Публикувано на

Откъс от “Картография на идеи” на Джейми Наст

Откъс от “Картография на идеи” на Джейми Наст
Откъсът е от книгата „Картография на идеи“ на Джейми Наст. Книгата е ръководство с 12 урока за картографирането на идеи. Това е уникален метод, който позволява използването на по-голяма част от потенциала на човешкия мозък при по-малко усилия.

Какво представлява картографирането на идеи?

Тази глава разглежда:

  • Определението за картографиране на идеи;
  • Историята;
  • Начина, по който сте свикнали да организирате мислите си;
  • Асоциативното мислене.

Определение за картографирането на идеи

Картографирането на идеи оползотворява пълния обхват от умения насивото вещество – употребата на думи, образи, логика, ритъм, цвят и усещане за пространство – всичко това, обединено в една единствена уникална като въздействие техника. Картографирайки идеи, получавате свободата да изследвате и оползотворявате безкрайните възможности на вашия ум.

Това определение е дадено от Тони Бюзан, автор на бестселъри и създател на техниките за умствено картографиране. Тони разработи въпросните техники приз втората половина на 60-те години на миналия век и оттогава насам милиони хора по целия свят ги използват с цел да оползотворят по-ефективно мозъчния си потенциал.

Картографирането на идеи е взаимствано от техниките за мозъчно картографиране, за чието създаване съм безкрайно благодарен на Тони. Разликата между двете е следната.

След натрупан 15-годишен практически опит, виждайки как бизнес хората по света прилагат тези техники, както по отношение на кариерите си, така и по отношение на личния си живот, настана време за следващото поколение техники – хибриди, получени от съчетаването на различни видове вече създадени методи.

Картографирането на идеи е инструментът, който помага на тези от нас, които имат трудности с усвояването на законите на умственото картографиране и който (за съжаление) често пъти изхвърлят образно казано, и лука с обелките. Важно е да разбираме законите, за да знаем кога е уместно да го използваме и кога не. И в този смисъл моят пряк опит със скептични, претоварени хора, обучени да разсъждават линейно, ме е накарал да създам картографирането на идеи като една практическа, гъвкава и по-лесна за използване версия на умственото картографиране. Щом веднъж сте усвоили правилата, ще можете да ги прекроявате и пренаписвате в търсене на най-уместния за вас метод при използването им. Вие ще сте създателят на собствените си правила!

А сега нека хвърлим поглед назад в историята…

Реших, че би ви било интересно да погледнете назад в историята и да видите примери от ранни изображения на понятия, организирани графично. . Тъй като картографирането на идеи не е съществувало като терин по онова време, те са наричани дървовидни диаграми.

В една от диаграмите на Рамон Лул, наречена „Дървото на познанието“ (датираща около 1270 г.пр. Хр.), основната концепция или стволът, е ясно обозначен като централната идея. (Скоро в процеса на създаване на картите на идеи, ще свикнете да наричате тези основни идеи „централно изображение“. Тази концепция е изцяло заобиколена от подчинени идеи(Ще свикнете да ги наричате „главни разклонения“.

Вторият пример от рисунките на Рамон Лул също показва знание, класифицирано под формата на дървовидна диаграма. Наречена е „Дървото на философията на любовта“ (1298 г.)

Графичното изображение на знание или идеи чрез използването на цветове, линии или асоциации с цел улесняване на човешкото мислене, е познато още от Средновековието. Въпреки че картографирането вероятно е нова концепция за вас, мисля че би било вълнуващо да вдъхнем нов живот в системи от познание, които са се доказали във времето. За достъп до този, както и до други исторически източници на информация относно графичните езици, посетете www.futureknowledge.biz. В отговор на въпрос номер едно ще намерите труда на Майкъл Кейхил – „История и употреба на графичните езици“.

