Откъс от “Изход от лабиринта” на Спенсър Джонсън

Откъс от “Изход от лабиринта” на Спенсър Джонсън
Откъсът е от книгата „Изход от лабиринта“ на Спенсър Джонсън. Книгата е за начините за справяне с промените и новите и непознати ситуации в живота, работата и бизнеса.

Семинар Чикаго

В една хладна есенна утрин група хора се събират за поредно занятие от неделен квалификационен курс. То е предпоследно, като за днес им е възложено да прочетат историйката с Колебливко и Разсъдливко, които реагират по съвършено различен начин на промяната. Книжката е озаглавено „Кой ми взе сиренцето?“

Денис, ръководителят на семинара, призовава участниците към внимание:

– Е, добре приятели, ще ми се да започна с един въпрос: Кой по дяволите, ни взе сиренцето и какво можем да направим по въпроса?

Участниците в семинара се засмиват. Денис умее да ги предразполага, но те знаят, че може да проявява особено прозорливост, когато нещата опрат до работа.

Започва обсъждане на книгата. Някои казват, че историйката им е помогнала много както в професионален, така и в лиен план.

Но има и въпроси.

– Всичко около приспособяването около промяната ми стана ясно – обажда се Алекс, който работи в сферата на технологичните услуги. – Само че това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. По какъв начин да го направим?

Мая, лекарка по професия, е съгласна:

– С някои промени можем лесно да се оправим. Други обаче изглеждат непреодолими.
– А и моята работа не само се промени – добавя Алекс, – ами сякаш напълно изчезна.
– И при мене е същото – казва Бруки, която се занимава с издателска дейност. – Понякога ми се струва, че изобщо не мога да си позная занаята.
– Аз не си познавам живота – възкликва Алекс. Останалите се смеят. – Сериозно ви говор – реагира той. – Толкова неща се променят за миг. С удоволствие бих „ последвал сиренцето“, стига да можех, но в повечето случаи дори не знам къде се е дянало!

Докато става това, един млад мъж отзад, Тим, вдига ръка и казва нещо.

Денис вдига своите две, за да сложи край на суматохата и след като настава тишина, моли Тим да повтори въпроса си, з да го чуят всички.

Тим се прокашля и казва:

– Ами Колебливко?

Алекс се извръща към младежа, за да го види.
– Какво за него?

Тим пита:

– Как постъпва той?

Присъстващите замълчават, докато всеки си припомня историята на Колебливко и Разсъдливко и си задава същия въпрос.

– Това бих искала да знам – продължава Тим. – Защото честно казано, точно Колебливко остава в своята празна къща, самотен и угрижен. Струва ми се, че той иска да се ориентира в положението не по-малко от Разсъдливко, но е наистина зациклил. И макар да ми е неприятно да го призная, нещата стоят кажи-речи по същия начин.

Отначало никой не казва нищо. После мая проговорва:

– Знам какво имаш предвид. Горе-долу като при мен. И аз искам да отида там, където е сиренцето. Но нямам представа дори с какво да започна.

Един по един всички осъзнават до каква степен са съгласни с казаното от младия мъж. В книжката Разсъдливко излиза навън и си намира „Ново Сиренце“. Той проема промяната и това му решава проблема. Но Колебливко все така остава м пълно объркване.

Също като мнозина от присъстващите.

През цялата седмица Денис си мисли за младежа с неговия въпрос.

Когато групата се събира отново, той казва:

– Доста мислех върху вашите въпроси от последния път относно Разсъдливко, който се променя, докато Колебливко не успява. Мисляу че историята би могла да продължи. Ще ви разкажа как.

В помещението става тихо: муха да бръмне, ще се чуе. Всеки иска да разбере Какво е станало с Колебливко?

– Сигурно си спомняте събитието от Кой ми взе сиренцето – започва Денис.

Първоначалната история от Кой ми взе сиренцето?

Живели едно време в далечна стана четири мънички същества, които търчели насам-натам из един лабиринт, за да търсят сиренце, за да се заситят и потънат в щастие. Две от тях били мишоците Остроноско и Бързобежко, а другото две – дребосъчетата Колебливко и Разсъдливко.

Лабиринтът представлявал плетеница от коридори и помещения, в някои от които се намирало вкусно сиренце. Имало обаче и тъмни ъгли, а също и задънени проходи, които не водели до никъде.

Един ден всичките открили любимото си сиренце в Склада за Сиренце, разположен в края на един коридор. От тук нататък четиримата отивали там всеки ден, за да си хапват от онова чудесно Сиренце.

Не след дълго Колебливко и Разсъдливко вече били изградили целия си живот около Склада за Сиренце. Двамата нямали представа откъде се взема то, нито пък кой го докарва. Свикнали с мисълта, че ще си го има винаги.

Но един ден то изчезнало.

Когато виждат, че Сиренцето го няма, Остроноско и Бързобежко мигом тръгват да търсят Ново Сиренце.

Но не и Колебливко и Разсъдливко. Двете дребосъчета остават като гръмнати. Няма им Сиренцето! Как може? Никой не ги е предупредели! Не е честно! Така не става.

Най-накрая Разсъдливко забелязва, че Остроноско и Бързобежко са избягали в Лабиринта и решава да последва мишоците, за да потърси и той Ново Сиренце.

– Понякога, Колебливко, нещата се променят и повече никога не остават същите – казва той. – Май нашият случай е точно такъв. Животът върви напред. И ние трябва да правим като него.

Казал това, той тръгва.

След няколко дни Разсъдливо се появява отново в Склада за Сиренце с с парченца Ново Сиренце и предлага на Колебливко да си хапне.

Само че Колебливко не мисли, че това Ново Сиренце ще му хареса. То не било като онова, с което е свикнал. Искал си неговото Сиренце. И така, Разсъдливко тръгнал с неохота да търси Ново Сиренце.

А Колебливко повече не го видял, ни чул.

Към книгата