Публикувано на

Откъс от “Изгради живота на мечтите си” на Ричард Бандлър

Откъс от “Изгради живота на мечтите си” на Ричард Бандлър
Откъсът е от книгата „Изгради живота на мечтите си“ на Ричард Бандлър. Книгата е за това как да преодоляваме проблемите си с помощта на невролингвистично програмиране.

Как да преодолеете мъката

Следващата тема, която искам да засегна е мъката. Мъката е естествен процес, когато някой почине, а всички ние скърбим и това донякъде е уместно. В ранните етапи е важно да преодолеете мъката. Но през годините неведнъж съм имал клиенти, които продължават да скърбят три, четири, пет, дори двадесет и пет, тридесет и пет или четиридесет години по-късно.

Идва момент, когато мъката вече не е здравословна. Разбира се, когато сте женени за някого дълго време и той почине, вашите мисли вечно ще бъдат там. Когато хората загубят дете, те естествено ще страдат, и при това дълго време. Мислите за детето им винаги ще са с тях, но те не бива да страдат вечно.

Всъщност, един от случаите, които имах беше на жена с четири деца, която дойде при мен. Шестнайсетгодишното й момче беше починало от рак, а това било дълго и болезнено. Тя беше рухнала. Съпругът й я доведе при мен и каза, че семейството им се разпада. Тя само плачеше и скърбеше. Когато попитах от колко време е мъртъв, мъжът отговори: „Три години“. В този момент реших, че трябва да направя така, че да я шокирам малко, да я пробудя от мъката й и да я накарам да обърне внимание на другите си деца.

Въпросът, който й зададох, ще бъде от полза почти за всеки, който е загубил някого и скърби за него. Той е съвсем обикновен. Обърнах се към нея и я попитах дали би искала да я накарам да изпадне в хипнотичен транс и да получи амнезия, така че все едно никога не е познавала своя син. Дали би се отказала от всички спомени за неговия шестнайсетгодишен живот, като в замяна не изпитва болката, която я мъчеше в момента? Тя ме погледна доста гневно и каза: „Не“, а аз отвърнах: „Добре. Причината да не искаш да се откажеш от тези спомени е, че ако получиш амнезия за това, че някога си познавала човека, когото обичаш, ще се лишиш от всички хубави мигове. Всъщност, точно това се случва сега.“

Когато изграждахте инвентар, едно от нещата, които се случиха, беше, че част от образите, които създадохте в съзнанието си, бяха образи, в които виждахте какво се случва по онова време, сякаш присъствате там. Тези образи са асоциирани. При част от тези образи вие сте виждали себе си в онези спомени и те са съвсем различни, защото са дисасоциирани.

Проблемът при дългата, бавна смърт – и всъщност при всяка смърт, – е когато хората си спомнят починалия човек, създават реални образи и ги виждат така, сякаш се случват в момента. Много е трудно да преодолееш болката от смъртта. Когато хората виждат хубавите спомени, те виждат и себе си в тях, но помнят погребението. Припомнят си смъртта, сякаш се случва в момента. С други думи, те се асоциират с нея, а това е лошо. Процесът на превключване на картините е начинът, по който хората да излязат от мъката, като престанат да си спомнят трагедията на смъртта и започнат да си припомнят образно хубавите моменти и да ги асоциират с хубави спомени.

Аз я накарах да премине през лека процедура със затворени очи. Накарах я да прегледа и избере десет наистина хубави спомена и да види това, което е видяла по онова време, да чуе звуците, които е чувала, а след това да погледне неприятните спомени и да види себе си, докато се тревожи край болничното легло на своя син. Движейки се напред-назад между тези крайности, ние подсъзнателно разбираме как да разграничаваме спомените си, така че да се дисасоциираме от неприятното усещане от нечия смърт и да се асоциираме с хубавите спомени. А след това има само още една стъпка и тя е да го оставим в миналото.

Когато описахме в инвентара, всички ние имаме начини да разграничим къде се намира бъдещето и къде миналото. И ако се замислите за нещо, случило се преди шест месеца и друго, случило се преди година, както и такова от преди пет години, и буквално прокарате линия в съзнанието си между тези спомени, ще установите, че има разстояние. Всички ние измерваме времето с разстояние под една или друга форма.

Номерът е да вземете лошите спомени и да ги изтласкате надалече, за да отидат в миналото, където им е мястото. Ако се придържаме към спомените, сякаш ни се случват в момента, ще ни бъде много трудно да преодолеем мъката и да преминем към естествения процес на изцелението. Трябва да направим това, което е важно, а то е да дойдем на себе си и да погледнем хората, които все още са до нас. Защото всеки от нас има приятели и роднини, и дори по-възрастни хора, които са изгубили своите любими, например съпруга си от петдесет години, трябва да разберат, че животът продължава. Все още има други хора.

Най-хубавото в бъдещето е това, че е пред вас. Най-хубавото в миналото е това, че се намира зад гърба ви.

Как да преодолеете мъката

  1. Припомнете си всички спомени, които имате за починалия човек.
  2. Припоменте си всички хубави спомени с тях, като се асоциирате с тези спомени. Почувствайте ги така, сякаш се случват в момента.
  3. Припомнете си всички лоши моменти, като видите себе си в образа. Вижте как изживявате тези преживявания в малки образи, все едно гледате себе си на екрана на малък черно-бял телевизор.
  4. Вземете вашата линия на времето и си представете линия, простираща се далече зад вас, която изобразява определени моменти от вашето минало, които сте забравили и за които никога не мислите. Представете си, че взимате всички онези лоши моменти с човека и ги поставяте върху тази линия далече зад себе си.
  5. Представете си, че ви предстои прекрасно бъдеще, в което почитате неговата памет, като живеете възможно най-пълноценно и щастливо.

Към книгата