Публикувано на

Откъс от “Как да разчетем хората” на Рита Картър

Откъс от “Как да разчетем хората” на Рита Картър
Откъсът е от книгата „Как да разчетем хората“ на Рита Картър. Книгата помага в трудния процес да разчитаме поведението на хората със серия от полезни инструменти за обяснение на характерни черти, нагласи, намерения и бъдещи действия на други хора.

Принудени сме да оглеждаме лицата на хората, които биха могли да окажат влияние върху нас, за да се информираме за техните мисли и чувства.

Човешкото лице е най-завладяващият обект на света за останалите хора. То говори неща за своя притежател също толкова гръмко и понякога по-искрено от речта или действието. Ето защо сме принудени да оглеждаме внимателно лицата на хората, които биха могли да окажат влияние върху нас, за да се информираме за техните мисли и чувства.

За нас е жизненоважно да знаем тези неща, тъй като живеем в общество на дълбока взаимосвързаност. Много от действията ни биват ограничавани от останалите хора и разгадаването на лицето им ни позволява да нагодим поведението си така, че да ги манипулираме – да ги умиряваме или да им угаждаме.

Най-силните сигнали, идващи от лицето, се предават чрез израженията – волеви или несъзнателни движения на лицевите мускули. Съчетани с речта, те са толкова силни, че нерядко заглушават по-неуловимите послания, които могат да се прочетат в самата структура на лицето. Някои от сигналите разпознаваме интуитивно, но не ги отбелязваме.

В първата глава на тази книга изследваме човешкото лице по същия начин, по който палеонтологът изследва вкаменелост – извличайки заключения за поведението от физическата форма, а не от нейните действия. В тази част се съдържат четири важни урока.

Ако прочетете внимателно лицето на даден човек, преди той да започне съзнателно да комуникира – чрез изражения, реч или жестове, вие ще добиете представа за неговата история, личностни черти и възможно поведение.

Първи впечатления

Вие имате способността да четете лицата/ тя е вградена във вашия ум. Това умение е толкова важно, че в нашия мозък е еволюирала система за четене на лица, която работи с изумителна скорост. Още преди да сме осъзнали, че виждаме даден човек, една древна, генетично обусловена когнитивна система извършва сложна преценка на лицето му въз основа на формата, вида, пропорциите и изражението. Най-напред тя отсъжда дали човекът е привлекателен или отблъскващ, а след това дали е компетентен, заслужаващ доверие, екстравертен или властен. Познато ли ви е чувството на недоверие или отдръпване при среща с непознат, дори и такъв с безупречно държание? Ако не, то вероятно причината е, че погазвате своите очевидно необясними интуитивни усещания за хората, предпочитайки да се концентрирате върху по-рационален начин за преценка.

Инстинктивните реакции сякаш идват отнякъде и не се основават на нищо. Те не могат да бъдат преценени или проверени и се появяват в резултат на пресмятания, които са недостъпни за нас – процеси, за които дори не знаем, че протичат.
Способността да правим мигновени и да голяма степен несъзнателни преценки на лицата се е оказала толкова полезна, че еволюцията я е закодирала в гените ни. Това е нашата примитивна стратегия да различаваме приятеля от врага, но както повечето вродени защити тя е доста груба. Ш все пак четенето на лицата (общо взето) работи.

Изправени пред непознатото лице, ние правим доста сложна преценка на притежателя му за една десета от секундата. Мозъкът ни отсъжда дали човекът заслужава доверие, дали е привлекателен, приятен, компетентен, агресивен или миролюбив. И всичко това се случва още преди да сме осъзнали, че сме го видели! Когато едно лице е пред нас достатъчно дълго, за да направим осъзната преценка (от половин секунда до 10 секунди, първоначалното ни мнение е малко вероятно да се промени значително. Единствената голяма разлика е, че сме още по-убедени в него. Първите впечатления са не само бързи – те са и трайни. Казваме, че ги усещаме „с червата си“, тъй като храносмилателният тракт е силно снабден с нервна тъкан, която реагира интензивно на емоционални събития. Емоциите се усещат с тялото: сещате ли се за „пламналите бузи“ от смущение, „омекналите колене“ от лоши предчувствия или „треперещите ръце“ от тревожност? Даже „усещането с червата“ е различно според преживяната емоция: страхът често се усеща много ниско в корема, докато гневът се долавя по-високо, в стомаха или над него.

Бързи преценки

Според мнозина от нас правенето на бързи преценки е неправилно. Нашето първоначално усещане за даден човек е по-скоро мимолетно и лесно бива удавено в последвалия наплив от информация, която получаваме от общуването си с него. Може да не забележим трепета на страх или привличане или може да го отминем като неозначаващ нищо. Това е грешка, но много от нас я допускат.

Всъщност преценките , които правим мигновено, твърде вероятно са същите като тези на хората, които познават човека добре. Не е необходимо да познавате мозъчния център за разчитане на лица, за да го накарате да работи за вас.Когато срещате нов човек може да усъвършенствате естествените си умения в разчитането на лица, като обръщате внимание на своите чувства и поведение, както и на тези на другия човек.

Най-напред се запознайте с емоциите си. Започнете да отбелязвате кога усещате емоцията физически – например „пеперуда“ в стомаха или спонтанно намръщване. Емоционалните мисли са само странични израстъци на емоцията, а сърцевината им е промяната в състоянието на тялото.

Следващата стъпка е да идентифицирате емоцията и да й дадете име. Не се ограничавайте до очевидните определения като радост, гняв, страх и т.н.. Опитайте се да разпознаете и хибридите – смесица от страх и въодушевление, преди да се качите на въртележката, или съчетанието между тъга и сладка носталгия. Щом идентифицирате изпитаната от вас емоция, отделете време да изследвате точно какъв физически ефект има тя върху вас. Въпреки че емоциите произвеждат типични физически реакции, ние всички леко се различаваме, затова трябва да се научите да разпознавате своя начин на отговор. Когато аз се страхувам, усещам две малки студени петна точно зад скулите. Моя приятелка казва, че изпитва страха с горната част на ръцете си.

Сега внимателно изследвайте към кои емоции имате склонност. Някои хора са много чувствителни към заплахи, докато други са невероятно доверчиви. Житейски събития – например малтретиране от страна на човек с определен тип лице, могат да променят реакциите на човек към подобни лице на несъзнателно ниво.

Следователно, освен че трябва да забелязвате реакциите си, трябва също така да имате предвид своите склонности: ако знаете, че сте предразположени да изпитвате страх при вида на непознат, опитайте се да заглушите леко гласа на своята интуиция.

Експеримент

Доброволци в едно изследване били помолени да оценят компетентността на лектор въз основа на двесекунден отрязък от неговата реч. Техните скорострелни присъди приблизително съответствали на преценките на студентите, на които човекът преподавал цял семестър. Същата група показала, че лидерските качества на корпоративните мениджъри може да се преценят изненадващо точно само с един поглед към тяхна снимка. Участниците били накарани да разгледат снимките на изпълнителните директори на най-добрите 25 и най-слабите 25 представители в списъка с 1000 компании на сп. Форчън: те трябвало да определят колко добър ръководител накомпания е човекът, когото виждат на снимката.

Резултатите от изследването показали, че преценките на студентите за лидерския потенциал на директорите съответства на приходите на техните компании. Нещо повече, техните мигновени преценки се оказали по-точни от тези на висшите служители, работещи за въпросните директори.

Към книгата