм. На свой ред Християнската църква заимства много от традициите на класическата древност.

Признато за официално вероизповедание от Римската империя, църквата увеличава своето богатство и власт и множеството поръчки, които възлага на хората на изкуството, водят до установяване на силно влияние върху физиономията на западноевропейското и византийското изкуство.

Целта на християнското изкуство през Средните векове не е правдиво да отразява действителността, а да прокарва религиозната доктрина посредством общоприети символи, чрез които да образова вярващите – по онова време почти масово неграмотни. От VІ век нататък стилизираните религиозни творби на византийското изкуство оказват влияние върху западноевропейските художници, но през късното Средновековие произведенията на изкуството постепенно придобиват по-реалистични черти, а художници като флорентинецът Джото и неговите последователи представят истински емоции и библейски сцени. След откриването в началото на ХV век на принципите на перспективата, някои западни художници рисуват още по-реалистично религиозни сюжети. Образите в творбите им изглеждат вече триизмерни и анатомически издържани, а заобикалящата ги среда – било при архитектурните ансамбли, било в живописта, става много по-правдоподобна.

Ислямското изкуство, което през отделни периоди обхваща територии от Испания до Западен Китай, следва свой собствен път на развитие, при който в религиозните произведения се избягват човешки фигури за сметка на картографска техника за изобразяване на света. За украса се използват геометрични и флорални мотиви.

Поява на човека на изкуството

Европейският ренесанс е време на открития, научни изследвания и художествени експерименти, вдъхновени от класическите ценности, разума и красотата на заобикалящата действителност. Дотогава на хората на изкуството се гледало като на обикновени занаятчии, а не като на творци. Поради това им се полагало сравнително ниско място в социалната стълбица и имената им почти не са запазили в за бъдещите поколения. Оригиналността и индивидуалната креативност нито били търсени, нито желани. От документите за поръчки на произведени на изкуството научаваме, че поръчителите понякога били изключително подробни при определяне на изискванията си и дори уточнявали какъв брой фигури трябва да бъдат представени от художника.

В средновековните договори за художествени поръчки не е рядко явление състоятелни клиенти да определят количеството на скъпите материали, които да бъдат вложени в дадената творба – картина или скулптура. Ултрамаринът бил най-често обект на такова прецизиране. Тази ярко синя боя се получава от лапис лазули – минерал, добиват в земите на днешен Афганистан. Ето защо и цената й била висока и трябвало да бъде използвана само за най-важните части на картината – за мантията на Дева Мария, например.

Положителното на художника по онова време може да бъде характеризирано добре чрез биографията на големия фламандски художник Ян ван Ейк. Макар че през 1425 г. бил приет в двора на бургундския херцог Филип Добрия, му се налагало да изпълнява многобройни слугински дейности като позлатяване на статуи и изготвяне на сватбена декорация.

Може би първият творец на изкуството, признат за гениален още приживе е Микеланджело, което се е случило след като той изписал тавана на Сикстинската капело във Ватикана в периода 1508-1512 г.

Микеланджело и Леонардо да Винчи са творците, които спомагат за издигане престижа на художниците на много по-високо ниво, но и след това живописните творби отразявали по-скоро идеите на богатите им поръчители, отколкото на техните творци. Това ясно личи от многобройните композиции с митологическа тематика, създадени от Ботичели и неговите сподвижници., зад които стои стремежът на италианските принцове да покажат познанията си по класическа митология и по най-новите идеи на неоплатонизма.

Подобни движещи сили определяли развитието на изкуствата десетилетия наред. В началото на ХІХ век Наполеон Бонапарт поставя началото на така нар. императорски стил (ампир), чиято цел е да оприличи победите на френския император с тези на древните римски властелини.

Към книгата