Откъс от “Как да мислим и постъпваме като котка” на Стефан Гарние

Откъс от “Как да мислим и постъпваме като котка” на Стефан Гарние
Откъсът е от книгата „Как да мислим и постъпваме като котка“ на Стефан Гарние. Kнигата е уникален, любопитен, забавен и полезен пътеводител за оцеляване в съвременния живот.

В някои дни човек няма желание да работи, да се информира, да взима присърце световните злочестини, да се тревожи за бъдещето си… Няма желание да разсъждава над следните политически реформи, предизвикващи негодувание, нито да се безпокои за професионалната си кариера или пък да се пита дали след няколко години ще получава пенсия…

Няма сили да се разкъсва непрестанно от лични проблеми, обвързани с проблемите на близките, да чувства вина, когато си взима вана „в ущърб” на планетата, да се упреква за качеството на хранителния си режим.

Човек просто има нужда „да се изключи”, да се откъсне от всичко това за един ден, само за миг да подиша.

Веднага се обръщам – Зиги, моят котарак, тъкмо е влязъл безшумно в кабинета. Гледа ме, присвивайки очи, скача на бюрото и се изляга върху клавиатурата. Малък ритуал помежду ни още от годините, когато пишех в тетрадки, а той не спираше да дъвче капачката на химилката ми.

Разсмива ме тази игра между нас. Сякаш, от една страна, му харесва, че пиша, но от друга, прави всичко, за да ми попречи.

Нежните побутвания с лапички, примъкването от клавиатурата на коленете ми и обратно, всички тези дяволии досега приемах единствено като ласки и закачки.

А може би през тези дълги години той се е опитвал просто да ми каже „Хей, не искаш ли да поспреш за днес?”.

Да поспра… В този момент, когато той си търка нослето във врата ми, нямам желание… Днес нямам желание да мисля дали ще мога да си платя сметките, нито пък да се тревожа за следващия борсов срив.

Той дали се безпокои за тези неща?

Навярно тук се крие тайната, която се опитва да ми предаде от толкова време: да се науча да се отпускам, да се отдавам на най-важното, да мисля за спокойствието си, да постъпвам като него. Да живея като котка.

Несъмнено котките живеят много по-добре от нас, хората. Защо не вземем пример от тях? Именно това започнах да правя, разгадавайки тяхната същност, стремежи, начин на живот.

Дълго време не съм си давал сметка за всичко, което е било тук, пред мен.

По отношение както на личния, така и на професионалния живот има много какво да научим от котката.

Тъкмо това ви приканвам да направите чрез тази книга, за да се отдръпнете леко от ежедневието и да преоткриете благоденствието и усмивката си.

На какво ни учи котката? За какво следва да се вдъхновим от нея?

От днес нататък, за да гледате на живота по друг начин, мислете и действайте като котка.

Нашите приятели, котките…

„В началото Бог сътворил човека, но, виждайки го толкова слаб, му дал котката.“

– Уорън Екщайн

„Дори най-опърпаните бездомни котки запазват своето достолетие. За нищо не претендират. Те са котки… и това е достатъчно.

– Фредерик Витру

Котките ни очароват от незапомнени времена. Наблюдаваме ги, опитваме се да ги разберем. Има някаква магия в енергията, в поведението, качествата и навиците им, в техните малки мании, в умението им да живеят спокойно и да бъдат щастливи. Те са природно дарени с множество достойнства, от които ние, хората, със сигурност бихме могли да се поучим и да ги използваме в своето ежедневие, в професионалния и личния си живот.

Котките следват житейската философия, която сякаш би могла да се обобщи с няколко думи: храна, игра, сън, грижа единствено за собствения комфорт и занимания само с онова, което им хареса. А това вече е голямо постижение спрямо нас, хората. И то не спира дотук, както сами ще се убедите.

Тази хигиена на живот ги предпазва напълно от стреса, тъй като едничкият приоритет на котките е собственото им благоденствие.

Чрез тях, доближавайки се отчасти до начина им на функциониране, бихме могли да достигнем до нова перспектива, нова визия за света, както и до по-различно и по-пълно разбиране за самите нас.

Заповядайте и добре дошли в света през погледа на котката, в нейните мисли и философия – за да се опитаме да оценим живота така, както го прави тя.

Котката е свободна

„Дълбоко в себе си всички ние сме подтиквани от едни и същи неотложности.

Котките имат смелостта да живеят, без да им обръщат внимание.“

– Джим Дейвис

О, свобода, любима свобода. Кой не си мечтае да се ръководи от нея във всеки един момент?

Свободни да се скитате, да правите само онова, което ви доставя удоволствие, свободни в постъпките, желанията и прищевките си, свободни в ума и в действията си. Свободни!

Парадоксално, ние, хората, сме особено склонни непрекъснато да си създаваме пречки, да се самообременяваме, например чрез банкови заеми, които ни задължават да работим все повече и повече, с нищожни, но така ценни в нашите очи предмети, с навици, превърнали се в задължения, за които дори не си даваме сметка, със зловредни личности, които се насилваме да търпим… Може би е време да направите голямо разчистване в живота си.

Защо не се опитате да задържите само онова, което ви харесва, да запазите единствено отношенията, които ви доставят удоволствие, да се посветите на професия и дейности, които ви вдъхновяват?

Да правите всичко по свое усмотрение, да следвате собствените си желания? Навярно за вас всичко това е просто един прекрасен сън. Не и за котката, която е избрала свободата – свободата да притежава, да бъде, да живее, както намери за добре във всеки един момент от своето съществуване.

За котката свободата е константна величина, нещо повече от втора природа – свободата е самата същност на нейния живот. Останалото не я вълнува особено. Ние пък сме свели този идеал до несигурната възможност да си пуснем отпуска, както сме планирали.

Искате да живеете като котка?

Бъдете свободни като въздуха!

Правете само онова, което сте си наумили.

Към книгата