Публикувано на

Откъс от “Изкуството да говорим пред другите” на Дейл Карнеги

Откъс от “Изкуството да говорим пред другите” на Дейл Карнеги
Откъсът е от книгата „Изкуството да говорим пред другите“ на Дейл Карнеги. Книгата е за умението да говорим пред други хора.

Веднъж аз и Шърман Роджърс трябваше да говорим пред една и съща аудитория от Търговската камара на Сейнт Луис. Аз говорих пръв и ако си бях намислил някакво прилично извинение, можех да си тръгна незабавно, защото него го анонсираха като „ораторът дървар“. Честно казано, очаквах да се отегча до смърт, защото за мен да кичиш всекиго с думата „оратор“ звучи ужасно изкуствено. Този ден обаче останах приятно изненадан; мога спокойно да кажа, че господин Роджърс направи едни от най-добрите изказвания, които някога съм чувал.

А кой е Шърман Роджърс? Истински дървар, прекарал почти целия си живот в горите на Запада. Той нито е чувал, нито му пука за правилата за говорене пред публика, така подробно изложени в учебниците по красноречие. Изказването му не беше шлифовано, но удряше право в целта. Липсваше му финес, но пламтеше в огън. Граматиката му беше безобразна и той наруши поне петнайсет правила на играта, но не грешките убиват речта; убива я липсата на добродетели.

Речта му беше титанична, сурови късове пулсиращ опит, извиращ право от собствения му живот като работник и като началник на други работници. Не лъхаше на учебник. Беше жива. Разгръщаше се пред очите ни. Всичко, което този човек каза изригваше като гореща лава от сърцето му. Публиката беше наелектризирана.

А тайната на неговия успех? Това е тайната на всеки феноменален успех: „Всяко велико явление, останало в аналите на историята – казва Емерсон, – е триумфът на ентусиазма“.

Тази магическа дума произлиза от две гръцки думи: en, означаваща „във“ и theos – Бог. Ентусиазмът буквално означава Бог в нас. Ентусиазираният човек говори така, като че ли е обладан от Бога.

Беше време, когато отдавах огромно значение на правилата на говоренето пред публика; но с течение на времето започнах да вярвам все повече и повече в духа на речта.

Красноречието – казва Уилям Дженингс – може да се определи като реч на човек, който знае какво говори и мисли това, което казва – то е огнена мисъл… От знание без въодушевление полза няма. Убедителната реч върви от сърце към сърце, от ум към ум. Ораторът трудно може да заблуди аудиторията за собствените им чувства. Преди повече от две хиляди години един латински поет изразил тази мисъл с думите: „Ако желаеш те да плачат, сам покажи им, че скърбиш.“

Ако искам да композирам, да пиша, да се моля и да проповядвам добре, казва Мартин Лутер, трябва да съм ядосан. Тогава кръвта ми бушува във вените и сетивата ми са изострени.

Може би не трябва чак да сме ядосани, ти и аз, но трябва да сме възбудени, честни и силно въодушевени.

Дори конят реагира на прочувстеното слово. Един известен ездач ми каза, че гневните думи ускоряват пулса на коня с десет удара в минута. А аудиторията със сигурност е поне толкова чувствителна, колкото е и коня.

Най-важният факт, който трябва да помниш е, че нагласата на слушателите не зависи от това как ние говорим. Ние ги държим в шепите си. Ако ние сме вяли и отпуснати и те ще са вяли и отпуснати. Ако ние сме резервирани, те също ще са резервирани. Ако ние не се вълнваме особено, и те няма да се вълнуват особено. Но ако сме абсолютно възторжени за това, което казваме и ако го кажем със силата, спонтанността и заразата на убеждението, те няма как да не се повлияят от нашия дух.

Колкото и да ни се иска да вярваме, че се ръководим от ума, истината е, че целият свят се ръководи от чувствата. Който се мъчи да е много сериозен или много мъдър може лесно да се провали, но който говори с истинска убеденост, никога не се проваля. Дали ще говори за лични въпроси или за неща от национално значение, речта на оратора ще те развълнува само ако ти наистина осъзнаеш голямата важност на въпроса. Няма значение в какви думи са облечени убежденията му, важното е с каква откровеност и емоционален заряд са ти поднесени.

При наличието на заряд, убеденост и ентусиазъм влиянието на оратора се разширява като пара от комин. Той може да има петстотин дефекта, но никога няма да се провали. Говори се, че великият пианист Артур Рубинщайн бъркал хиляди ноти, но никой не обръщал внимание, защото той можел да предаде поезията на Шопен на души, за които залезът никога не е бил нещо повече от голям червен диск, скриващ се от хоризонта зад покрива на някоя порутена плевня.

Историята помни, че преди да започне да говори, великият атинянски лидер Перикъл се молел на боговете от устата му да не излезе нито една празна дума. Той влагал цялото си сърце в обръщенията си и те винаги се забивали право в сърцето на народа.

Уила Кадър, една от най-прочутите американски писателки казва: „Тайната на всеки артист“ – а който говори пред публика трябва да е артист – „е страстта. Тази тайна се знае от всички и в това няма абсолютно нищо страшно. Както героизма, страстта също не може да се имитира с евтини материали“.

Страст… Чувство… Дух… Откровеност… Включи тези качества в изказването си и слушателите ще ти простят – да, дори няма и да забележат – малките грешки. Историята потвърждава: Линкълн говорел неприятно пискливо. Демостен заеквал. Някои известни и успешни оратори са имали слаби гласове, заеквали са, буксували са, заваляли са думите, но са имали искрени убеждения, триумфиращи над всички тези дефекти – огромна емоционална потребност, заличаваща всичките им недостатъци.

Към книгата

Вашият коментар