Публикувано на

Откъс от “Как открих наивността си” на Ричард Брансън

Откъс от “Как открих наивността си” на Ричард Брансън
Откъсът е от книгата „Как открих наивността си“ на Ричард Брансън. Книгата е автобиографична и в нея авторът разкрива важни етапи от своята кариера на успешен предприемач. Те се преплитат с жизнената му философия и отношение към бизнеса.

Да построиш бизнес върху гърба на подложка за бира

Най-добрите идеи невинаги се нуждаят от подробни финансови предвиждания и сложни бизнес планове зад тях. Понякога идват напълно оформени върху гърба на подложка за бира. Една такава идея беше искрата, която запали огъня на най-бързо развиващата се компания в семейството на Върджин на всички времена: Върджин Блу.

Въпросните подложки за бира бяха надраскани от Брет Годфри, който по онова време беше главен финансов директор на Върджин Експрес – европейският ни превозвач. Винаги съм се наслаждавал на това да откривам талантите в семейството на Върджин и да насърчавам хората да се предизвикват в нови компании от групата.

Брет е чудесен пример за това. За първи път забелязах потенциала му, когато написа страхотна бележка до група новобранци. Започнах да следя развитието му отблизо, видях колко добре работи с хората и помага да проявяват най-доброто от себе си. Той беше човек, който разбира детайлите в авиационната индустрия, които правеха разликите. Знаеше, че мениджмънтът трябва да е достъпен и видим, затова често излизаше, запретваше ръкави заедно със служителите, които обработваха багажа, вдигаше тежки чанти и чуваше проблемите им от първа ръка. Затова, когато се освободи позицията изпълнителен директор на Върджин Експрес, си помислих, че той е човекът за тази работа.

Въпреки това, когато една нощ му се обадих от Оксфорд, за да му предложа позицията, той направо ме смая:

– Наистина оценявам предложението – обясни той, – но имам две малки деца и със съпругата ми решихме да се върнем в Австралия.

Бях разочарован, но приех аргументите му.

– Уважавам хората, които поставят семейството си на първо място – казах. Пожелах му всичко най-хубаво и добавих: Ако искаш да се захванеш с нещо в Австралия, обади ми се и ще видим какво можем да направим.

Последва пауза.

– Може би ще ви се стори забавно – проговори той, но от няколко години ми се върти една идея, която ми се иска да я чуете.

Бях готов да сграбча шанса.

– Добре слушам те.

– Секунда – чух шумолящ звук на високобюджетна компания, докато Брет ровеше из записките си. – Записал съм си идеята върху гърба на няколко подложки за бира…

Брет започна да ми разказва плана си за нискобюджетна авиокомпания в Австралия. Като син на служител в Кантас (пише се с Кю) той беше запознат със силните и слабите страни на австралийския авиационен пазар. Разказа ми как е седнал да изпие няколко питиета с друг експерт от въздушните линии – Роб Шепард, който беше основал авиационна компания и беше дал първата работа на Брет като счетоводител. Говорили за възхода на нискобюджетните превозвачи в Европа и Съединените щати и започнали да размишляват как този модел може да бъде пренесен в Австралия. По онова време обществените авиолинии бяха силно надценени заради липсата на конкуренция. И тъй като летенето е единственият начин да стигнеш до по-голяма част от обширната австралийска територия, пътниците бяха заложници са Кантас. Предложението от подложките за бира беше да се намери начин да бъдат освободени.

– Ама защо вие двамата не изработите един по-подробен план? Ще се радвам да го погледна – казах.

На следваща сутрин ми донесоха плана на Брет. Винаги съм харесвал хора, които действат бързо.

Ако трябва да посоча една единствена нация, която наистина разбира и диша в начина на живот на Върджин, това е австралийската. Винаги съм обичал да ходя там, а в по-младите си години със семейството ми прекарвахме много време да пътуваме, да спортуваме на плажа и в океана. Влюбен съм в културата, климата и хората.

Когато търсехме разширение на Върджин Атлантик, една от първите ми дестинации в списъка беше Сидни. Започнах кампания да накарам правителството да промени политиката си, според която само Бритиш Еъруейс имаха монопол върху линията от Лондон до Сидни. Освен това властите бяха твърдо решени да защитават местната компания Кантас, независимо, че това означаваше по-малък избор и по-лошо обслужване на австралийците и по-малко приходи от туризъм. Опитвах отново и отново, но не стигнах доникъде – нямаше воля за промяна, още по-малко да помогнат на един мърляв англичанин от музикалния бизнес.

На една особено безплодна среща със сенатор Грег Еванс през май 1988 г., той даде ясно да се разбере, че при никакви обстоятелства няма да има промяна в политиката. Тръгнах си ядосан, но не и обезсърчен и веднага изпратих съобщение до медиите, в което обяснявах какво се беше случило. То завършваше така: „Ако Върджин Атлантик получи разрешение да лети, това ще стимулира търсенето, ще бъде от полза за туризма, малкия бизнес и посещенията при роднини. Конкуренцита трялва да бъде от полза за всички. За щастие аз съм само на 37 години и тъй като не съм долетял с балон, времето е на моя страна.“

Е, летял съм с няколко други балона, но все още съм тук и разказвам тази история.

Това, което правеше идеята на Брет толкова привлекателна, беше да основем изцяло нова авиолиния. Докато преглеждах предложението му на следващия ден, ми стана ясно, че сметките му се връзват, визията беше ясна, а ентусиазмът на Брет беше заразителен. Кой каза, че счетоводителите нямат въображение? Може би тези няколко неща помагат на соковете на креативността да потекат! Австралийският авиационен пазар, на който имаше само двама грачи, беше точно от типа, който Върджин беше предопределена да разтърсва. Помолих Брет да замине за Австралия, за да проучи някои неща, които не ми бяха съвсем ясни, в частност билетната система, пилотите, терминалите, слотовете, качеството на самолетите и персонала. Преди седмицата да изтече, той се беше върнал с отговори на всичките ми въпроси.

Но макар че аз бях повече от удовлетворен, бордът на Върджин имаше нужда от повече убеждаване. Вече бяха отхвърлили идеята веднъж, а Брет ми каза, че е бил на косъм от това да се откаже, преди аз да проявя интерес. Това ме направи още по-твърдо решен да я разгледаме, но се изправих срещу същата липса на ентусиазъм, която беше срещнал Брет от страна на директорите на компанията.

– Разгледайте плюсовете – казах аз на срещата на борда. След това разгледайте и минусите. Потенциалът е огромен. Има риск, но той е управляем.

Един от основните ми аргументи беше елементът на изненадата. Никой от австралийските превозвачи не очакваше бизнес като нашия да влезе в конкуренция с тях. Все още размишлявахме марката си в световен мащаб. Никой не ни очакваше. След тежка битка най-накрая ги убедих. Лично се срещнах с Брет, за да му съобщя добрата новина. Стиснах ръката му и му казах:

– Майната му! Да го направим! – казах.

Към книгата