Личната ми история

В периода 1985-1997 г. заемах различни ръководни роли в компания за информационни технологии. Изпълнявайки задълженията си на спеиалист по мениджмънт обучения в организация за развитие на лидерските качества, бях запознат с техниките на умствено картографиране от топ лидери, на които им беше възложено да доразвиват лидерските качества у нас, обучителите.

За първи път научих как се картографира през 1991 г. През 1992 г. получих официалния си сертификат за умствено картографиране. Връчи ми го Ванда Норт, която по това време беше създател и ръководител на центровете „Бюзан“, а понастоящем е основател и директор на The Learning Consortium в Обединеното Кралство. Тя беше и ще остане за бъдеще моя ценна приятелка и незаменим наставник. Следващите пет години бях лектор на двудневния семинар „Разумът има значение“. Водех го както в различни краища на Щатите, така и в Канада. За много от моите ученици това ще остане семинарът, променил живота им завинаги.

1397 участници са преминали въпросното обучение в периода от 1 юли 1992 г. до 30 юни 1993 г. Запитване относно въздействието на обучението беше отправено до 350 участници в семинара, подбрани на произволен принцип като 37% от тях откликнаха. Получените резултати са подробни, обширни и извънредно положителни.

Според тях 85% от участниците, отзовали се на запитването, са използвали методи, усвоени по време на семинара в кариерата си или в личния си живот. Тези резултати свидетелстват за феноменалното по своята успешност (в сравнение с други корпоративни обучения) практическо приложение на уменията, придобити по време на семинара.

Статистиката от следващата година е също толкова положителна.

Била съм свидетел на много ситуации, в които употребата на наученото в семинара е помогнала на много лидери да изградят невероятна кариера като резултат от готовността им да приложат предлаганата методика. Страстта, която изпитвах към работата си, растеше пропорционално на удовлетворението, което изпитвах. В началото на 1997 г. този семинар заедно с редица други корпоративни обучения беше прекъснат в опит за орязване на бюджета отстрана на тогавашния ми работодател. Бях изправена на кръстопът: да остана във въпросната компания и да се прехранвам с дейност, която не ми доставя удоволствие, или да напусна, да създам своя компания и да се отдам на страстта си да предавам тези умения на други хора. Напуснах. Изборът ми не беше труден и никога не съм съжалявала, че взех това решение.

В момента обучавам хора от цял свят, съчетавайки опита си в корпоративния мениджмънт и уменията в областта на обучението на персонал с прекрасния ми инструмент, наречен картографиране на идеи.

Начинът, по който организираме мислите си

Нека разберем как сте свикнали да организирате мисловния си процес, като си представим ситуация, която вероятно вече сте преживяли под една или друга форма. Да предположим, че от вас се очаква да изнесете презентация пред голяма група слушатели и че имате на разположение само 5 минути, за да организирате мислите си по дадена тема. Това могат да са размишленията ви по проект, по който работите в момента. Също така можете да споделите с екипа си информация, научена от вас по време на среща, на която сте имали шанса да присъствате.

В повечето случаи предварително ще ви бъде дадена обща идея за темата, която ще трябва да представите. Задачата ви е да изберете тема за 30-минутна презентация, да оформите записките, които бихте използвали за случая и да ги подредите във формата, която ще представите пред слушателите си. Преди да продължите, отделете 5 минути , за да подредите и запишете мислите си по тази задача…

Основното, на което трябва да обърнете внимание е начинът, по който организирате мислите си. В повечето случаи хората използват хронологичен подход. Съсредоточават се върху това какво да кажат на първо място и т.н.

Ние подреждаме идеите си в последователност, дори когато ситуацията не изисква такава подредба. Когато искаме да ни осени най-творческата или най-нестандартната идея, повечето от нас се опитват да се сетят за една единствена най-добра идея, пренебрегвайки по този начин други възможни опции.

Това е типичното линейно мислене, което създава бариери за творческия потенциал и за самия мисловен процес.

Към книгата