Публикувано на

Откъс от “Как да се свържем с природата” на Тристан Гулей

Откъс от “Как да се свържем с природата” на Тристан Гулей
Откъсът е от книгата “Как да се свържем с природата” на Тристан Гулей. Авторът е изследовател, ръководител на експедиции на пет континента, писател. В книгата си той поставя акцент върху това, което получаваме от връзката ни с природата, както и как да подготвим сетивата, ума и нагласите си за това невероятното обвързване с нея.

Защо връзката с природата е „сделка“?

Има много хора, които биха поощрили интереса ви към природата, защото те гледат на това като на неотменна част от една по-всеобхватна цел, свързана с околната среда.

Аз не съм сред тях и моята книга не е част от добронамерената кауза в защита на обкръжаваща ни среда. Приканвам ви да се свържете с природата по друга причина, а тя е, че за вас това ще е възможно най-добрата „сделка“.

Една силна връзка с природата ще ви даде много по-интересни преживявания всяка една минута, която прекарвате навън. Това е едната страна на „сделката“. Другата страна е, че тази връзка ще ви направи по-интересна и по-активна личност.

Радостта от откриването на дълбока връзка с природата е тази, която ни позволява да виждаме всяко живо същество, предмет или идея в нейната сложна система от взаимовръзки. Тя ни позволява да видим нещата по най-практичния и същевременно философски начин. Можем да погледнем на едно растение като източник на хана, но едновременно и като ключ за преценка на някакъв момент от времето.

Желанието за връзка с природата не е често срещано явление

Повечето хора остават глухи за звуците, които птиците издават. Не обръщат внимание на изящното диво цвете и не намират нищо красиво в краката на едно насекомо. Ще ги чуете да казват, че само геолозите могат да намерят някакво парче скала за интересно.

Усещането за връзка с природата е вълнуващо и смислено преживяване. Ако се върнем назад във времето ще разберем, че някога тази връзка е съществувала, например в спомените от детството ни.

Какво е да чувстваш връзка с природата?

Това е да вникнеш в най-важната система, съществувала някога, която ще продължи да съществува и занапред.

Означава да съзнаваш отношенията ни с тази система.

Означава да очакваш вълнуващо и обогатяващо преживяване всеки път, когато си сред нея.

И означава също да предприемаш пътуване, което води до разбирането, че всяко отделно нещо, което сме намирали за интересно до този момент от живота ни, има своите корени в тази система, наричана от нас природа.

Здраве, бизнес, политика, спорт, секс, насилие и култура: всички те са елементи на природата. Връзката ни с нея ни позволява да видим корените, които поддържат и обясняват всичко около нас.

Потребностите ни и връзката с природата

През 1943 г. американският психолог Ейбрахам Маслоу предложи теория, основана на йерархията на потребностите на човека. Той предполага, че неговото успешно развитие е поредица, започваща от най-неотложните му нужди като храна и подслон, за да стигне до по-сложно емоционални нужди като уважение и самопреценка. Мисля, че това е идея, която може да се илюстрира със стъпките, необходими за създаване на здрава връзка с природата.

Нашите предшественици сигурно подсъзнателно са усещали, че дискусията за самопреценката не е техен важен приоритет, докато са гладни и са без подслон в студа.

Според някои прекалено заети с проблемите си съвременни хора, тези предишни по-нисши етапи от йерархията на потребностите, се отнасят до миналото и нямат особено значение за живота ни днес. Това е грешка. Ако искаме да установим дълбока връзка с обкръжаващата ни среда, можем да започнем от върха. Някои от първите области, които трябва да изследваме, са практическите начини за възстановяване на връзката ни с природата.

Малките действия в ежедневието ни носят радост от връзката с природата

Ако използваме Слънцето и Луната, например, бихме могли да не се объркваме, когато пътуваме с кола до новия дом на наши приятели.

Или можем да си купуваме продукти, с които да помогнем на здравето и настроението си.

И други смешно елементарни действия с очевидни последици могат да предложат изненадващо психологическо удоволствие. Например, да вървим по посока на ромонящ поток, когато сме жадни, вместо да мислим за чешма или бутилка с вода. Това ни открива нови мисловни модели.

Всяко ново действие може да премахне някои изопачени представи, които от своя страна пречат на по-дълбокото проникновение. Такава е и идеята на будизма, но и на много други религии по света – просветлението да се постига чрез активно взаимодействие с природата.

