Публикувано на

Откъс от “Изкуството да говорим” на Гревил Джанър

Откъс от “Изкуството да говорим” на Гревил Джанър
Откъсът е от книгата „Изкуството да говорим“ на Гревил Джанър. Kнигата е наръчник по ораторство пред малка и голяма аудитория, в различни среди – делови, социални, политически, лични.

Как да разсъждавате прави и как да се подготвите

За да успеете в ораторството, трябва да разсъждавате прави. Умът и езикът ви трябва да работят в тандем, докато тялото ви е изправено. Като начало това означава да осъзнаете, овладеете и контролирате нервите си. Това – „трикът на увереността“ – означава да демонстрирате увереност, когато не я изпитвате, а след това да я придобиете.

За да се чувствате уверени, трябва да изглеждате добре. Трябва да познавате изкуството на езика на тялото, на контакта с очи и на преднамерените движения и жестове. Добрите речи трябва да бъдат чути добре – а това изисква продуктивност и проекция на гласа. След като се заемете с тази задача, трябва да комбинирате стила и съдържанието – изпълнение, мислене и реагиране. Да разсъждавате прави, означава да бъдете с повишено внимание и да използвате всички части на тялото и мозъка си едновременно.

Задайте си „Четирите въпроса“:

  1. КОЙ? Коя е вашата аудитория – колко души са, къде се намират и в каква среда и кой взема решенията?
  2. КАКВО? Какво искат да чуят от вас? И едва тогава:
  3. ЗАЩО? Защо сте там? Какво е вашето послание? Какви идеи, продукти или услуги искате да им продадете, след като знаете кои са и какво биха купили?
  4. КАК? Какви специални техники трябва да използвате? Към тях спадат бележки, документи, разгърнато описание и визуални средства. Трябва ли да стоите или да седите – и къде?

След това идва структурата на самата реч. Към нея спада изграждането на скелета, плюс изкуството на „ефектната реплика“ – да съкратите посланието си до няколко изречения.

След това трябва да помислите за техниките на изнасянето. Странно, но повечето от тези техники се придобиват по-лесно, отколкото си мислите. Говорете непретенциозно. Например:

  • Бъдете себе си. Повечето хора, които са енергични, изразителни и оживени в личните си разговори, се сковават, когато излязат пред публика. Всеки от тях се превръща в някой друг. По-лесно е да бъдете себе си и да не се променяте… след като разберете как (Глава 8).
  • Възможно е по принцип да гледате в тавана или в пода, докато мислите. Вместо това си създайте навик да гледате своята аудитория – и да реагирате на нея, като променяте думите, подхода или темата, когато е необходимо (Глава 7).
  • По-лесно е да се облегнете и да се отпуснете, или да застанете с един крак пред другия, с вдигната глава и изпънати рамене, отколкото да стоите отпуснато. Това е по-полезно и за гърба ви (Глава 7).
  • По-добре е да правите паузи, да говорите бавно, да си дадете време да обмислите думите си, а вашата аудитория да може да асимилира посланието ви, отколкото да запълвате празните места с „ъм“ или с като цяло безсмислените „ъм-думи“, като „всъщност“, „в основни линии“, „по същество“, „наистина“ или „впрочем“ (Глава 9).
  • По-лесно е да използвате кратки думи, стегнати изречения, а речта ви да е с пунктуация и параграфи като при писане, вместо помпозен, тромав и жаргонен език с безкрайни изречения. (Глава 22)

Следователно, да мислите прави изисква техники, чието усвояване може би няма да е лесно. Но всеки го може. В Част I ще обясня правилата. Пробвайте ги, упражнявайте ги, използвайте ги и ще се учудите колко бързо ще ги усвоите.

За да разсъждавате ясно, трябва да се подготвите добре. За да се подготвите да изнесете реч, трябва да отговорите на онези четири въпроса. Така че нека ги разгледаме отново по-подробно.

