Публикувано на

Откъс от “Изберете сами” на Джеймс Алтъчър

Откъс от “Изберете сами” на Джеймс Алтъчър
Откъсът е от книгата „Изберете сами“ на Джеймс Алтъчър. Kнигата е за самостоятелния и свободен избор, който всеки може да направи в търсене на работа, препитание, подходящ бизнес, връзки и отношения с други хора, или търсене на възможност за промяна.

Нашите пристрастявания

Аз съм от склонните към пристрастяване. В продължение на двадесет години замествах една пристрастеност с друга. Дори не мога да опиша всичките. Неудобно ми е. Срамувам се.

Вкопчих се в последната мания, която ме правеше щастлив за момента. Пожарът изсмуква целия кислород от стаята. Когато няма кислород, пожарът изгасва. И тогава настъпва прегарянето. Ето това е пристрастеността. Приема всевъзможни форми: предприемачество, наркотици, секс, любов, хазарт и бягство от действителността, предрешено в разни промени. Бях пристрастен дори към програма в 12 стъпки, включваща срещи с хора, сбъркани като мен самия.

Пристрастявания: хайде да работим по сто часа седмично за слава, пари, секс, здраве, още слава, после да им теглим майната на парите, да чупим рекорди, да се заловим с художествени занаяти, големи къщи, отглеждане на кучета, питбули, които убиват хора, по-големи банкови сметки. Да направим своя банка. А после да вдигнем всичко гореизброено на квадрат.

Сега се появи нова мания. „Искам единствено свобода“, казват много хора. Но свобода от какво? Кой в налага робство, от което не можете да се изтръгнете? После хората искат свобода за децата си или за родителите, за братята и сестрите си, или за децата на своите деца. Откъде се взеха всички тези деца?

И накрая, „всичко, което правя е за тях“.

И накрая, прегряваме. От твърде много борба за свобода. И с кого сме се борили през всичкото това врем Та ние сме си били свободни, само дето не сме го осъзнавали. Не съм окован във вериги, докато пиша това. Ала чувството е завладяващо: искам единствено свобода.

Има две много важни предпоставки за овладяването на тази свобода и постигането на успех днес. Няма начин да бъдат заобиколени. Не съществуват извинения за избягването им. Хубавата новина е, че са безплатни.

Вършете само неща, които ви доставят удоволствие

За вас това може да е очевидно, но за повечето хора не е. Човек би могъл също да каже: „Да, бе! Ще ми се да върша приятни неща, но трябва да плащам сметките!“

Отпуснете се за секунда. Първо ще се научим как да правим това, което ни е приятно. И да знаете, че не ви пробутвам клишета от сорта на „изберете професия, която ви е по сърце“. Онова, за което говоря, навлиза в дълбочина и стига до мислите ви. Мислете само за хората, които обичате. Четете само книги, които ви харесват, които ви правят щастливи. Ходете на прояви, които ви карат да се смеете или да се влюбвате. Контактувайте само с хора, които отвръщат на обичта ви, които са победители и искат и вие да победите.

Това е част от всекидневната тренировка.

Започнах да го правя едва през последните няколко години, след като бях дълбоко нещастен, разведох се, изгубих пари, изгубих служби, приятели, всичко, в което се бях вкопчил. И когато ядох в самотата си сандвич с пуешко в Деня на Благодарността през 2008г., си казах: „Майната му! Приключих с всичко това. Веднъж завинаги.“

Едно време излизах всяка вечер. Знае ли човек, казвах си. Посещавах всяка бизнес среща, на която бях канен. Знае ли човек, повтарях си. Появявах се по телевизията, когато ми предлагаха. Знае ли човек? Може би някой да ме забележи. Може да ми се обади, да ми предложи, да ми даде, да ме поиска, да ме обича. Може да хареса лицето ми. Супер.

Деветдесет и девет процента от срещите не се превръщат в пари. Деветдесет и девет процента от новините са лъжа. В деветдесет и девет процента от случаите по телевизията се говори за скандали, убийства и изневери. Деветдесет и девет процента от хората на улицата ще ви вземат залъка от устата, ако им позволите.

Всеки път, когато кажете „да“ на нещо, което не искате да правите, ще се случи следното: ще намразите хората, ще свършите лошо работата, ще останете с по-малко енергия за нещата, които умеете да вършите добре, ще печелите по-малко пари и още един малък процент от живота ви ще бъде похабен, изразходван, пратен като димен сигнал към бъдещето, като съобщава ето това: „Пак го направих“.

Единственият истински огън, който трябва да поддържате, е огънят вътре във вас самите. Колкото по-буен е вашият вътрешен огън, толкова повече хората ще го искат. Ще понесат всяка свещ, запалена от вашия огън. Ще се опитат да запалят свой собствен огън. Ще се постараят да осветят своите тъмни пещери. Вселената ще се преклони пред вас.

Всеки път, когато кажете „да“ на нещо, което не искате, огънят ви ще изгасва.

Ще прегорите.