Новите действия неизбежно водят до нови преживявания и това измъква сетивата ни от закърняване, причинено от рутината. Повишава се нивото на нашето съзнание. Започваме да забелязваме нови неща, които досега не са ни правели впечатление и това подтиква мозъка ни да изпитва ненаситен апетит за още подобни неща. Караме сетивата си да поглъщат все повече и повече.

Начинът да задоволим този копнеж се състои в това да опознаем сетивата си и да започнем да работим с тях, като ги настройваме и им подаваме повече нови области. Помолете някого, на когото имате доверие, да ви изведе на разходка със завързани очи. След това махнете превръзката и се опитайте да нарисувате пейзажите, през които сте минавали.

Ако тренираме сетивата, ще бъдем възнаградени с нова способност – да забелязваме нова красотата в нещата, с които сме свикнали. Като че ли пред нас се разсейва някаква мъгла, която ги е покривала дотогава. Виждаме форми и цветове, с които като че ли се срещаме за първи път. Нашите сетива ни се отплащат по един много изненадващ начин. Започваме да виждаме как нещата се променят и реагират. Много по-лесно е да се свържете с някой (или с нещо), който откликва на усилията ви. Например, ням как да не реагирате, когато някой изказва мнението си за дрехите ви. А учените вече доказаха, че растенията реагират на дрехите, които носим.

Ако сме облечени в синьо, можем да променим начина, по който расте едно растение, а когато сме облечени в червено, ще повлияем на неговата реакция спрямо времето. Процесът на израстване при растенията, ориентирайки ги към светлината се нарича фототропизъм и се влияе само от синята светлина.

Същевременно червената светлина влияе на фототропизма, а той управлява чувствителността на растението от времето на годината. Промяната в растението в резултат на избрания цвят на облеклото не може да остане незабележима за нас. Но разбирането че растението реагира, може да промени начина, по който мислим за растенията.

Най-силният коз на природата е конфликтът в самата нея

Едновременно с нарастващата чувствителност за нещата около нас, която ни предлагат сетивата, става нещо странно. Налице е една нова динамика. На нас вече не ни е толкова лесно да пренебрегваме този хубав „тапет“, който наричаме „природа“. Защо? Защото откриваме, че сме въвлечени в един конфликт, който бушува навсякъде около нас.

А конфликтът е един от малкото гарантирани начини за привличане на вниманието ни към дадена тема. Програмирани сме да смятаме конфликта за нещо интересно. Филми, сапунени опери, боксови мачове – всички те разчитат на конфликта, за да се привлича вниманието на хората. А природата е най-касовото представление за онези, които забелязват и разбират конфликта в нея.

Най-силният коз на природата е, че сме програмирани да се възхищаваме от конфликти, а самата природа е също конфликт. Почти всяко живо същество е постоянно въвлечено в битка за оцеляване. Това е най-дългата, най-скъпата и най-приковаващата вниманието драма. В нея има повтарящи се теми, както във всички добри драми, но няма рекламни паузи, няма повторения и евтини места.

Интересът към природата е философия

Новата чувствителност ни кара да погледнем на времето по нов начин. То е срамежливо и предпочита да остава скрито през половината от живота, че дори и повече.

Не е случайно, че хората, чийто време е предопределено, борейки се с неизличима болест, проявяват най-голяма чувствителност към обкръжението си и към протичането на времето. Само че не е нужно да чакаме предопределеност, за да се спрем, ослушаме и огледаме. Проявата на интерес към природата е философско подсигуряване. Колкото по-скоро започнем да се инвестираме в нея, толкова по-големи и дълготрайни ще бъдат възнагражденията. Това няма да ни струва нищо.

Една пътека, за която сте си мислели че познавате, сега звучи различно под стъпките ви и е хлъзгава от падналите листа. Светлината също е различна, а новият силен мирис на гниене, ви обгръща. Със смяната на месеците гледките, звуците и мирисът се променят. Те са най-необикновените календари на чистия въздух, който откривате при всяка разходка. Коренните жители на Андаманските острови използвали календар на миризмите. В зависимост от това кое цвете цъфти и неговият аромат се разнася из гората, се определя и времето на годината.

Това е часовник, който не можете да си купите, часовник, който прави смешни онези неефективни намотки и пружини.

Да се върнем на едно и също място два пъти е невъзможно

Ако се върнем по-късно на някакво място, на което вече сме били, то ще ни изглежда много различно. Колкото повече забелязваме, толкова по-очевидно става, че е невъзможно да се върнем на едно и също място два пъти. Наоколо витаят куп нови и странни усещания.