1. Кой?

Коя е вашата бъдеща аудитория? Колко са, в каква среда или атмосфера?

Първата стъпка към успеха във всяка реч трябва да бъде да се прицелите в аудиторията: да осъзнаете към кого се стремите; да набележите жертвата, а след това да я държите здраво на мушка.

За да придобиете поне обща представа за вашата аудитория, започнете с проучване. Разберете всичко възможно за хората, пред които ще говорите. Така ще се прицелите по-добре и усилията ви ще бъдат оценени. Персонализираният подход ще ви помогне да намалите напрежението. Ако речта ви цели да постигне резултати и се нуждаете от решение, разберете кои хора ще го вземат.

Висш министър в правителството отишъл на обяд в града, където сервитьорът поднесъл кошница с хлебчета, сервирани с елегантни щипки, и поставил във всяка чиния по едно хлебче и пакетче масло. Съвсем естествено министърът го помолил за още масло.

– Много съжалявам, сър – отвърнал келнерът. – На всеки клиент се полага по едно хлебче и едно пакетче масло.
– Знаеш ли кой съм аз? – попитал видният гост.
– Да, сър – отвърнал келнерът. Но, изглежда вие не знаете кой съм аз.
– Не, не знам. Кой си?

Келнерът замълчал и се изправил в цял ръст:

– Аз съм келнерът, който отговаря за маслото! – казал.

Когато изнасяте важни речи, част от въпроса „КОЙ?“ цели да установите кой отговаря за маслото и да разберете какво бихте могли да направите с него.

Къде?

Проучете и ако е възможно подгответе мястото (Глава 24), като се възползвате максимално от физическата ситуация. Как най-добре да подготвите мястото? Какви визуални средства и документи да осигурите, как и кога? Кой – ако изобщо някой – трябва да застане до вас на трибуната или сцената, или докато излагате тезата си?

2. Какво?

След това идва вторият въпрос: КАКВО? Какво искат те? Вашата задача е да удовлетворите аудиторията. Опитайте се да разберете техните изисквания. Попитайте ги предварително и навреме. Съобразете се с желанията, нуждите и предпочитанията им, иначе ще загубите. Едва когато се прицелите в своята аудитория и нейните изисквания, можете да преминете към въпрос номер три.

„Те“ могат да бъдат вашата аудитория като цяло. Или пък специални хора, които ви слушат. Ако са важни, има едно просто правило: Попитайте ги какво искат да кажете и те ще ви отговорят – а след това го кажете.

Например: Говорите на сватба или рожден ден, или в чест на домакина или в памет на починал човек. Попитайте роднините и приятелите на кои аспекти от живота на човека те биха искали да наблегнете – или пък да пропуснете? Какви анекдоти те биха искали да разкажете – и има ли такива, които ви хрумват, но биха могли да ги оскърбят?

на погребение, панихида или мемориална служба няма нищо по-важно от семейството. Съобразете се с желанията им и речта ви ще бъде успешна. Игнорирайте ги на свой риск.

Така или иначе, винаги е най-добре да правите лесните неща. Колкото и по-спокойна е вашата презентация, толкова по-вероятно е да успее. А ако кажете това, което искат да чуят важните хора, значи сте поели по пътя към успеха.

3. Защо?

Защ изобщо изнасяте тази реч? Какво е посланието ви? Разработете посланието предварително. Формулирайте го с първите си думи и го оставете да проникне в съзнанието на вашата аудитория, когато си тръгвате. Какъвто и да е поводът, планирайте да го използвате за своята цел, да втълпите идеите или посланието си, или както се случва при много социални поводи, просто да доставите удоволствие.

4. Как?

Какви техники ще използвате, за да се възползвате максимално от речта си, да разберете коя ще бъде вашата аудитория, какво иска тя и какво ще бъде посланието ви? Останалата част от тази книга е посветена на тези техники. Затова… продължете да четете.

Към книгата