Ще попитате: „Ами ако се налага да се съглася с нещо, което не искам да правя?“ Имате основание. Чакат ни гърла за хранене, отговорности, пенсионен фонд, за който да пестим, много неща, които могат да ни държат в затвора на вечното „не“. Не се тревожете още за това. Всекидневната тренировка подготвя почвата и изяснява всичко, така ще знаете дали вашето „да“ или „не“ произтича от дълбоко вътрешно удовлетворение.

Всекидневната тренировка

Празни сте. Казвам го в буквален смисъл. Галактиките съдържат в себе си милиарди масивни звезди и все пак реалността е, че разстоянието между тези звезди е гигантско и галактиките са почти празни.

Същото е и при вас. Съставени сте от атоми. Всяка частица от вас. И все пак действителната физическа материя в един атом (протони, неутрони, електрони) заема само една петдесета от един процент от пространството в този атом. Останалото е празно.

Така че сте празни. Всъщност няма нищо. Истинското ви аз – реалният огън – е вътре в тази празнота.

Прекарваме живота си в страх от празнотата. Искаме да я запълним с любов, с пари, с удоволствия, с всичко, което би отложило неизбежното. Но тези неща никога не са достатъчни. Те всички подлежат на разруха.

Само празнината може да бъде разрушена.

Най-добрият начин, който открих за запълване на дупката, е да не търся външни мотивации, за да наситя празнината, а да запалвам вътрешен огън, който никога да не загасва. За да освети той вътрешния ми град.

И така, какво да направите?

Представете си за секунда тялото си. Имате сърце, което изпомпва кръв сто хиляди пъти на ден, или седемдесет и два пъти в минута и разпраща 3.7 литра кръв из тялото ви. Ако има блокаж във вена или артерия, ще умрете много бързо. Това е инфаркт. Кръвта пречиства организма, праща вода, кислород и хранителни вещества до всяка част от тялото ви.

За да живеете по-дълго трябва непрестанно да се стремите да вършите всичко възможно, за да защитите сърцето и кръвта, преминаваща през него. Това е функция от хранителен режим, физически упражнения, сън и други неща. Ако сърцето ви се разболее, умирате. Бъдете съвършено наясно , когато накрая умрете, то ще е защото сърцето ви се е разболяла.

Представете си как имате още три тела с материалното – емоционално тяло, умстмено тяло и духовно тяло.

Представете си силата, която тече помежду им и през тях – също като кръвта. Представете си централно ядро, което трябва да поддържа всичко в добро здраве. Също както трябва да поддържате сърцето си здраво, за да живеете дълъг, продуктивен и щастлив живот, трябва да пазите и другите си тела здрави и да ги тренирате редовно. Всекидневно. Всяка минута.

Наричам това „всекидневна тренировка“.

Може да ви прозвучи глупаво и като пълна щуротия. Не знам. И не ме е грижа. Това е метод на мислене, който действа при мен. За други хора може би са полезни други методи. Желая им късмет. На мен ми помага този.

Ще опиша простичка всекидневна тренировка, с който да започнете. Тя съдържа най-добрия начин за поддържане на вашите тела в здраво състояние. Трябва да тръгнете от основите на здравето на четирите тела и върху това да изграждате всичко останало.

Материалното тяло

Това е черупката, за която трябва да се грижим, за да живеем. То е дом на всичко, което правим. И е много просто. Знаем кога му причиняваме лоши неща. Твърде често си мислим: веднъж да постигна тази или онази цел и ще го приведа във форма. Но не става така. Не че трябва да бъдете разпорени или преправени наново. Просто трябва да сте здрави. Разбирате ли ме какво имам предвид?

Трябва да се изхождате редовно по голяма нужда. Толкова. И как става това?

Не ядете нездравословна храна. Спите седем до девет часа на нощ. Избягвате прекомерната употреба на алкохол. Физически активни сте. Не говоря за 10-километрови кросове на ден. Просто ходете пеша. Можете ли да вървите десет минути на всеки деветдесет? А можете ли да вървите двадесет минути? Можете ли да използвате стълбите вместо асансьора? Да отделяте пет минути за йога?

Ето моя режим: събуждане някъде между 5 и 6 часа сутринта. Закуска основно от протеини (харесвам ниско въглехидратната диета на Тим Ферис, която той описва в книгата си „Четиричасово тяло“), късен обяд между 14-15 часа. Много ходене и почивки помежду. Физическа активност. Лягам си между 20 и 21 часа. Никого не го е застигнала гладна смърт, задето си е спестил третото хранене за деня. Ако се храните и пиете алкохол твърде късно вечерта, тялото ще е в затруднение, защото трябва да храносмила цяла нощ. Това ще наруши съня ви, което на свой ред ще наруши метаболизма ви сутринта.

Емоционалното тяло

В емоционално отношение се старая да се заобикалям само с позитивно настроени хора, които ме вдъхновяват. Спестете си общуване с хора, които изтощават енергията ви. Дайте си сметка, че хората, които ви изтощават, ви причиняват болка. Колкото по-малко време имате вземане-даване с такива хора, толкова по-емоционално здрави ще сте.

