Откъс от “Гладът – приятел и лекарство” на Лидия Ковачева

Откъс от “Гладът – приятел и лекарство” на Лидия Ковачева
Откъсът е от книгата „Гладът – приятел и лекарство“ на Лидия Ковачева. Kнигата представя известната лечебна система за гладолечение на авторката – омекотена форма на гладуване с плодово-чаен разтоварителен режим.

Малкият здрав народ хунза

За хунзийците, обитаващи една от долините на Хималайските планини (сега щат на Пакистан), се заговори за първи път преди около 7-8 десетилетия, благодарение на английския лекар Робърт Мак Карисън.

Основният проблем, който той третира в медицинските си трудове, са болестите като последица от грешки в храненето както при отделния човек, така и при цели народи. И според възприетата или практикувана диета съответно се развива и определено заболяване. За да докаже своето становище, той напуска професурата в Англия и отива в Индия, където има възможността да проучва много племена и народи, които се хранят по различен начин. Цели седем години изучава техните диети и развилите се съо nтветно заболявания. По силата на обстоятелствата достига и до здравия народ хузна. Той се оказва неговият истински шанс.

Д-р Карисън е изненадан и поразен от факта, че на нашата земя има народ, сред който не съществуват болести, болници и болногледачи, народ весел, жизнерадостен и щастлив. Твърде работливи и живеещи задружно, те са превърнали голите планински хребети в истински райски кът. По естествен начин и неусетно хунза доживяват до 100-120 и повече години, като столетниците не са грохнали хора с изродена физика и психика.

Наблюденията в проучванията си д-р Карисън описва в своя труд, издаден в Англия. Светът за пръв път чува и научава за чудния и здрав народ, живеещ в своята райска долина. Книгата му събужда голям интерес, но всичко описано в нея изглежда като красива приказка и звучи невероятно.

Главният въпрос, който занимава д-р Мак Карисън, е на какво се дължи изключителното здраве на този народ. Съседи на хунзийците са няколко народа, които живеят на същата височина, климатични условия и бит, но не притежават тяхното здраве. Оказва се, че единствената разлика между тях и хунза е само в начина на хранене, в практикуваната диета. Д-р Карисън е доволен, защото теорията му е потвърдена: ЗДРАВЕТО ЗАВИСИ ОТ НАЧИНА НА ХРАНЕНЕ.

Към народа хунза впоследствие се отправиха много изследователи, лекари, учени, журналисти. Американската изследователка Рене Тейлър, натрупала особено изчерпателни сведения за хунза, пише:

„В Хунза народът живее над 100 години в отлично умствено и физическо здраве; голямата придобивка там е липсата на сърдечни заболявания, както и на високо и ниско кръвно налягане. Там ревматичните заболявания, диабетът, артритът и още много други болести въобще са неизвестни.

Детските заболявания като заушка, морбили, варицела и прочие са съвсем непознати. Няма и детска смъртност…“

Казаното от д-р Карисън – че хунза е действително здрав и дълголетен народ – е напълно потвърдено от останалите изследователи.

Тук съвсем естествено възниква въпросът: С КАКВО СЕ ХРАНИ ХУНЗИЙСКИЯТ НАРОД?

Основно място в неговото меню заемат растителните продукти – плодове, зеленчуци, житни храни, при това в сурово състояния. Въпреки височината на терена, на който живеят хунзийците (над 2000 метра), поради добрата грижа за земята и екологичната й чистота там добре виреят череши, ябълки, круши, праскови, черници, както и кайсии с изключителна сладост. И забележете, никой не прави от тях компоти за зимата. За зимата се сушат единствено кайсиите, които се отглеждат в големи количества заради маслото, което се приготвя от костилката и се ползва при приготвянето на храната.

Отглежданите зеленчуци са моркови, зеле, салата, ряпа, тиква, спанак и различни варива. Спанакът присъства постоянно на трапезата в сурово състояние. Това, което не може да се приема в сурово състояние, се приготвя задушено на слаб огън.

Хлябът, който употребяват, е винаги черен. Смляното зърно се ползва цялостно, не се отделят нито триците, нито зародишът. Отглежданите зърнени храни са жито, ечемик, просо и елда, те често влизат в състава на хляба в различни комбинации. Смилането на зърната, омесването на хляба и опичането му обикновено става в един и същ ден, а всеки дом разполага с ръчна мелничка. Хлябът присъства на масата при всяко хранене. Зърнените храни се ползват от хунзийците и в покълнало състояние.

Млякото и млечните продукти са нещо като лукс, деликатес. Причината е в ограничените възможности за отглеждане на добитъка. Заобиколени от вечно снежните върхове на околните планини, пасищата са оскъдни. В по-ниските части на долината се отглеждат малко кози и крави, а в по-високите – съвсем ограничено овце и якове. Млякото се използва обикновено прясно, в сурово състояние, тъй като хладилници там няма. Предпочита се киселото, защото се съхранява по-дълго. От него се приготвят сметана и сирене.

Хунзийците не са пълни вегетарианци, но месото използват изключително рядко: само при празници и тържествени случаи. Месото на убитото животно никога не престоява, веднага се обработва и консумира. Качеството му е изключително високо, тъй като животните се хранят с прясна, а не със синтетична храна. На празници ползват и малко вино, приготвено от превъзходното им грозде, но любимо тяхно питие е билковият чай.

Хунза се хранят два пъти на ден: обед и вечер. Сутрин закуска изобщо не се приготвя. Обядът и вечерята са семпли и ограничени както по количеството, така и по калорична стойност. Тази пестеливост, на която са научени още в детството, произтича от ограничената продукция на планинския терен.

Там ресторанти, сладкарници, закусвални или други подкрепителни пунктове не съществуват. Всеки яде в дома си само онова, което ще му сервира майката или съпругата. Хунза нямат фабрики за тютюн, алкохолни и безалкохолни напитки или за бира.

Това, което впечатлява, но истински изненадва изследователите на хунза, е тяхната така наречена „гладна пролет“. Въпреки съвсем ограниченото им традиционно хранене, всяка пролет, с напъпването на кайсиевите дръвчета, те престават да поемат храна и остават само на едно питие, което приготвят от сушените кайсии и вода. И тази омекотена форма на гладуване провеждат до узряването на кайсиите, един доста продължителен период от 2-3 месеца.

През „гладната пролет“ животът тече енергично. Пролетта е сезон на усилена работа по полята и градините. Работният ден започва с първата светлина на зората и привършва със залеза на слънцето. Може би именно гладът допринася за успешното справяне с тежките пролетни задачи около примитивното земеделие.

Точно тази „гладна пролет“ е основният отговор на изследователите за изключителното здраве и продължителния живот на хунзийците. Установен вече факт е пречистващото, тонизиращо и подмладяващо действие на глада, а тук той се прилага системно всяка пролет, и то твърде положително, като възможност за основно и задълбочено пречистване на организма. Резултатът от подобно гладуване, съчетано впоследствие с превъзходна диета на хранене, с естествено физическо натоварване, с работата сред растителния свят и в пряк допир с природната среда, не може да бъде друг, освен пълно и естествено физическо здраве.

Допълнение към всичко, и то не без значение за здравето на човека, е и психичната нагласа. Децата там се възпитават в честност, любов към човека и уважение към възрастните, както и в любов към работата. Престъпления, кражби, убийства и жестокост няма. Нито полиция, нито съдилища, нито затвори. Никой не се нуждае от тях.

Д-р Мак Карисън е назначен за директор на Изследователския институт по храненето в Индия, за да продължи проучванията по поставения от него проблем, а и нагледно да покаже как.

Към книгата