Ако сме навън след залез слънце, ще забележим, че някои съзвездия остават скрити през по-голямата част от годината. Орион е зимно съзвездие, Скорпион е лятно. Нощното небе има друг редовни посетители, които се появяват според очакванията изчезват за почти цяла година. Ако забелязваме тези промени в небето ще видим, че те са тясно свързани със сезонните промени на Земята и с нашите навици. Писателката Катрин Суифт, която пише по въпроси, свързани с градинарството, например обича да приветства метеоритния дъжд Персеиди през август, след като е сварила сладкото.

Още по-вълнуващо и едновременно стряскащо е, че не е възможно да се върнем на едно и също място дори в рамките на един ден. Всекидневните промени, даващи облика на всяко място, са драматични, но е нужна по-висока степен на чувствителност, за да ги видим. Почти за всички ни те остават незабелязани. Докато цветята реагират на светлината, а Слънцето изминава пътя си по небето, полята променят цвета си. Когато съседът ми засее с ленено семе ливадата, която познавам много добре, сутрин тя е обагрена в бледомораво, а по обяд се оцветява в яркочервено. Песента на птиците се променя всеки ден, ведно с въртенето на Земята.

Светът около нас е морфичен, променящ се. Цветове, миризми и звуци се променят непрекъснато, следвайки ежедневни и ежегодни схеми, появяват се и изчезват с обещания да се върнат с нова премяна, а зад всички промени стои регулярността на слънчевия ритъм. Тази регулярност обаче минава през индивидуалния калейдоскоп на местоположението ни. Времето е отговорно за смисъла и възхитителната лудост на всяко място и на всеки момент. Единственото сигурно нещо, че ще имате само една възможност да се порадвате на дадена гледка точно такава, каквато е в момента. Ако се върнете там след десет месеца, или само след десет минути, гледката ще е различна.

Времето не се ограничава само със способността да управлява промените в пейзажа около нас. Един от великолепните му трикове е да се вмъква през ушите ни. Всички имаме своя индивидуален хронотип, което е просто един научен начин да се каже, че сме подвластни на личните възходи и падения на нашата активност в рамките на едно денонощие. Някои хора – така наречените „чучулиги“ – са по-енергични сутрин, а други – „бухалите“ – вечер. Много от нас имат навика да прибягват до кафето, шоколада и дори до по-силни неща, в желанието си да управляват тези приливи и отливи. Наистина възприемането на света е дълбоко субективно.

Светът не винаги е такъв, какъвто изглежда. И времето може да ни излъже.

Много трудно е да възприемаме природата за интересна, ако гледаме на нея като на едно цяло

Природата не една голяма „купчина“. Растенията въодушевяват някои хора и намаляват ентусиазма на други. Някои посвещават голяма част от живота си, за да изследват един конкретен вид насекоми, докато други се отръпват гнусливо при вида на всяко пълзящо насекомо.

Един от американските пионери в отглеждането на ябълки – Джон Чапман – никога не е обичал да язди кон, както и да сече дърва. Когато веднъж случайно настъпил червей, той толкова се ядосал и захвърлил обувките си. Природата е различна. Хората също. Всеки има своите особености. И сам избира какво да обуе.

Природата не е само пера, листа или онези милиони живи организми, които подхранват любопитството и маниите ни. Известният металург Сирил Смит не различавал цветовете. Изработил си собствен критерий за възхищение и връзка с природата. Започнал да се наслаждава на сложните структури на металните сплави. Смит станал чувствителен към спирали, структури и извивки на металните сплави. Биологът Едуард Уилсън е друг пример за усещане на връзката с природата. Той твърди, че любовта към машините е специална форма на любов към природата.

С течение на времето започваме да си даваме сметка, защо някаква мъничката част от природния спектър – това може да са птици, орхидеи, цветът на пясъка – ни привлича. И само с течение на времето разбираме, че тази мъничка част е свързана с други части. Любопитният момент настъпва, когато разбираме, че всичко е взаимосвързано. И този миг на осъзнаване е зашеметяващ. Получава се един главозамайващ водовъртеж от геология, биология, екология и много други думи, завършващи на „логия“.

Хубавото е, че това преживяване идва, без да е придружено от по-горните думи. Опитите ни да назоваваме нещата с думи, не пресъздават красотата, нито преживяването от нея. Те ни помагат, но могат и да ни попречат да открием красотата. С думите, с които назоваваме нещата около нас, ние създаваме картата, а не територията.

Към книгата