Още нещо. Не може да се красиви, ако не се отървете от вътрешната си грозота. Хората стават мръсници не поради това кои са, а поради това че мърсуват вътре във вас. Престанете да ги допускате. Едно полезно упражнение, което правя по този повод: опитвам се да си мълча. Вместо да изговоря 2500 думи дневно, които повечето хора изричат, ще е добре да изговарям само 1000 на ден, когато е възможно. Това ме принуждава внимателно да подбирам думите си и с кого общувам.

Умственото тяло

Умът ви отчаяно иска да бъде шефът. Той се стреми да бъдете много ангажирани с всевъзможни глупости, за да върши всичките неща, в които се чувства добре, например: обсебване, тревожност, страх, депресия. Помислете за какви неща се тревожим. Ако разгледаме някой страх в миналото, почти в сто процента от случаите осъзнаваме колко безсмислено е било да се тревожим по този повод.

Това не означава, че никога няма да бъдете в лошо настроение. Разбира се, че ще бъдете. Че нали това им е работата на тялото и на ума: движат се напред назад между доброто и лошото настроение. Номерът е да разпознаете лошото настроение и да си кажете: „В лошо настроение съм“, да го изчакате да отмине, за да се върнете с насладата от различни неща…

Какво обичам да правя?

Да определям сам работното си време

Битува мит, че предприемачите работят по 24 часа на ден. Пълни глупости. Повечето хора, независимо дали са предприемачи или не, си губят времето. Ако някой ми предложи да се срещнем, за да пием кафе, първият ми инстинкт е да кажа „не“. Много повече неща стойностни създавам, когато върша приятни за мен неща, когато работя върху собствената си креативност и продължавам здравословния начин на живот.

Да помагам на хората

Ето ги хората, на които и вие можете да помагате:

  • На вашите служители. Винаги съм движен от философията моите служители да се обаят на своите родители вечер, след работно време и да им кажат: „Мамо, таткоу имам най-прекрасната работа на планетата!“
  • На вашите клиенти. Просто изпълнете това, което те желаят, свършете го навреме и прибавете малко повече към това, което те желаят.

Да имам работа с клиенти, които ми харесват

Ужасно е да работиш с клиенти, които не харесваш. Например, аз съм имал клиенти, които ми звънят в 3 часа през нощта за да им дам професионален съвет. Други са ме питали „Харесваш ли ме?“. Имал съм и такива, които са ми искали подкуп, за да ми осигурят поръчки. Дали съм плащал? Разбира се, че съм им плащал. Но ако клиент ми загуби времето с три сделки, от които не печеля пари, аз го задрасквам в списъка. Сега обаче се водя от политиката „едно провинение и си аут“.

Припомням си начините как съм бил скубан от потенциални клиенти – вършел съм работа на база на очаквания, сключвал съм сделка, дори когато пред очите ми се е развявал червен флаг, но не съм го забелязвал, заслепен от очаквания, плащал съм и вечери за шест души и съм слушал тиради. Затова обичам да работя с клиенти, които ми харесват.

Да проявявам творчество

Да си предприемач означава да създадеш нещо творческо, което клиентът не може да получи другаде. Творчеството е изкуство. То опира до сблъсъка на идеи в главата ти, а после до сблъсъка на материалите, които овеществяват идеите ти.

Следва сблъсъка на хора за въвеждане на творението ти в реалния свят с реални потребители. Възниква въпросът колко стойност е създадена, за да имат хората желание да похарчват пари за това? Как можете да сътворите тази стойност?
Ако успеете да игнорирате дребните грижи. Ако още със ставането сутрин погледнете през прозореца и откриете красота в тишината. Защото тишината е единственото място, от което ще дойдат съзидателните идеи.

Да правя много пари

Много пари. Да бъдем реалисти. Това е основната причина човек да бъде предприемач. „Ами икономиката?“ ще каже някой. И много от тези пари са заровени и скрити от вас. Време е да се пресегнете и да вземете от тях. Ако печелите пари, някой ще купи компанията ви. Или още по-добре, ще спечелите бързо много пари и няма да имате време да пордавате компанията си.

Да общувам със сходно мислещи хора

Много обичам да се срещам с конкурентите си. Реалността е, че не съществува такова нещо като конкуренция. Светът е достатъчно голям за двама души на едно и същ място. Ако не считате така, значи не сте в подходящия за вас бизнес. От конкурентите можеш да научиш как са се изградили, как са преодолявали препятствия, как се справят с трудните клиенти, какви клиенти биха могли да ми прехвърлят.

Обичам да се срещам и с блогъри, автори, инвеститори. Научавам винаги по нещо. Създавам приятелства.

Да бъда експерт

Харесва ми това усещане. Обичам да изнасям беседи, да пиша за сферите, които ме вълнуват, да стартирам бизнес, или да съм в тези сектори на индустрията, които ме интересуват.

Към книгата